Ако чуваме словото и веднага след това нашата земя (т.е. сърцето ни) ражда трева, но когато думите узреят или започнат да дават плод — те изсъхват, тогава нашата земя се нарича камениста (Лука 8:6, 13). Но ако казаното пусне по-дълбоки корени в нашето сърце — така че да даде плод и в себе си да има семе за бъдещето, тогава наистина земята на всеки от нас дава плод: един стократен (Лука 8:8, 15), друг — шестдесетократен, трети —тридесетократен (Мат. 13:23, Марк 4:20).

Но намираме за нужно да предупредим и това: плодът ни никога да не бъде с тръни, тоест плевели; да не бъде по пътищата (Лука 8:5–14), а да се сее на самия Път , тоест в Господа, Който казва: Аз съм Пътят (Йоан 14:6), за да не дойдат небесните птици и да изкълват нашите плодове и нашия лозов плод.

Беседи върху книга Битие

Тук не става дума за осезаема свещ, а за разбираема с ума  светлина. Защото никой, като я запали, не я покрива със съд или не я поставя под леглото (Лука 8:16), а я слага на свещник. Съдовете в дома, изглежда, символизират душевните сили, а леглото — тялото. А „влизащите“ са онези, които слушат Разказващия за това.

Свещникът (Лука 8:16), според Христовото слово, е светата Църква, в която Божието Слово — сияещо чрез проповедта, просветлява с лъчите на истината всички, които живеят в този свят, сякаш се намират в общ дом, като води помислите им към познанието на Бога.

Фрагменти