„Съкровищница“, това е мястото, където събират монетите, дадени за слава Божия и за раздаване на бедните. Но какво означават тези монети, ако не божествените думи, носещи запечатан върху себе си образа на великия цар, а опитните обменители, които умеят да различат истинското от фалшивото, разглеждат тези монети. .. Всичко, което било събрано на това място, цялото злато, което носили в съкровищницата, кой каквото имал – било нищожен пясък в сравнение с думите на Иисус, защото всяко Негово слово било премъдрост.

Коментар върху Евангелието от Йоан

Ако Той говори това на упорстващите  в неверието, тогава защо им казва: „ще Ме търсите“? Защото в много случаи за добрия човек да търси Иисус означава да търси смисъла и истината, и премъдростта. Но можеш да кажеш, че понякога и за злодеите се казва, че Го търсят. Но има разлика между тези, които търсят Иисус — не всички търсят искрено. Някой Го търси заради своето спасение и за да получи от Него помощ. Има и такива, които Го търсят по хиляди причини, нямащи нищо общо с доброто. Ето защо само тези, които правилно са Го търсили, са придобили мир, тези, за които може да се каже, че са Го търсили като най-важното: Словото, което е било в началото, Словото, което е у Бога, за да приведе и тях при Отца.

Ако жадуваш да разбереш от Писанието, кой е от долните и кой от горните, внимавай, защото където е съкровището на човека, там е и сърцето му. Ако някой събира съкровища на земята (Мат. 6:21), вече по това може да се разбере, че е от долните. Но ако някой събира съкровища на небето (Мат. 6:20), той се ражда свише и приема небесен образ (1 Кор. 15:49).

Иисус, знаейки, че те са потомци на Авраам, и виждайки, че все още не са загубили способността да станат чеда на Авраам, защото е възможно да станат такива, надхвърляйки това, че са семе, им казва: „Ако сте чеда на Авраам, вършете делата на Авраам“. И както някои са чеда на Авраам, така други, както казва Даниил, са „семе на Ханаан, а не на Юда“.

Ако те бяха надхвърлили това, че са семе на Авраам, и бяха започнали да отглеждат авраамовото семе [в себе си], така че то да нарасне в големина и ръст, то у тях би се вместило словото на Иисус. Но те искат да убият словото и сякаш да го изтрият от лицето на земята, неспособни да вместят неговото величие. (…)

И така, ако някой от нас е семе на Авраам, но Божието слово все още не се е вместило в него, нека не се опитва да убие словото, а като се превърне от семе на Авраам в чедо на Авраам, ще може да вмести Божието слово, което досега не е бил способен да приеме.

А те, измежду всички дела на Авраам, избраха само едно: „Авраам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание“ (Бит. 15:6), и смятаха, че именно това означават думите „вършете делата на Авраам“ и че вярата ще им се зачете като дело. Но това не се признава от онези, които са възприели думите „Вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:26), нито от чулите, че оправданието от вяра не е същото като [оправданието] от делата на закона (Рим. 3:28).

Нека обаче те отговорят, защо не е казано: „Ако сте чеда на Авраам, вършете делото на Авраам“ — в единствено число, а „делата на Авраам“ — в множествено число? Защото мисля, че това е равнозначно на: „Вършете всички дела на Авраам“.

Коментари на Евангелието от Йоан

Но, както е казано, словото на Спасителя има дързновение, защото никой човек не може с увереност да заяви за своята непогрешимост: „Кой от вас ще ме изобличи в неправда?“ (Йоан 8:46). Единствено нашият Господ, Който не е извършил грях и макар във всичко да е подобен на човека, освен в греха (Евр. 4:15), можеше да каже това не само на присъстващите, но и на целия човешки род…

Коментари върху Евангелието от Йоан

Ако всички, които приеха истинската Светлина, която просветява всеки човек, идващ на света (Йоан 1:9), не я приеха поради това, че са от Бога (защото ако я бяха приели, понеже са от Бога, нямаше да бъде написано за тях: „А на всички, които я приеха, даде им власт (ἐξουσίαν) да станат Божии чеда, на онези, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:9), то е явно, че тези, които не са от Бога, преди да приемат истинската Светлина, нямат никаква власт да станат [сами] Божии чеда. И когато я приемат, още не стават Божии чеда, но получават власт чрез приемането на Светлината да станат Божии чеда.

Едва когато станат от Бога, те започват да чуват думите Му, не просто вярвайки, но и по-задълбочено разбирайки делата на благочестието. А тези, които не се стремят да станат такива, не стават Божии чеда, нито са от Бога, и затова не чуват думите Му и не разбират Неговата воля. Те остават в положението си преди да станат Божии чеда, като такива, които само са повярвали, слуги на Бога, поради това че са приели духа на робството в страх и не са се постарали да напреднат и израснат, за да приемат и духа на осиновяването, чрез който онези, които го имат, викат: „Авва, Отче“ (Гал. 4:6).

Дали може разказаното в притчата от Евангелието на Лука за човека, който слиза от Йерусалим към Йерихон и попада на разбойници, да се отнася към това? Разбойниците го нападат, а свещеникът и левитът го подминават. Но самарянинът, пътуващ по същия път, го намира, вижда го и се смилява над него. Приближава се, превързва раните му, излива върху тях масло и вино, и го спасява (Лука 10:30-34). Ако някой може, тълкувайки тази притча, да покаже, че казаното за самарянина, който изцели полумъртвия, попаднал на разбойници, се отнася не за някой друг, а за Спасителя, то ясно е защо Христос не отрече, че е самарянин.

Коментари върху Евангелието от Йоан

След като ни даде Своя Син, Бог търси славата на Христос във всеки, който Го е приел. Тази слава ще намери у онези, които внимават за себе си и развиват заложените в тях основи за добродетелност. Но няма да я намери у онези, които не постъпват така. И когато не я намери, ще съди тези, в които не намира славата на Своя Син и ще им каже: „Заради вас непрестанно се хули Моето име сред езичниците. (срв. Римл. 2:24)

Коментар върху Евангелието от Йоан, кн. 20

Повечето мъдреци смятат, че всякакъв вид грях, видим и словесен, се появява не от друго, а от порочни съждения. Тези, които вярват в свещените писания като в божествени, казват, че това, което се извършва от хората противно на здравия смисъл, не става без въздействието на бесове и различни други противни сили. Юдеите предполагали, че Иисус е бил под въздействието на бяс, защото Той казал: „Амин, казвам ви: ако някой спази Моето слово, няма да види смърт вовеки“ (Йоан 8:52). Това се случило с тях, защото те не спазили словото и не видели силата в казаното. Той, знаейки, че има една смърт – враг на живота, от която умират съгрешаващите, говорел за нея, че няма да я види вовеки онзи, който е спазил Неговото слово. Тези, които смятали, че става дума за обикновената смърт, мислели, че Този, Който казва, че спазилият Неговото слово няма да види смърт вовеки – при положение че Авраам е умрял – е безумен.

Коментари върху Евангелието от Йоан