Трябва да се отбележи, че ангелът засвидетелства благодатта, която той дойде да възвести, не само със силата на думите, които изрече, но и чрез времето и мястото, в които се появи. Той се яви по време на жертвоприношение, извършвано от свещеника, за да възвести идването на истинския и вечен Първосвещеник, Който ще принесе истинската жертва за благото на света. Той застана до жертвеника на благоуханното кадене, за да покаже, че идва като вестител на Новия Завет.

Тъй като в храма имаше два жертвеника, които символизират двата завета в Църквата (Изх. 27:1 и Изх. 30:1). Първият, жертвеникът за всесъжения, беше покрит с мед и разположен пред вратите на храма, използван за принасяне на жертви и приношения. Той обозначава плътските поклонници на Стария Завет. Жертвеникът на благоуханното кадене, обаче, беше покрит със злато и разположен близо до входа на светая светих, предназначен за кадене на благовония. Той символизира по-дълбоката и по-съвършена благодат на Новия Завет и неговите поклонници.

Слова върху Евангелието

В Писанията е знак на голяма похвала и добродетел, ако Бог нарича човека по име или променя името му. Добре е, че бе заповядано предтечата на нашия Спасител  да се нарече Йоан. Името „Йоан“ означава „благодат Господня“ или „този, в когото е благодатта“. Затова той получи особена благодат, по-висша от тази на другите светии – благодатта да бъде предтеча – и дойде да извести на света нечувана дотогава милост: отварянето на пътя към небесата.

Затова самият той бе изпълнен с благодат и възвести на останалите благодатта Божия, изразявайки я дори чрез името си: „вестител на благодатта“. С право беше предсказано, че при неговото раждане мнозина ще ликуват, защото чрез него на света беше явен Творецът на тяхното възраждане.

Беседи върху Евангелието

И двамата (Илия и Йоан) живяха във въздържание, и двамата бяха неугледни в облеклото си, и двамата живяха в пустинята, и двамата бяха вестители на истината, и двамата заради истината понесоха гонения по заповед на царя и царицата — първият от Ахав и Йезавел, вторият — от Ирод и Иродиада. Първият, за да избегне убийството от порочните, бе взет на небето с огнена колесница. Вторият, за да не бъде победен от нечестивите, чрез свещено мъченичество и духовно състезание придоби Небесното Царство.

Проповеди върху Евангелията

Относно това, защо Той пожела да бъде заченат и роден не от обикновена девица, а от сгодена за мъж, много отци на Църквата са дали разумни доводи. Най-значимият от тях е този, да не бъде обвинена в разврат, когато без да има мъж, роди Сина си.

Друга причина е, за да може родилката да бъде подкрепена от грижата на мъжа в домакинските дела. Затова беше необходимо блажената Мария да има мъж, който да се яви както като най-надежден свидетел на нейната непорочност, така и като най-верен осиновител на родения от нея наш Господ и Спасител. Той трябваше според закона да принесе за Младенеца жертви в храма.

Освен това, предвид надвисналата заплаха от преследване, Йосиф трябваше заедно с Майката да Го отведе в Египет и след това да се върне обратно, както и да помогне в извършването на много други неща, които изискваше слабостта на приетия от Него човешки облик.

Не било голямо заблуждение в онова време да се счита, че Той е син на Йосиф, защото след проповедта на апостолите след Неговото възнесение, за всички вярващи станало ясно, че Той е роден от девица.

Проповеди върху Евангелията

Дошло е времето, когато, след като изкупил света чрез кръвта Си, Той е трябвало да бъде признат за цар не само на Давидовия дом, но и на цялата църква; нещо повече, Той е създател и управител на всички поколения. Затова ангелът правилно казва след това: “и Господ Бог ще му даде престола на отца му Давид”, и веднага добавя: “и ще царува над дома на Яков довеки”. Сега домът на Яков се отнася до вселенската църква, която чрез вярата си в Христос и изповядването Му се причислява към наследството на патриарсите – или сред онези, които са взели телесния си произход от рода на патриарсите, или сред онези, които, макар и произлезли по плът от други страни, са се възродили в Христос чрез духовното умиване.

Елисавета с право беше надарена с висок глас (Лука 1:42), защото беше познала великите дарове на Бога и чувстваше, че Вездесъщият присъства телесно и тук. Под „висок глас“ трябва да разбираме не толкова силен, колкото предан. Защото тя не можеше предано да възхвалява Господа с умерен по сила глас, понеже гореше, изпълнена със Светия Дух. Тя носеше в утробата си онзи, по-голям от когото не е имало между родените от жени (Лука 7:28), и се радваше, че тук е влязъл Този, Който бе заченат от плътта на девствената Майка, и Който ще бъде наречен и наистина е Син на Всевишния.

Беседи върху Евангелията

В следните думи Тя също ни поучава колко скромно мнение е имала за Себе Си и че всичко добро, което е било в Нея, е получила благодарение на щедрото небесно милосърдие, като казва: „Той милостиво погледна на смирението на рабинята Си; затова, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48). Тя показва, че, разбира се, е била рабиня на Христос според собствената Си преценка, но по отношение на небесната благодат Тя се провъзгласява за възвисена и прославена до такава степен, че на Нейното предстоящо блаженство ще се удивляват гласовете на всички народи.

Беседи върху Евангелията

Силни са наречени горделивите, тъй като силните издигат себе си свръх мяра в своето положение: не защото те наистина са силни, а защото са уверени в своята сила и с презрение отказват да търсят своя Творец.

А тези, които са наистина силни, знаят думите на апостола:
“Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепява, в Господа Иисуса Христа” (Фил. 4:13). <…> Затова Той сваля силните от техните престоли и въздига смирените, защото “всеки, който възвисява себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 14:11).

Впрочем, това може да бъде разбрано и по следния правилен начин: понякога тези, които заслужено са отхвърлени от Господа заради своето самовъзвеличаване, отново се връщат към милостта на смирението, когато Той се смили над тях, така че постигат още по-голяма слава поради тяхното предано смирение. Така и Савел поради своята надменност беше свален от мястото на учението на закона, но скоро, смирявайки се, бе въздигнат, за да носи Евангелието на Христовата вяра.

Проповеди върху Евангелията

Всъщност Израил означава “човек, виждащ Бога”, като с това име се обозначава всяко общество от изкупени човешки същества. Заради тях Сам Бог се яви във видима форма сред човеците, за да могат те да видят Бога. Той взе Израил под своя закрила, както лекарят взема болен човек, за когото се грижи. Или като цар защитава народа от нашествието на врагове. Нещо повече, той им върна свободата, когато врагът беше победен, и им позволи да царуват с него завинаги.

Когато блажената Мария споменава отците, тя назовава Авраам по име. Защото, макар мнозина отци и светии да са получили свидетелство за въплъщението на Господа, на него първи са били ясно открити скритите тайни на въплъщението на Господа и нашето изкупление. Понеже му бе казано: „в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“ (Бит. 12:3). Никой от вярващите не се съмнява, че това се отнася за Господа Спасителя, Който реши да дойде при нас от корена на Авраам, за да ни даде вечното благословение.

Обаче семето на Авраам означава не само избраните, които произлизат телесно от потомството на Авраам, но и нас. Събрани при Христос от езичниците, ние сме свързани с общността на вярата с отците, от които сме твърде далеч по нашия телесен произход. Но ние също сме семе и синове на Авраам, защото сме възродени чрез тайнствата на нашия Спасител, Който се въплъти от рода на Авраам.

Проповеди върху Евангелията

Йоан означава „милост Божия“ или „този, в когото е милостта“. С това име се изразява цялата милост на евангелското благовестие, което той проповядва, а най-вече Самия Господ, чрез Когото на света бе дадена милостта… Що се отнася до обявеното по-късно и потвърдено име на Иоан, устата на Захария се отвориха и той проговори, благославяйки Бога. Ясно е, че понеже чрез апостолите се откри милостта на Новия завет, много свещеници се покориха на вярата.

Беседи върху Евангелието

Нека чуем какво каза Захария, пророкувайки и благославяйки Бога: „Благословен Господ Бог Израилев, защото Той посети и избави Своя народ“ (Лука 1:68).

В тези думи трябва да забележим, че блаженият Захария предсказва пророчески бъдещето, сякаш то вече е станало, а това, което той видя в Духа, вече започва и скоро трябва да се случи.

Господ наистина ни посети, като се яви в плът, когато ние бяхме далеч от Него. Той се погрижи да ни намери и оправдае – нас, които се намирахме в грях. Той ни посети като лекар, който лекува болните, и за да изцели дълбоко вкоренената болест на нашата гордост, ни даде пример за Своето смирение.

Той изкупи Своя народ, освободи ни с цената на Своята кръв, след като бяхме продадени в робство на греха и принудени да служим на древния враг. Затова апостолът правилно ни подтиква, като казва: „Скъпо бяхте купени. Затова прославете Бога в телата си” (1 Кор. 6:20).

Защото всеки, който преди да умре, се отклони от служението на Бога или с някаква нечистота накърни строгостта или чистотата на вярата си, или се стреми да бъде свят и праведен пред хората, а не пред Бога, все още не служи на Господа в пълна свобода от духовните си врагове, а по примера на някогашните самаряни се опитва да служи еднакво и на боговете на езичниците, и на своя Господ.

Сякаш искайки да обясни името на Иисус, тоест Спасител, той често споменава спасението, но за да не си помислят, че става дума за временното спасение, което е обещано, добавя: “чрез прощаване на греховете”. Юдеите обаче предпочитали да не приемат Христос, а да чакат Антихриста; защото желаели да се освободят не от властта на греха вътре в себе си, а от игото на човешкото робство отвън.