Говорим за такава молитва, която само душата възнася към Бога от сърцето си, като духовен талант. Защото всяка правда, която човек извършва, той я извършва според възможностите си и според възможностите си я принася. И само молитвата той извършва според вярата си и според вярата си я произнася. Искате ли да знаете колко голяма е цената на молитвата? Нито едно праведно дело, освен молитвата, не се оприличава на тамян, както се вижда от Откровението на Йоан, когато великият ангел стои пред олтара, държи в ръката си кадилница, пълна с тамян, и му се казва: “Това са молитвите на светиите”. Защото точно както добре приготвеното благовоние подслажда човека с аромата си, така и молитвата на праведния човек е угодна на Бога.

Искате ли да узнаете нейното достойнство? Веднага щом слезе от устните, тя се поема от ръцете на ангелите и се принася на Бога, както казва архангелът на Товия: “Аз издигнах твоята молитва пред Бога” (Тов. 12:12).

PG 56:708-9

Виж, че Той говори за тайната на сърцето, а не за място. Защото Бог обитава в тайната на сърцето, а не на тайно място. Помисли, че Бог иска от нас да вършим [нещата] в тайна, не за да може делото ни да остане в неизвестност. Защо иначе Той казва: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16)? За да може Той Сам да я открие. Защото всяко добро дело е по-благодатно, когато е скрито от нас, а от Бога се разкрива. Така, ако сам показваш себе си, то малцина ще те похвалят, тоест тези, които не разбират, че си могъл да го направиш тайно. А тези, които разбират, по-скоро ще те осъдят, отколкото  похвалят. Но ако Бог те открие, никой няма те порицае, освен, може би някой лош човек, комуто е неприятен добрият човек. Защото е невъзможно, добро дело, извършено от човека тайно, да бъде изоставено от Бога, но и в този век Той го прави явно, и в бъдещия ще го прослави, защото славата е у Бога.

PG 56:708

Това означава, че ако Той знае предварително какво искаме, то ние се молим не за да изложим на Бога своето желание, а за да бъде желаното от нас угодно Нему. И ако Бог се нуждае от умилостивяване, а не от обяснение, то Той няма нужда от дълъг разказа, а от добро разположение.

Тълкувание на Матей, PG 56:710-11

Нека да видим на кого се молят езичниците, за да разберем защо  се молят по този начин. Те се молят на демони, които, дори и да чуват, не могат да разберат. Защото те не могат дори  зло да извършат, освен ако Бог не допусне. … Молят се на безчувствени идоли, които не могат нито да чуят, нито да отговорят. Тогава изглежда справедливо, че крещят толкова дълго, когато няма кой да чуе, нито да отговори. Затова Илия, когато Вааловите жреци викали към боговете си при изгарянето на жертвите, той подигравателно казал: „Викайте, викайте със силен глас; защото той е бог .. и може би спи“ (3 Цар. 18:27). По същия начин онзи, който дълго произнася своята молитва, все едно, че укорява Бога, сякаш Той спи.

PG 56:710-11