Очевидно е, че Йоан не само проповядвал, но също така извършвал на някои покайно кръщение; но той не можел да даде кръщение за опрощение на греховете. Защото опрощението на греховете ни се дава единствено чрез кръщението на Христос. Затова е казано: „проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“; защото той „проповядвал“ кръщение, което може да прощава грехове, но не можел сам да го извърши.

Писанието казва, че той бил „облечен в дреха от камилска козина, а не в дрехи от вълна“; първото е знак на строг живот, докато второто показва мекушав разкош. А коженият пояс около кръста му, подобно на този на Илия, е знак на смирение. Храната му — „скакалци и див мед“ — съответства на живота в пустинята, където целта на яденето не е удоволствието от храната, а задоволяване на нуждите на човешката плът. Облеклото и храната на Йоан също така могат да символизират вътрешния му живот. Той носел по-груба дреха от обичайното, защото не насърчавал грешниците с ласкателни думи, а ги изобличавал с твърдостта на суровите си упреци. Носел кожен пояс около кръста, защото бил от тези, „които разпъват плътта си с нейните страсти и похоти“. Ядял скакалци и див мед, защото проповедта му имала някаква сладост за множествата, докато те се чудели дали той не е самият Христос. Но това скоро приключило, когато слушателите му разбрали, че той не е Христос, а Негов предтеча и пророк.

В меда има сладост, а в скакалците — бързина на полета. Така Йоан възвестява Господа не още като Бог или Божи Син, а само като човек, по-силен от него самия. Неговите невежи слушатели все още не били готови да възприемат скритите тайни на такова велико Тайнство: че вечният Божи Син, като приел човешката природа, наскоро се родил от Девица.

Йоан като че ли прикрито възвестява, че Той е истинският Бог: „Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.“ Защото кой може да се съмнява, че само Бог може да даде благодатта на Светия Дух? Сега ние сме кръщавани от Господа със Светия Дух не само в деня на нашето кръщение, когато сме измити в извора на живота за опрощение на греховете, но и ежедневно, когато чрез благодатта на същия Дух се разпалваме да вършим онова, което е угодно Богу.