Господ избра за време на Своето рождение най-доброто време на мир, защото причината за Неговото раждане в света беше човешкият род да получи даровете на висшия мир.

Защото е написано: “Той е нашият мир, Който направи от двата народа един” (Еф. 2:14); тоест Той е Този, Който установи за ангелите и хората единен дом на Бога като благочестив Посредник и Помирител.

И така, нашият Господ се роди във време на мир, за да може тогава да учи, че обещаното пророчество се отнася за Него: “Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида” (Ис. 9:7).

Беседи върху Евангелията

“Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония” (Ис. 53:5)

“Следва да се отбележи, че знакът на раждането на Спасителя е Дете, завито не в тирски пурпур, а в груби дрехи, намерено не в украсено със злато ложе, а в пелени. То пое върху Себе Си заради нас не само смирението и смъртността, но и бедните одежди. Той, макар и богат, стана беден заради нас, за да се обогатим ние чрез Неговата бедност, тъй като Господарят на небесата стана беден на земята, за да научи родените на земята в бедност на духа да приемат Царството Небесно.

Ангелът правилно каза: „роди се днес“, а не каза „тази нощ“, защото заедно с небесната светлина се яви Този, Който възвести раждането на този ден…

Този, Който временно се яви в града на Давид като човек, роден от Дева, Сам бе роден преди всички времена – Светлина от Светлина, Истинен Бог от Истинния Бог.

Защото, когато ние обитавахме в земята на смъртната сянка (Ис 9:2), Светлината на живота изгря, и вестителят на Неговия изгрев каза: „Днес ни се роди Спасител“.

Затова, предупредени от тези думи, винаги трябва да помним, че нощта на древната слепота е преминала, а денят на вечното спасение наближава.

Да отхвърлим делата на мрака (Рим 13:12), за да ходим като синове на светлината (Еф 5:8). А плодът на светлината, както казва апостолът, е във всяка истина и святост.

Беседи върху Евангелията 

Пастирите не премълчаха тайните, които узнаха от Бога, а ги разказваха на всички, на които можеха.

Така и духовните пастири на Църквата са поставени именно за това – да провъзгласяват тайните на Божието Слово и да показват на своите слушатели, че чудесата, за които са узнали в Писанията, са наистина чудни.

Беседи върху Евангелията

Мария, спазвайки законите на девствената скромност, не желаеше да разкрива на никого тайните, които знаеше за Христос. Тя смирено очакваше времето и мястото, в които можеше да ги разкрие.

Но макар устата ѝ да мълчаха, в своето бдително сърце Тя обмисляше тези тайни.

Ето защо евангелистът казва за Нейното сърце, че Тя размишляваше върху тези събития, свързани с онова, което предстоеше да се изпълни.

Тя видя, че самата Тя, произлязла от Иесеевия корен, прие Бога-Сина чрез Светия Дух.

Тя бе чела у пророка: „ И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; И ще почива върху Него Дух Господен “ (Ис. 11:1-2).

Тя бе чела: „ И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиляи Чийто произход е от край време, от вечни дни. “ (Мих. 5:2).

Тя видя, че във Витлеем роди Владетеля на Израил, роден вечно от предвечния Бог Отец.

Тя знаеше, че зачева като девица и ражда Син, когото нарече Иисус.

Тя бе чела у пророците: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще нарекат името Му Емануил“ (Ис. 7:14).

Тя бе чела: „Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си“ (Ис. 1:3).

Тя видя Господа, положен в яслите, където волът и оселът идваха да се хранят.

Тя помнеше, че ѝ бе казано от ангела: „Светият Дух ще слезе върху Теб, и силата на Всевишния ще Те осени; затова и Светото, което ще се роди от Теб, ще се нарече Син Божи“ (Лука 1:35).

Тя бе чела, че тайната на Нейното раждане може да бъде разкрита само чрез откровението на ангел, според думите на Исайя: „Но рода Му кой ще обясни?“ (Ис. 53:8).

Тя бе чела: „А ти, куло на стадото, хълме на Сионовата щерка! при теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството – при дъщерите иерусалимски. “ (Мих. 4:8).

Тя чу, че ангелските сили, които са дъщери на висшия град, се явиха на пастирите на мястото, което някога се наричало „кулата на стадото“, разположено на една миля източно от Витлеем.

И до днес там в една църква показват трите гроба на тези пастири.

Тя знаеше, че Господ, Чиято сила е единна и вечна с Отца, ще дойде в плът и ще даде на Своята дъщеря – Църквата – царството на небесния Йерусалим.

Мария сравняваше нещата, които, според прочетеното, трябваше да се случат, с онези, които вече се бяха изпълнили.

Но въпреки това, Тя не ги изричаше с устата Си, а ги пазеше дълбоко в сърцето Си.

Беседи върху Евангелията

Причината, поради която Младенецът, Който се роди за нас, и Синът, Който ни се даде (Ис 9:6), получи името Иисус (тоест Спасител), не изисква сложно обяснение, за да бъде разбрана.

Но ние трябва да имаме бдителна ревност, за да бъдем спасени чрез участие в Неговото име.

Наистина, четем как ангелът тълкува името Иисус: „Той ще спаси народа Си от греховете му“ (Мат. 1:21).

И ние без съмнение вярваме и се надяваме, че Този, Който ни спасява от греховете, няма да пропусне да ни избави и от замърсяването, породено от греха, и от самата смърт.

Така свидетелства псалмопевецът: „Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи“ (Пс. 102:3).

Наистина, с прощаването на всички наши грехове, всички наши недъзи ще бъдат напълно изцелени – когато с явяването на славата на Възкресението бъде победен и последният ни враг – смъртта.

Симеон и Анна, мъж и жена в напреднала възраст, срещнали Господа със своето предано служение и изповед на вярата си. Макар че Той бил малко дете, те разбрали, че Той е велик по Своето Божество. Образно казано, те представляват синагогата на еврейския народ, уморен от дълго очакване на Неговото въплъщение, и идват при Него, за да Го прославят както с благочестивите действия на ръцете си, така и с искрените гласове на вярата, казвайки: “Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.” (Пс.  24:5).

Името Анна означава “Божия милост”. Тя е дъщеря на Фануил, т.е. “лицето Господне”, и произлиза от коляното на Асир, което означава блажен (Втор. 33:24.).

Лука пропуска тук онова, за което, както знаеше, достатъчно добре беше разказал Матей. А именно, че Господ, за да не бъде открит и убит от Ирод, беше отведен от родителите Си в Египет. А когато Ирод умря, Той най-накрая се върна в Галилея и започна да живее в Своя град Назарет.

Защото отделните евангелисти пропускат различни неща, които виждат, че вече са записани от други, или ако предвиждат в Духа, че това ще бъде споменато, така че изглежда, че нищо не е изпуснато в последователността на техния разказ.

А това, което е пропуснато, внимателният читател ще открие, сравнявайки писанията на единия и другия евангелист.

Това, че Господ всяка година идваше с родителите Си на Пасха в Йерусалим, е, разбира се, знак за Неговото човешко смирение.

Защото за хората е характерно да се събират, за да принасят на Бога духовни жертви с обети и с изобилни молитви и сълзи да се стремят да привлекат благоволението на своя Творец. Следователно Господ, роден като човек сред хората, направи това, което Бог в Своята божественост заповяда чрез ангелите да правят хората. Той Сам се подчини на закона, който даде, за да ни покаже как трябва да спазваме всичко, което Бог е заповядал.

И така, нека следваме пътя на Неговия човешки живот, ако се стремим да се насладим на славата на Божество, ако искаме да живеем в Неговия вечен дом в небесата през всички дни на живота си (Пс. 26:4), ако ни е приятно да виждаме волята на Господа и да бъдем защитени в Неговия свят храм. И за да не бъдем тласкани от вечния вятър на пороците, нека помним, че е необходимо да посещаваме дома на истинската Църква с дарове от земни прошения.