Мисля, че един от учениците на Иисус е чувствал човешка слабост и незнание за това как всъщност трябва да се молим. (…) Но възможно ли е този човек, възпитан в изучаването на Закона, слушащ пророческите слова и редовно присъстващ на богослужебните събрания, напълно да не е умеел да се моли, докато не видял как Господ се моли на едно място? Това би било нелепо.

Той, разбира се, се е молил според установения юдейски обичай. Но, виждайки молитвата на Христос, е разбрал, че се нуждае от по-дълбоко познание за истинската, съвършена молитва. (За молитвата)

Ако ние самите не желаем да проявим снизхождение към нашите длъжници, тогава и с нас ще постъпят така, както Господ постъпва в евангелската притча с онзи, който не простил на своя съслужител стоте динария. На човек, на когото преди това е бил опростен огромен дълг, Господарят заповядва да му бъдат сложени окови и да му се изиска дългът отново, казвайки: „Зъл и ленив раб! Не трябваше ли и ти да се смилиш над своя другар, както и аз се смилих над теб? Хвърлете го в тъмницата, докле не върне целия дълг“ (Мат. 18:32–34).

И Господ добавя: „Така ще постъпи с вас и Моят Небесен Отец, ако не простите от сърце на брат си неговите прегрешения“ (Мат. 18:35).

Следователно, ако хората, които са съгрешили против нас, изразяват разкаяние, трябва да им простим – дори ако нашият длъжник многократно ни огорчава. Защото е казано: „ако седем пъти на ден брат ти съгреши против теб и седем пъти се обърне и каже: ‘кая се’ – прости му“ (Лука 17:4).

Но и към онези, които не проявяват никакво разкаяние, не бива да бъдем сурови. Защото „който отхвърля наставлението, пренебрегва душата си“ (Притч. 15:32). В такива случаи трябва да се грижим за тяхното изцеление – за онзи, който така е извратил себе си, че дори не усеща собствените си пороци, и живее като опиянен от разрушителното вино на страстите.

Евангелист Лука, който казва: „прости нам греховете ни“, защото греховете са подобни на дългове, които вземаме и не връщаме – изразява същото, което и Матей, който изглежда не оставя възможност човек да прощава само на покайващите се длъжници. Затова Господ установява да добавяме в молитвата думите: „защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник“.

Всички ние имаме власт да прощаваме греховете, извършени против нас, което е ясно от думите: „както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12) и „защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник“ (Лука 11:4).

Но онзи, който е вдъхновен от Иисус подобно на апостолите, и чрез делата му се вижда, че носи в себе си Светия Дух и е духовен, воден от Духа по образа на Сина Божи във всички свои дела – такъв човек отпуска онова, което би отпуснал и Бог, и задържа онова, което Бог задържа заради неизцелими грехове.

Защото той, подобно на пророците, които не изричаха свои измислици, а Божии решения, служи на Бога – Единствения, Който има власт да прощава греховете. (За молитвата)

Христос ни е приел и нашият дом е очистен от предишните грехове и украсен с украшенията на верните тайнства, които хранят посветените. Но този дом не веднага става достоен Христос да живее в него, ако животът и поведението му (на вярващия) не бъдат толкова свети, толкова чисти и безпорочни, че да заслужи да стане храм Божий. Защото сега той не трябва да бъде просто дом, а храм, в който да пребъдва Господ.

Ако обаче човек пренебрегне получената добродетел и се отдаде на светски занимания, нечистият дух отново се връща и си присвоява празния дом. И за да не може пак да бъде изгонен, взема със себе си още седем духове, по-лоши от него. И последното състояние на този човек става по-лошо от първото (Лука 11:26).

Защото би било по-поносимо душа, веднъж станала блудница, да не се връща при първия си мъж, отколкото, след като се върне и признаe своя съпруг, отново да стане прелюбодейка. Както казва апостолът: „Какво общо има Божият храм с идолите? Или какво съгласие има между Христос и Велиар?“ (2 Кор. 6:15–16).