Благодатта на нашия Господ смекчи строгостта на Закона, в който се казвало: който извърши това и това – да бъде убит с камъни; който направи онова – да бъде предаден на огън. Господ смекчи суровостта на Закона чрез благодатта на Евангелието, която позволява извършените беззакония да бъдат очистени чрез покаяние и милостиня. Но някои сега превърнаха Божията благодат в повод за разпуснатост и се предават на греха без мярка, смятайки, че за стореното няма да отговарят пред строгостта на Закона.

За седемте съборни послания

Не е лесно да се установи от коя част на Писанието Юда заимства това свидетелство. Все пак можем да открием нещо подобно при пророк Захария: „И ми показа той Иисуса, великия иерей, който стоеше пред Ангела Господен, и сатаната, който стоеше отдясно нему, за да му противодействува. И рече Господ на сатаната: Господ да ти забрани, сатано, да ти забрани Господ, Който е избрал Иерусалим!“ (Зах. 3:1–2). От този откъс не е трудно да се разбере, че първосвещеникът Иисус е желаел да изведе израилския народ от вавилонския плен и да го върне в родната земя, а сатаната се е противопоставял на това, защото не е желаел освобождението на Божия народ и е търсел още по-голямото му подчинение на врагове и езичници. Ала Ангелът, пазител на Израил, се е противопоставил на сатаната и дори със сила е защитавал народа.

Но остава неясно кога именно е станал спорът на Михаил с дявола за тялото на Моисей. Има и такива, които смятат, че под „тялото на Моисей“ се има предвид целият Божи народ, понеже Моисей е бил неразделна част от него, и следователно, като говори за тялото на Моисей, Юда всъщност има предвид народа. Но както и да е, и когато и да се е случил този спор между архангела и дявола, важното, което трябва да разберем, е следното: ако сам архангел Михаил, дори в спор с дявола, не е произнесъл проклятие над него, а се е обърнал с кротко порицание – „Господ да ти забрани“, то колко повече ние, хората, трябва да се пазим от проклинания, та чрез необузнатите си думи да не оскърбим величието на Твореца.

За седемте съборни послания

Това е цитат от Книгата на Енох, която Църквата причислява към апокрифната литература не защото написаното от патриарха трябва да се отхвърли, а понеже книгата, носеща неговото име, най-вероятно не е била написана от самия него. Очевидно е, че някой друг е съставил тези писания и е поставил името на Енох под тях. Но дори и ако действително бяха негови, те не противоречат на истинската вяра. Разбира се, има неща в тази книга, на които трудно може да се повярва – например разказът за гигантите, чиито родители не били хора, а ангели. Ясно е, че автор на такава книга не може да бъде правдив човек, понеже тя е омрачена от измислици. Заради този цитат от апокрифната книга Посланието на Юда първоначално било отхвърляно от мнозина. Но, разбира се, то трябва да заеме своето място в Свещеното Писание поради много причини: заради това кой е неговият автор, заради древността му, заради употребата му в Църквата, и особено заради това, че Юда е привел цитат от апокрифна книга, който сам по себе си не е апокрифен, нито съмнителен, а напротив – ясно изявява светлината на истината.

За седемте съборни послания

Молим се чрез Светия Дух, когато по Божие внушение и водителство искаме помощ свише, за да получим небесните блага, които сами не можем да достигнем.

За седемте съборни послания

Като се гнусите дори от дрехата, осквернена от плътта, казва Юда. Под „плът“ той разбира нашето тяло. Не трябва да мразим самото тяло, а онова, което по какъвто и да е начин го осквернява. Затова е нужно да се стремим да го очистим така, че плътското да стане духовно. Но това не е напълно по силите ни – възможно е само чрез Божията благодат.

Тълкувание на седемте съборни послания

В това заключително изречение равни и равно-вечни слава и величие се въздават както на Отца, така и на Сина. Изобличавайки заблудата на онези, които смятат Сина за по-малък и по-късно възникнал от Отца, Юда отдава на Бога Отца слава, величие, сила и власт чрез Иисус Христос, нашия Господ, преди всички векове, сега и вовеки. Амин.

За седемте съборни послания