И понеже не е достатъчно само да оставим всичко, той добавя това, което допълва съвършенството: „и Те последвахме.“ Като че ли казва: “Изпълнили сме това, което си заповядал. Каква награда тогава ще ни дадеш?”

Някои обаче, възползвайки се от този стих, в който се обявява, че ще получим стократно още в този живот, преподават юдейската измислица за хилядагодишен период след Възкресението на праведните, когато всичко, което сме оставили заради Господа, ще ни бъде възстановено с многократна лихва – освен венеца на вечния живот. …

Казаното тук, че „ще получи стократно“, може да бъде разбрано в по-висш смисъл. Защото числото сто, което се изчислява чрез преминаване от лявата към дясната ръка, макар че изглежда същото като числото десет на лявата ръка, все пак се увеличава до много по-голяма стойност. Това означава, че всички, които са презрели временните неща заради Небесното царство чрез непоколебима вяра, вкусват радостта от същото царство още в този живот, който е пълен с гонения, и в очакването на небесната страна, която е символизирана от дясната ръка, участват в блаженството на всички избрани.

Но понеже не всички завършват добродетелния си живот със същата ревност, с която са го започнали, веднага се добавя: „Но мнозина първи ще бъдат последни, а последни – първи.“ Защото ежедневно виждаме мнозина, които, оставайки миряни, се отличават с добродетелния си живот; но други, които от младини са били ревностни в духовното си занятие, накрая изсъхват в леност и завършват в плът онова, което са започнали в дух.

“бояха се” – или за да не загинат и те заедно с Него, или понеже се страхуваха да не би Той,  Чиито живот и служение бяха тяхна радост, да попадне в ръцете на враговете Си. Но Господ, предвиждайки, че умовете на учениците Му ще се смутят от Неговите страдания, им предсказва както болката на Своето страдание, така и славата на Своето Възкресение. Затова по-нататък се казва, че Той пак взе дванадесетте и започна да им говори какво ще Му се случи.

Учениците си спомняха думите, с които Господ бе предсказал, че ще пострада много от страна на първосвещениците и книжниците; и затова, когато се отправяха към Йерусалим, бяха смаяни.

Възниква въпросът как Яков и Йоан са изпили чашата на мъченичеството или как са се кръстили с кръщението на Господа, при положение че Писанието разказва, че само апостол Яков е бил обезглавен от Ирод, докато Йоан е завършил живота си с естествена смърт. Но ако прочетем църковната история, където се разказва, че и той, заради свидетелството си, бил хвърлен в котел с врящо масло и веднага след това изпратен на остров Патмос, ще видим, че духът на мъченичеството е бил и в него, и че Йоан е изпил чашата на изповедничеството, също както и тримата отроци във вавилонската пещ, макар че гонителят не е пролял тяхната кръв.

“не зависи от Мене” или пък “Не е Мое да ви го дам”, тоест на горделиви хора, каквито те все още бяха. То е приготвено за други – и вие станете други, тоест смирени – и ще бъде приготвено и за вас.

С това Той поучава, че по-голям е онзи, който е по-малък, и че господар става този, който е слуга на всички. Затова е било напразно и от страна на едните да търсят прекомерни неща, и от страна на другите да се възмущават, че те желаят по-големи, понеже до върха на добродетелта се достига не чрез власт, а чрез смирение.

След това Той им представя пример, така че, дори ако не обърнат внимание на думите Му, поне делата Му да ги засрамят, като казва: “Защото и Син Човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.”

Той обаче не каза, че дава живота Си като откуп за всички, а за мнозина, тоест за онези, които ще повярват в Него.

В мистичен смисъл обаче Йерихон, чието име означава “луна”, символизира отслабването и преходността на човешкия род. Господ върна зрението на слепеца, когато наближаваше Йерихон, защото, като прие плът и се приближаваше към Своите страдания, Той доведе мнозина до вярата. Защото не в първите години на въплъщението Си, а в последните няколко, преди да пострада, Той разкри тайната на Божието Слово на света.

Нима Този, Който е способен да възвърне зрението, не е знаел какво иска слепецът? Причината, поради която задава въпроса, е, за да бъде отправена към Него молитва; Той задава въпроса, за да пробуди сърцето на слепеца към молитва.

Затова и ние нека подражаваме на слепеца – нека не търсим от Господа богатства, земни блага или почести, а онази Светлина, която само ние и Ангелите можем да видим, и чийто път е вярата. Затова и Христос отговаря на слепеца: “Вярата ти те спаси.’

Онзи вижда и следва Господа, който върши онова, което разумът му казва, че е добро. Той следва Иисус – този, който разбира и изпълнява доброто; който подражава на Този, Който не търсеше успех в този свят, а понесе укор и подигравки.

И понеже сме отпаднали от вътрешната радост заради привързаността си към телесните удоволствия, Господ ни показва колко горчиво и болезнено ще бъде завръщането към истинската радост.

Като възстановява зрението на един човек, когато се приближава към Йерихон, и на двама, когато го напуска, Господ загатва, че преди Своите Страдания Той проповядва само на един народ – на юдеите, а след Възкресението и Възнесението Си, чрез апостолите, открива тайната както на Своето Божествено, така и на Своето Човешко естество, както на юдеи, така и на езичници.

Марк, като разказва, че само един е получил зрение, посочва спасението на езичниците, така че символиката да съответства на онези, които той наставлява във вярата. А Матей, който пише Евангелието си за повярвалите юдеи, но и с мисълта, че то ще стигне и до езичниците, съвсем уместно казва, че двама са получили зрение – за да ни научи, че благодатта на вярата принадлежи и на двата народа.