Елеонска планина – „планината на маслини” означава висотата на благостта и милостта на Господа, защото и на гръцки ἔλεος — „милост” и έλαιο — „елей”, а самото помазване с елей носи облекчение на изнемогващите и страдащите. Важно е също, че елеят се отличава със своето ценност и чистота, и ако се опиташ да налееш върху него друга течност, тя веднага преминава през  него и се издига нагоре, като символизира неоспоримата благодат на небесното милосърдие. Така че, нека се приближим с целия стремеж на душата си към Този, Който обитава на невидимата Елеонска планина. Защото Го помаза Бог, Неговият Бог, с елея на радостта, за да бъдем и ние удостоени да станем съучастници и съпричастници на Неговото помазание, тоест на духовната благодат.

Ако и Той беше осъдил тази жена, обречена на убиване с камъни, биха Му се присмяли, че е забравил милостта, за която винаги учи. А ако беше забранил да я пребият, биха скръцнали със зъби срещу Него и биха Го осъдили, че е престъпник и противник на закона. Но не може да стане така, че земната глупост е намерила какво да каже, а небесната Премъдрост не е намерила какво да отговори, че сляпата неправда е попречила на Слънцето на правдата да свети в света.

Преди да помилва грешницата, Господ пожелал да пише на земята, за да покаже, че Той е Този, Който е начертал на камъка десетте заповеди на закона със Своя пръст – тоест, с действието на Светия Дух. И вярно е, че законът бил начертан на камък, защото той бил даден за смекчаване на сърцата на упорит и жесток народ.

По човешкия обичай може да се каже, че Господ се навел и започнал да пише на земята пред очите на нечестивите изкусители, за да им даде възможност, отклонявайки Лицето Си, да си тръгнат по-бързо, уязвени от Неговия въпрос, като предвидил, че могат да зададат и други въпроси…

Но образно Той ни напомня –  чрез това, че се накланя и пише на земята преди и след отговора Си – че преди да осъдим съгрешаващия ближен и да му въздадем заслуженото наказание, трябва да се огледаме в себе си и, смирено изследвайки, да помислим дали не сме обвързани със същите или подобни грехове, които порицаваме в него…

Защото често се случва, че тези, които публично съдят съгрешващия убиец за убийство, не усещат злобата на омразата, която тайно опустошава самите тях; тези, които обвиняват блудника, не забелязват язвата на гордостта, която ги лишава от чистота; тези, които осъждат пияницата, не виждат пагубата на злословието, което ги поглъща.

Беседи върху Евангелието

Мистически, човек хвърля камък по Иисус всеки път, когато пази зла мисъл в сърцето си, и ако я последва с действия, доколкото това зависи от него, той убива Иисус.