Неговият огън върви пред Него заради враговете Му (Пс. 96:3); а заради благочестивите и боголюбиви души Неговите мълнии, излъчвани от собствената Му светлина, ще озарят вселената вместо слънцето (срв. Пс. 96:4). Защото, ако тогава „слънцето потъмнее, луната не даде светлината си и звездите паднат от небето“ (Мат. 24:29), според учението на Спасителя, откъде другаде ще бъде озарен светът, освен от Самия Него, понеже „Господ ще бъде за тях вечна светлина“ (срв. Ис. 60:19–20)?

И тогава земята, виждайки мълниите на Неговата светлина, ще се разтърси (Пс. 96:4), като се радва и ликува заради светлината и царството на Господа. А всички сили, които се надигат против познанието на Бога (срв. 2 Кор. 10:5) и са наричани „планини“, ще се разтопят като восък пред лицето на Господа, понеже няма да могат да понесат сиянията Му (Пс. 96:5). (Коментари върху псалмите)