С тези думи Той посочва промисъла за цялото творение. А думата „без“ показва не воля, а предведение. Защото от случващото се едно става по Божие изволение, а друго – по допускане и съгласие.

И тук в буквален смисъл се разкрива тънкостта на промисъла и знанието за всичко, което става, дори и за най-малките неща.

В духовен смисъл малката птица, на която е свойствено да се издига нагоре или да каца за отдих по планини и хълмове – тоест върху изразите на Писанието – пада на земята, когато човек, търсейки земното, сам пада долу, понеже е обладан от плътски пороци, отдаден на срамни страсти (Рим. 1:26) и е изгубил свободата и достойнството си.

Такъв е онзи, който е бил въздигнат чрез словото [Божие] нагоре, но е обърнал мислите си към земното. (Фрагменти 212)