Ако трябва да дадем някое смело тълкувание, то ми се струва, че Господ чрез словото за добродетелта и правдата предложил като храна на слушащите Самия Себе Си, Който стана за нас премъдрост от Бога, праведност и освещение, и изкупление (1 Кор. 1:30), а също и хляб, слязъл от небесата (Иоан 6:50), и жива вода (Иоан 4:10 – 11). Като изповядва жаждата си за тази вода, великият Давид казва в един от своите псалми: “Душата ми жадува за Бога живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!” (Пс. 41:3). Ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам” (Пс. 16:15). Ето това е, което (поне по мое съждение) истинската добродетел и непримесеното с нещо по-лошо благо, тоест Самият Бог – покриващата небето добродетел, както ни казва Авакум. (срв. Ав. 3:3)

Фрагменти

Какво да кажем за това, колко полезна е солта в човешкия живот? Сега следва да се каже  защо учениците на Иисус се сравняват със солта. Струва ми се, че по същия начин както солта предпазва месото от изпълване със зловонието на червеите, и го прави трайно годно (докато без сол то не може за дълго време да остане полезно за хората), така и Христовите ученици поддържат и запазват тази земна област, предотвратявайки произлизащото от греховете на идолопоклонството и блудството зловоние.

Една чертица е не само йотата на елините, но и при евреите има буква, наречена йод. Една йота или една чертица, може символично да се нарече Иисус, тъй като в началото на името му не само елините, но и евреите пишат буквата йод. И едната чертица ще бъде Иисус, съдържащото се в закона Слово Божие, непреминаващо, докато всичко не се изпълни. Йод могат да се нарекат и (както казва самият Той) десетте заповеди на закона, защото всичко ще премине, но те няма да отминат. Но и Самият Иисус няма да премине и, ако пада в земята, Той пада доброволно, за да принесе много плод (Иоан 12:24).

Докато ти, казва Той, си в този живот (защото животът е път през който минават всички хора),  приемай и не презирай напомнянията на съвестта. Но ако презираш и така преминаваш през живота, самата съвест, приемайки ролята на съперник, ще те обвини пред Съдията, ще те постави в зависимост от решението на Съдията и ще бъдеш подложен на ужасни наказания. Ти не би претърпял това, ако по пътя се беше отнасял благосклонно към съперника си, като приемаш неговите изобличения като любезно предложени. Защото това говори и в своето послание  божественият евангелист Йоан: „Ако съвестта ни не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога” (срв. 1 Иоан. 3:21, където е казано “ако нашето сърце не ни осъжда”, бел.р.).

Фрагменти