Ориген (ок. 185 – 254) — От Матея свето Евангелие, глава 4
4. А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".
За знаещия е ясно, че преди да получи манната, която е небесна храна, е нужно [човек] да страда и гладува, за да изтощи като храна своята тлъстина. Защото така е писано: “И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, в пустинята ето вече 40 години, за да те смири, да те изпита и узнае какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му или не. Той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, и не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа” (Втор. 8:2-3).
Фрагменти, 63
16. народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".
Той казал “в сянката на смъртта”, а не “в смъртта”, тъй като грехът не може напълно да разтлее душата, подобно на това, което смъртта върши с тялото, но ѝ носи само сянката на смъртта.
Фрагменти 73
17. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
В някои [ръкописи думата] „покайте се“ отсъства. Ако обаче Спасителят говори същото, както и Йоан, то и двамата са пратени от един и същ Бог. А може би Йоан, като онзи, който подготвя за Бога приготвен народ, казва: „Покайте се“. А Иисус, приемайки вече подготвения, който не се нуждае от покаяние, не казва „покайте се“.
Той проповядва не в противоречие със закона и пророците, но когато Йоан изпълни Стария [Завет], Той започна да проповядва Новия, като Сам стана негово начало. Затова за Йоан не е написано „започна“, защото той беше край. Освен това той проповядваше в пустинята, докато Иисус – сред народа. (Фрагменти)
24. И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
Ще видиш разнообразието на пороците – в разпътството, сребролюбието, грубостта, необуздаността, в простодушната глупост и коварството, в дързостта и страхливостта, и във всички враждебни [за нас] пороци; а душата бива измъчвана от пристъпи, предизвиквани от пари, слава, нужда и безчестие.
Демоните нанасят вреда на телата, а душите принуждават да грешат и да беснеят. Лунатикът, например, има демон „ням и глух“. Подобен род страсти понякога терзаят душата, правейки я глуха за спасителното слово; така както гневът парализира душите, че обхваналото ги напрежение унищожава действената жизнена сила.
А немощта на душата елините в широк смисъл наричат болест, произтичаща от порока, а в по-тесен – болест, противоположна на самообладанието, която отслабва способността за търпение и понасяне на страдания и болка. (Фрагменти 77)