Ориген (ок. 185 – 254) — От Йоана свето Евангелие, глава 9
6. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
Аз смятам, че това бе казано, за да се покаже, че слюнката на Христа има целебна сила. И макар самият сляп да не е молил да прогледне, той въпреки това е достоен за похвала – както за това, че позволи на Иисус да помаже очите му с кал, така и за това, че безпрекословно изпълни заповедта, при все че Иисус не му каза, че ще прогледне.
Така и ние нека измием с водата на къпалнята Силоам (което значи „Пратен“) калта, с която са помазани очите, за да придобием след това способността да виждаме.
И размишлявай така: калта е началото на стихиите, поученията Божии, с които, като младенци с мляко, се храним. А когато отмине младенчеството и вкусим от твърдата храна, ще оставим калта, за да се върнем при Иисус.
Фрагменти
7. и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
Но Той не го изцелява в Свое присъствие, а заповядва, като го отпраща, да се умие, и на умилия се дарува изцеление. Това бе част от Неговото домостроителство, за да не остане чудото скрито от никого, както когато заповяда на разслабения да вземе постелята си в ден, в който не беше позволено да се върши такова нещо – за да може всеки, макар и порицавайки незаконността на делото, да узнае величието на Онзи, Който го извърши.
Така и тук – на онзи, който се намираше далеч от къпалнята, Той заповяда да отиде да се умие.
Фрагменти
21. а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
Освен че излъгаха, те съгрешиха, като навлякоха на собствения си син очевидна беда. Мисля, че поради тази причина Христос не отвори очите на сляпо дете, а на пълнолетен, за да може той да гледа като мъж. Такива бяха и останалите слепци, които прогледаха. И е вярно, че като пълнолетен той можеше сам да свидетелства за себе си, а най-важното е, че Иисус го накара да прогледне. Защото той нямаше нужда от друг, който да говори вместо него.
Фрагменти
36. Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
Понеже той още не можеше да каже: „Вярвам“, а като че ли не знаеше, отговори: „Кой е Той, Господи, за да повярвам в Него?“ Така той се намираше, така да се каже, на границата между вярата и неверието. (Фрагменти)