Имаше двама синове (Лука 15:11), тоест два народа: юдеи и езичници. Юдейския народ Господ направи по-стар, защото юдеите познават Закона, а езическия, поради нелепостта на идолопоклонството, направи по-млад. Защото, ако мъдростта дава сивина, то безумието, напротив, скрива всякакви белези на зрелия мъж. И тъй, езичниците се оказаха по-млади не по възраст, а по нрав, а на юдеите старшинство донесоха не годините, а мъдростта. (Проповеди, 53)

„И бащата им раздели имота“. Колкото кротък е бащата, толкова нетърпелив е наследникът. Той се отегчава от живота на баща си; не може да съкрати времето и затова се стреми да вземе от баща си имуществото. Който не е пожелал да притежава заедно с бащата онова, което принадлежи на бащата, той изобщо не е заслужил да се ползва от правото на син.

„Като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува“. Ето как съди бащата, ето как лекува: на съгрешилия син той въздава с целувки, а не с бич. Любовта не забелязва прегрешенията. Бащата изкупва греховете на сина с целувка, покрива ги с прегръдки. Той прави това, за да не излага престъпленията на сина на показ, за да не измъчва сина. Бащата изцелява раните на сина, за да не остане у него нито един белег, нито едно петно. „Блажени са, казва Писанието, онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити“ (Рим. 4:7). …

Отец тича насреща, тича отдалеч. „Христос умря за нас, когато още бяхме грешници“ (Рим. 5:8). Отец тича насреща: Той тича и при това Сам слиза от небесата и стъпва на земята. „Аз не съм сам – казва Христос, – но Аз и Отец, Който Ме е пратил“ (Йоан 8:16).

„Хвърли се на шията му“ – това стана, когато цялата Божествена природа чрез Христос слезе при нас и се въплъти в човека.

„И го обцелува“ – кога? Когато „милост и истина се срещнат, правда и мир се целунат“ (Пс. 84:11).

Той даде на сина „най-хубавата дреха“ (Лк. 15:22) — онази нетленна слава на безсмъртието, от която Адам се лиши. Даде „пръстен на ръката му“ (Лк. 15:22): този пръстен е почетен дар, знак на свобода, печат на Духа, знамение на вярата, залог на небесния брак. Чуй какво казва апостолът: „Сгодих ви за един мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица“ (2 Кор. 11:2).

И даде „обувки на нозете му“, за да бъдат обути нозете на онзи, който възвестява благата вест. „Колко прекрасни са нозете на благовестниците на мира“ (Рим. 10:15; Ис. 52:7). (Проповеди)

„И дайте пръстен на ръката му“. Бащината любов не се задоволява само да прости вината на сина; тя се стреми да му върне и предишните почести. <…> Колко беден се върна онзи, който си беше тръгнал богат! От цялото имущество не му бяха останали дори обувки на нозете.

„И дайте… обувки на нозете му“, за да не бъдат посрамени от голота дори нозете му и за да се върне, вече обут, към предишния си живот.

Отецът заколва угоеното теле, онова, за което Давид пее: „И това ще бъде по-благоугодно Господу, отколкото вол, отколкото теле с рога и копита“ (Пс. 68:32). Телето бива заклано по заповед на Отца, защото Христос, Бог, Син Божи, не би могъл да бъде заклан, ако не беше волята на Отца. Чуй какво казва апостолът: „Онзи, Който не пощади Своя Син, но Го предаде за всички нас“ (Рим. 8:32). Това е онова Теле, Което всекидневно и постоянно се предава на заколение за нашата трапеза.

Но ето по-старият брат, по-старият син, т.е. народът, който е познал Закона, се връща от полето: „жетвата е голяма, а работниците малко“ (Лука 10:2). Чува в бащиния дом музика, чува ликуване, но не желае да влезе.

Същото и ние всекидневно виждаме със собствените си очи: юдеинът идва до дома на Отца, тоест до Църквата, и, обзет от завист, стои пред вратите. Той чува звуците на Давидовия псалтир, чува пеенето на пророческия събор, чува ликуването на пъстрото събрание на народите, но от завист не желае да влезе. А докато в гняв стои пред вратите и осъжда брата-езичник за предишния му нрав, сам себе си лишава от бащиното наследство, сам себе си отлъчва от бащиното ликуване.

Отец излиза и му казва: „Синко, ти винаги си с мене“. По какъв начин? Чрез Авел, Енох, Сим, Ной, Авраам, Исаак, Яков, Моисей, чрез всички светци, чиито имена се четат в юдейското родословие, както е написано в Евангелието: „Авраам роди Исаак; Исаак роди Яков“ (Мат. 1:2).

„И всичко мое е твое“. По какъв начин? Твой е Законът, твое е пророчеството, твой е храмът, твое е свещенството, твой е жертвеникът, твое е царството, твое е – и това е по-високо от всичко – рождението на Христос. Но понеже от завист желаеш да предадеш брата, когото Отец обича и за когото се радва, ти не си достоен да притежаваш това.