Това, казва Йоан, се отнася до онези, които са повярвали в Христос. Защото и те, макар телесният им произход да не може да бъде проследен до семето на патриарсите, все пак се събират от племената. (…)

Тези, които са запечатани по челата си от всяко племе на синовете Израилеви, са сто четиридесет и четири хиляди. По-късно Йоан казва за тях, че имат името на Агнеца и името на Неговия Отец написано на челата им, и че са девствени, понеже „не са се осквернили с жени“. Какво друго би могъл да бъде този печат върху челата им, ако не името на Агнеца и името на Неговия Отец? И в двата пасажа се казва, че печатът е върху челата им; в единия се споменава самият печат, а в другия – че той съдържа буквите на името на Агнеца и на Отец Му.

Онези, които са взети от племената, са същите хора, които се наричат „девствени“. Но броят на вярващите от Израил „по плът“ е малък; човек би могъл с основание да каже, че те не биха стигнали дори приблизително до числото сто четиридесет и четири хиляди. Следователно е ясно, че тези сто четиридесет и четири хиляди, които „не са се осквернили с жени“, трябва да са съставени от онези, които са дошли при Божието Слово от езическия свят.

По този начин се доказва истинността на твърдението, че първите плодове на всяко племе са неговите „девствени“. Защото текстът продължава: „Те бяха взети измежду хората като първи плод за Бога и за Агнеца; и в устата им не се намери лукавство, защото са непорочни.“ Това твърдение за сто четиридесет и четирите хиляди, без съмнение, допуска мистично тълкуване; но на това място не е необходимо да навлизаме в него, нито да го сравняваме с пророческите пасажи, които учат същото относно онези, които са призвани измежду езичниците – това би ни отвело твърде далеч от настоящата тема. (Коментар върху Йоан, кн. 2)