Ориген (ок. 185 – 254) — От Лука свето Евангелие, глава 3

4. както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;

И така, Йоан е Предтечата на Христос и гласът на викащия в пустинята (Ис. 40:3), проповядващ в пустинята на душата, която няма мир.

Не само тогава, но и сега най-напред идва горящият и светещ светилник, който проповядва кръщението на покаянието за изкупление на греховете. А след него следва истинската Светлина, както самият светилник казва: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам“ (Йоан 3:30).

5. всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;

Аз вярвам, че тайнството на Йоан все още се изпълнява в света.

Към душата на всеки, който се готви да повярва в Иисус Христос, най-напред идва духът и силата на Йоан, подготвяйки съвършен народ за Господа и изглаждайки пътищата в сърцето чрез трудности.

8. Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.

И на вас, които идвате за кръщение, той казва: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние“ (Лука 3:8).

Искате ли да знаете какви са плодовете на покаянието?

Любовта е плод на Духа, радостта е плод на Духа, мирът, търпението, благостта, добротата, вярата, въздържанието, дълготърпението и всички други добродетели от този род.

Ако притежаваме всичко това, ще принесем плодове, достойни за покаяние. […]

Йоан, последният от пророците, предсказва изгнанието на предишния народ и призоваването на езичниците. На онези, които се хвалят с Авраам, той казва: „И не започвайте да казвате в себе си: Авраам е наш отец“.

А за езичниците казва: „Защото, казвам ви, Бог може от тези камъни да въздигне чеда на Авраам“.

От какви камъни? Той няма предвид бездушни и физически камъни, а хора, които някога са били коравосърдечни и непросветени.

Беседи върху Евангелието от Лука

11. Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.

Повелята „Който има две горни дрехи, нека даде едната на онзи, който няма“ (Лука 3:11) се отнася повече до апостолите, отколкото до народа. И за да разбереш, че това е по-присъщо за апостолите, отколкото за обикновените хора, чуй какво им казва Спасителят: „И не вземайте за път две горни дрехи“ (Мат. 10:9–10). Всеки човек носи по две дрехи, и затова наставлението гласи, че едната от тях трябва да бъде дадена на нуждаещия се.

А ето и другият смисъл: Спасителят иска не само да не служим на двама господари (Мат. 6:24), но и да не носим „две горни дрехи“, т.е. да не бъдем облечени двойно – така че едната дреха да е на стария човек, а другата – на новия. Напротив, Той иска ние да съблечем от себе си стария човек и да се облечем в новия (Еф. 4:22–24). До това място тълкуванието е лесно.

Беседи върху Евангелието от Лука