Филактерии (“хранилища”) те наричали „пергаментови късчета“ с Десетте заповеди, защото който ги носел, вярвал, че те му носят защита и подкрепа. Фарисеите обаче не разбирали, че такова нещо трябва да се носи в сърцето, а не върху тялото. Те може и да притежават ковчези със съкровища, хамбари и дори деца, но нямат никакво истинско разбиране за Бога.

Дори и днес сред нас има такива дами с предразсъдъци, които носят „малки Евангелия“ – външни знаци, подобно на филактериите – но без да имат в сърцето си истинския кръст и други истински проявления на вярата. Те наистина показват ревност към Бога, но нямат истинско знание за Него: „прецеждат комара, а поглъщат камилата“ (Матей 23:24).

Такъв беше и малкият край на дрехата, краищата на който бяха предписани от закона – именно този край докосна жената, страдаща от кръвотечение, когато се доближи до дрехата на Господа. И понеже тя не страдаше от фарисейските суеверия, тя се изцели.

Така че, разширявайки своите “хранилища” и “увеличавайки полите на дрехите си” в търсене на народното одобрение, фарисеите показваха своето лицемерие. За това свидетелства и фактът, че те търсеха първите места на пиршествата, първенството в синагогите, поздравленията на площадите и желаеха да ги наричат: “Равви! Равви!”, което на латински означава “учител”.

Коментари върху Евангелието от Матей

Какво да кажем за онези, които обичат първите места на пиршествата, първенството в синагогите, поздравленията по площадите и желаят хората да ги наричат „учител“? Очевидно е, че такива прегрешения не се срещаха само у тогавашните книжници и фарисеи, нито само у техните съвременници, но и в Христовата Църква днес.

Това се отнася не само за онези, които приемат покани за пиршества и угощения, но и за онези, които обичат да председателстват на тях, и които още от самото начало правят всичко възможно, за да станат дякони — не такива, за които говори Писанието, а такива, които “поглъщат домовете на вдовиците и за пред очите на хората дълго се молят”, и заради това ще получат още по-голямо осъждане (Матей 23:14).

Те искат да станат именно такива дякони. После се стремят да заграбят почетните места, отредени за тези, които се наричат презвитери. А ако и това не им е достатъчно, те измислят нови начини, за да бъдат наричани епископи, което означава “учител”, макар че би трябвало да знаят, че епископът трябва да бъде непорочен, такъв какъвто е описан в Писанието. И дори ако хората не го наричат епископ, той трябва да бъде такъв пред Бога.

Коментари върху евангелието от Матей

Праведникът не желае да бъде наричан „учител“, нито от хората, нито от когото и да било друг, тъй като всички имат един истинен Учител; а всички, които го слушат, са братя помежду си.

Но онзи, който е роден свише, тоест не само от вода, но и от Дух (Йоан 3:5), и е приел Духа на осиновението (Рим. 8:15), така че може да се каже за него, че не е роден нито от плът, нито от мъжко желание, а от Бога (вж. Йоан 1:13), такъв човек, не бидейки син на никого от онези, които са на земята или по-долу, не нарича никого „отец“ на земята (Мат. 23:9), а като върши всяко дело според Божията воля, казва: „Отче наш, Който си на небесата“ (Мат. 6:9; 23:9).

И онзи, който изпълнява Божиите думи, по никакъв начин няма да се стреми да бъде наричан „учител“, защото знае, че в него пребъдва Христос, когато постъпва праведно, и че само Него трябва да наричат Учител всички, които са наставлявани от Него, а себе си признава за слуга, според Христовата заповед: „Който иска да бъде по-голям между вас, нека ви бъде слуга“ (Мат. 23:11; Мат. 20:26; Мат. 10:43).

Коментар към Евангелието от Матей

О, ако само всички можеха да чуят това – особено дяконите, презвитерите и епископите! Особено онези, които мислят, че думите: „Който превъзнесе себе си, ще бъде унизен“ (Мат. 23:12) не са писани за тях.

Понеже сякаш не знаят думите: „Който смирява себе си, ще бъде възвисен“ (Мат. 23:12), те не слушат и Онзи, Който е казал: „Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).

Те се възгордяват, и заради гордостта си попадат под осъждането на дявола (1 Тим. 3:6),  а не се стремят чрез смирение да се издигнат от осъждането, което гордостта им е донесла, въпреки че трябва да помнят думите на Премъдростта: „Колкото по-велик си, толкова повече се смирявай, и ще намериш благоволение пред Бога“ (Сир. 3:18). Пръв изпълни това сам Господ, защото, колкото велик беше Той, толкова и се смири. Понеже Той, “Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име”.

Коментари върху евангелието от Матей

Едно от фарисейските предания било свързано с клетвите:
някои се кълнели в храма, а други в златото на храма (Мат. 23:16);  някои – в жертвеника, а други – в дара върху жертвеника. Те казвали, че виновен e само онзи, който се кълне в златото на храма или в дара, поставен на жертвеника, а който се кълне в самия храм или в самия жертвеник, не носи вина.

Затова Спасителят, опровергавайки тези човешки предания, и искайки да ги отвърне от тях и да ги насочи към Божиите заповеди, ги нарича слепи и безумни (Мат. 23:19).

Онези, които следват такива предания, не разбират, че всичко, което се намира в храма, е осветено не само по себе си, а благодарение на самия храм. Също така, онова, което е положено на жертвеника, се приема като принос към Бога, защото лежи на осветения жертвеник.

Затова, ако храмът е причината златото да се счита за свещено, и жертвеникът е причината дарът да се приеме като свят, колко безумно е да се твърди, че онзи, който се кълне в онова, което освещава, не е виновен, а този, който се кълне в осветеното – е виновен. Нима осветеното е по-голямо от онова, което го освещава?

А понеже юдеите имали обичай да се кълнат и в небето,
Господ добавя и това, изобличавайки онези, които по-лесно се кълнат в небето, отколкото в Бога.

Подобна неразумност проявява и онзи, който се кълне в небето (Мат. 23:22), както и онзи, който се кълне в храма (Мат. 23:21) или жертвеника. Защото който се кълне в небето, всъщност се кълне и в Онзи, Който седи на него,
и не може да избегне опасността, дори ако си мисли, че се е заклел не в Самия Бог, а само в Божия Престол (Мат. 23:22).

С това Господ предупреждава юдеите да не следват фарисейските предания. А между впрочем преди това Той изобщо е забранил да се заклеват (вж. Мат. 5:34).

Коментари върху Евангелието от Матей

Не само сред юдеите, но и сред нас днес се срещат хора, които вършат подобни грехове – “поглъщат камила”, тоест извършват тежки престъпления, докато в същото време се преструват на благочестиви по дребни и незначителни въпроси. И съвсем справедливо Господ ги нарича лицемери, защото търсят да изглеждат набожни пред хората, но не желаят да приемат истинското благочестие, което Бог одобрява.

Затова и ние трябва да се пазим от такова лицемерие, като това на книжниците и фарисеите, за да не се отнесе и към нас същото „горко“, което Христос произнася за тях.

Според мен можем да наречем „книжници“ в нравствен смисъл всички, които вярват, че в Писанието няма нищо повече от буквалния му текст, и същевременно презират онези, които изследват дълбините на Божията премъдрост.

Трябва да знаем, че както гьозумът (ментата), анасонът и кимионът са подправки, а не основна храна, така и в духовния живот има неща, които са съществени за оправданието на душата, и други са второстепенни.

Най-главното в Закона, което води към спасение, е да съдим правилно, да имаме милост и вяра, а другите неща са само подправка за нашето поведение, като го правят по-привлекателно и приятно, като например въздържание от смях, постене, коленопреклонение, редовно присъствие на богослужения, често причастяване и други подобни – всичко тези неща не са самата праведност, а „подправки“ към нея.

Затова е укоримо да се следи за най-дребните неща (тоест да се взема десятък от тях), а в същото време да не се принася на Бога спазването на важните (да не се „взема десятък“ от тях).

Коментари върху евангелието от Матей

Тези думи ни наставляват да се стремим да бъдем  праведни, а не само да изглеждаме такива. Защото който се старае да изглежда праведен, той се грижи само за външността и за видимото, а за сърцето и съвестта си е небрежен, без да осъзнава, че онзи, който се грижи за вътрешното и се стреми да очисти помислите си, по необходимост ще се постарае да очисти и външността.

А който се грижи само за външното, но пренебрегва вътрешността на душата си, неизбежно се изпълва отвътре с корист, разпуснатост, злоба и много други пороци. Защото всеки, който се тревожи за своето спасение, тоест за вътрешното, се грижи и за репутацията си, т.е. за външното; но не всеки, който се тревожи за външното, се грижи и за спасението си.

Както е писано: „Който гледа на жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:28). Затова онзи, който се въздържа от развратен акт, но блудства в сърцето си чрез похот, очиства външността на чашата и блюдото, а вътре е пълен с неправда. По същия начин, онзи, който дава милостиня, за да получи слава от хората, съвсем очевидно чисти външността на съда, върши милостта публично пред хората,
а отвътре е пълен с жажда за суета и неправда.

Наистина, едните са достойните за окайване книжници на закона, а другите са книжниците, изпратени от Христос според Евангелието, чийто дух животвори, а буквата не убива, както буквата на закона; защото онези, които следват буквата на закона, изпадат в неверие и празни суеверия, а онези, които следват буквата на Евангелието – тоест неговото просто повествование – се спасяват, защото дори простият евангелски разказ е достатъчен за спасението на по-простите хора. И ако погледнеш книжниците на закона и фарисеите, как те действат не само срещу мъдреците на Евангелието и Христовите пророци, но дори и срещу книжниците на Новия завет, ще видиш (доколкото ти е възможно) по какъв начин те убиват пророците на Христос, разпъват книжниците, очерняйки думите им, бият ги в своите синагоги.