Господ много уместно, желаейки да изпита вярата на учениците, първо пита за мнението на тълпите, за да не изглежда, че тяхното изповядване е оформено според общото мнение, а не утвърдено чрез познаване на истината; и за да не бъдат смятани, че вярват не в онова, което са узнали, а, подобно на Ирод, се колебаят поради чутото.

Лука пише по най-ясен начин как те се явиха и за какво говореха с Него. Лука казва, че Моисей и Илия се явиха в слава и говореха за Неговия изход, който Той трябваше да извърши в Йерусалим. Моисей и Илия, беседващи с Господа на планината за Неговото страдание и възкресение, представляват откровенията на Закона и на Пророците, които се изпълниха в Господа. Беседи върху Евангелията

Гласът на Отца не им забрани да слушат Моисей и Илия, тоест Закона и пророците. Той по-скоро убеди всички тях, че преди всичко трябва да слушат Сина, защото Той дойде, за да изпълни Закона и пророците (Мат. 5:17). Той запечата [в тях], че светлината на евангелската истина трябва да се предпочете пред всички образи и неясни знаци на Стария Завет.

Благодарение на благосклонния план, създаден от Божеството, когато времето на Кръста приближаваше, Той ги укрепи, за да не се разклати вярата на апостолите, когато Господ бъде разпнат. Той им откри как Неговата човешка природа ще бъде възвисена от небесната светлина след Възкресението. Небесният глас на Отца ги увери, че Синът е съвечен с Отца в Своето божество, за да могат, когато настъпи часът на Неговите страдания, да бъдат по-малко наскърбени от смъртта Му. Те помнеха, че след смъртта Му Той скоро щеше да бъде прославен, макар че в Своето Божество винаги е бил прославян от Бог Отец.

Ала понеже апостолите бяха телесни и по природа крехки, те се уплашиха и паднаха по лице, когато чуха Божия глас. Но понеже Господ е благ и милостив Владика във всичко, Той веднага ги утеши със Своето слово и докосване и ги изправи. (Слова за Евангелието)