Мракът се наследява от хората, които грешат по своя воля. За тях са приведени тези примери, така че казаното има следния смисъл: тези хора, за които става дума, са като блуждаещи звезди – те са се отклонили от правия път и вървят в посока, противоположна нему. Затова за тях е запазен мрак – не за звездите, а за хората. Защото, както вече казах, апостолът не говори за звезди, облаци или вълни, а за хора, изпаднали в животинско състояние, разпуснатост и надменност, и които със своето поведение нанасят вреда на онези, които се доближават до тях.

Ако само ти беше ми писал за желанието си да узнаеш по каква причина е казано: „звезди скитници, за които мракът е навеки запазен“, може би бих те обвинил в незнание и бих ти отговорил накратко, че тъмнината се пази за хората, а не за звездите – и с това бих приключил. Но понеже мнозина, смятани от хората за разумни, също са се стремили да узнаят това и, след дълги размишления, са го признали за въпрос с голяма важност, то аз съвсем не те осъждам, а ще се постарая да обясня всичко възможно най-ясно.

Затова казвам: в посланието става дума за хора, чието падение е непростимо, а не за самите звезди, облаци, вълни и дървета, които авторът привежда само като образи. С тях той иска да покаже, че хората по собствена воля търпят същото, което онези (природните явления) имат по своето естество.