Всяко дърво, което не дава плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня (Мат. 3:10). Христос нарича човешките същества дървета, а техните дела плодове. Искате ли да знаете кои са лошите дървета и кои — лошите плодове? Апостолът ни учи така: „Делата на плътта са явни, това са: блуд, нечистота, сладострастие, идолослужение, магьосничество, вражди, разпри, ревност, гняв, крамоли, разцепления, ереси, завист, убийства, пиянства, гуляи и други подобни“ (Гал. 5:19–21). Искате ли да узнаете дали такива плодоносещи дървета принадлежат към небесния храм на вечния Цар? Апостолът продължава: „Предупреждавам ви, както и преди съм предупреждавал, че които вършат такива дела, няма да наследят Божието царство“ (Гал. 5:21). А след това изброява плодовете на доброто дърво: „Плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, себевъздържание“ (Гал. 5:22–23).

Добър човек вади доброто от съкровището на сърцето си, а злият — злото от своето зло съкровище (Лука 6:45). Съкровището на сърцето е намерението на мисълта, чиито последствия съди Онзи, Който изследва сърцата.

Иисус ни казва, че добрите слова непотвърдени чрез дела не са предимство. Затова пита: „Защо Ме наричате: Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?“ (Лука 6:46). Да призоваваш Господа е дар от доброто съкровище, плод от доброто дърво. „Всеки, който призове името Господне, ще се спаси“ (Иоил 2:32).

Но ако този, който Го призовава, не се покорява на Неговите заповеди и живее в неправда, ясно е, че доброто, изречено с уста, не е излязло от доброто съкровище на сърцето му. Това не е плод на смоковница, а на трънлив храст — съвест, изтерзана от пороци, а не наситена със сладостта на Господната любов.

Проповеди върху Евангелията

Истинската разлика между добри и лоши плодове Христос разкрива с друга фигура на речта. Казва: “Всеки, който идва при Мен, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. Той прилича на човек, който строи къща” (Лука 6:47–48).

Този човек, строящ къща, е Посредникът между Бога и хората — човекът Иисус Христос (1 Тим. 2:5), Който изгради и освети възлюбения и свят дом за Себе Си, а именно – Църквата, в която ще обитава вечно.

„който изкопа дълбоко и тури основите върху камък“ (Лука 6:48) — това означава, че Господ иска съвършено да изкорени ниските намерения, намиращи се в сърцата на вярващите. Когато следите на старите навици и суетни мисли бъдат изтрити, Той може да обитава в тях като в здраво и непоколебимо жилище. Той Сам е Камъкът, върху Когото е положена основата на този дом. Както в строежа няма нищо по-добро от здрава скала за основа, така и светата Църква има за своя Камък самия Христос, скрит в дълбините на сърцето.

„А когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.“ (Лука 6:48). Обяснението е ясно: Църквата често бива разтърсвана от бедствия, но не рухва. Ако някои вярващи бъдат победени от злото, те не принадлежат на този дом. Но ако са утвърдени върху скалата на вярата, а не върху пясъка на неверието, никога няма да бъдат поклатени.

Проповеди върху Евангелието