Планина се нарича Църквата, за която пророкът казва: “Божията планина е планина тучна” (Пс. 67:16 – в синодалния български превод: “Планино Божия, планино Васанска!”) . Следователно Христос се качил на планината, за да предаде там на Своите ученици тайните на истината, като покаже, че всеки, който иска да се научи на тайните на истината, трябва да се качи на планината на Църквата, но не на всяка планина, а на планина тучна. Тъй като има и планини на еретици, планини, които не са тучни, а оскъдни, където се преподават не тайните на истината, а лъжливи измислици против истината. Затова тези, които се изкачват на такива планини, биват порицани от Светия Дух с устата на пророка: “защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава?” (Пс. 67:17). Пророкът нарича “оскъдни” еретиците на Църквата, тъй като сърцето им се е вкиснало като мляко (Пс. 118:70, в синодалния български превод: “Затлъстя сърцето им като тлъстина”).

PG 56:680.

Нима Господ не можеше да поучава там, където хората вече се бяха събрали? Но Той се изкачва на планината по две причини. Първо, за да изпълни пророчеството на Исайя, който казва: Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на високата планина! (Ис. 40:9). И второ, за да яви тайната на благочестието (1 Тим. 3:16). Неговото изкачване на планината означава височината на добродетелите.

Защото Той се изкачи на планината, за да ни покаже, че онзи, който учи на Божията истина, трябва да бъде на висотата на духовните добродетели, също както и онези, които го слушат. Нека този, който поучава, да бъде пример за собствените си думи, за да може да поучава повече с дела, отколкото с думи, както казва апостолът в посланието си до Тимотей: „Бъди образец за верните” (1 Тим. 4:12).

Но тези, които ходят в долините на земния живот, които се препъват в тъмни пътеки и говорят по различен начин, такъв нито другите поучава, и сам себе си наказва. Защото е невъзможно, стоейки в долината, да се говори от планината; но където човек стои, там говори, и където говори, там стои.

PG 56:679.

Макар че тези блаженства отчасти помества и евангелист Лука, но приведените тук блаженства трябва да се разбират като по-съвършени от тях, защото онези били произнесени на равно място, а тези за съвършени – на планината. Едните – за обикновените хора, а другите – за съвършените, за водачите на народа, каквито били апостолите, на които така беше казано. По-подробно за смисъла на това различие ние казахме там Евангелието от Лука. Защото там Той просто каза “нищите”, а тук – “нищите духом”. Нищият духом означава смиреният по сърце, тоест, който има нищ дух, не мисли за себе си много. И обратно, под богат духом се разбира онзи, които мисли високо за себе си, горд е и не изпълнява Христовата заповед, където е казано: “Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно” (Мат. 18:3). Но който вече се е обърнал и е станал като дете, той е и нищ духом.

PG 56:680.

Които оплакват своите грехове, също са блажени, тоест относително блажени. Защото по-блажени са тези, които оплакват чуждите грехове, защото оплакващите чуждите грехове определено нямат свои, за да оплакват тях. На такива подобава да бъдат учители на всички и на тези, които са на планината.

PG 56:681

Несъмнено се има предвид земята на живите, за която е писано: “вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите” (Пс. 26:13). Тази земя, както казват някои, докато пребивава в сегашното си състояние, е земя на мъртвите, защото подлежи на суета. Но когато от поробващото тление тя премине към свободата на славата на синовете Божии (Рим. 8:21), тогава ще стане земя на живите, така че безсмъртните да наследят безсмъртие. Чел съм и друго обяснение, а именно сякаш небето, където ще обитават светиите, се нарича земя на живите, и тази земя, която за нашето низше обитаване представлява небе, а за тях – висшето небе се явява земя. Други казват, че нашето тяло пребивава на земята и докато то подлежи на смърт, то тази земя е земя на мъртвите, а когато получи друга форма и стане подобно на тялото на Христовата слава, то ще бъде земя на живите. И нея, вечната, ще наследят вечните, духовната и святата – духовните и светите.

PG 56:618-20.

Кроткият не разпалва злото и не се раздразва от злото, и причината за греха няма сила над него, както и той никога не става причина за съгрешение за другия. Той е по-скоро съгласен да понесе обида, отколкото да я причини. Защото ако човек не се съгласи да претърпи вреда, когато го обиждат, то никога не би могъл да бъде без грях: точно както на полето никога не липсват плевели, така и в света никога не липсват подстрекатели. Следователно, този е наистина кротък, който, когато е обиждан, не помисля да върши зло и не върши.

PG 56:681

Да гладуваш и да жадуваш означава да желаеш Божията правда. Така че хората или да вършат Божията правда, или да внимават в нея, но да внимават или вършат правдата Божия не по принуда, а със сърдечен стремеж. Защото доброто, което хората вършат не от любов към самото добро, остава пред Бога без награда. Затова при евангелист Йоан Господ не всички призовава да пият, а само жадните, казвайки: “Който е жаден, да дойде при Мен и да пие” (Йоан 7:37). Аз мисля, че не без смисъл Той нарича правдата гладуване и жадуване. Така, гладува за правда този, който желае обръщане според Божията правда, което е свойствено на праведното сърце. А жадува правда този, който страстно желае познаването на Бога, което може да получи, като изучава Писанието, което е присъщо на учения мъж. Защото те ще се наситят. А именно – чрез щедростта на Божието въздаяние. Защото Божиите награди ще надхвърлят и най-ненаситните желания на светиите.

Милостив е не този, който съжалява бедния, сирака или вдовицата – такова милосърдие често се среща и у другите народи, които не знаят Бога – но този е истински милостив, който е милостив към своя враг и му прави добро, според думата на Писанието: Обичайте вашите врагове, добро вършете на тези, които ви ненавиждат (Лука 6:27). Понеже и Бог дава дъжд или казва на Своето слънце да изгрее не само над благодарните, но и над неблагодарните. Затова казва така: Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лука 6:36). И наистина такъв е блажен, защото неговото милосърдие, ако няма грях (което е трудно между хората), му помага да се приближи до истината; а ако има – го приближава до прощаване на греховете, защото той може уверено да каже: “Прости моите дългове, както и аз прощавам на длъжниците си”.

Тълкувание на Матей, PG 56:682

Единородният Бог е мир на духа, за който [мир] апостолът казва: Защото Той е нашият мир (Ефес. 2:14). Следователно онези, които обичат мира, са синове на мира, миротворци. Миротворците са не само тези, които помиряват враговете, но и тези, които не помнят злото – те обичат мира. Защото много хора с готовност помиряват чуждите врагове, но самите те никога не се примиряват със своите врагове. Такива само изобразяват мир, но не обичат. Мирът е блаженство, което се влага в сърцето, а не в думите. Искате ли да знаете кой е истински миротворец? Вслушайте се в думите на пророка: “Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи” (Пс 33:14).

PG 56:682.

Той не каза: „Блажени онези, които търпят гонения от езичниците“, за да не мислите, че блажен е само този, който страда от преследване, защото отказва да се поклони на идолите. Затова и  преследваният от еретици, който отказва да се откаже от истината, също е блажен, защото понася страдание за истината. Защото  езичниците отхвърлят Христос, а еретиците отхвърлят Христовата истина. Но този, който отхвърля истината за Христос, той отхвърля самия Христос. Защото Христос е истината. И така, еретиците, които преследват не заради Христос, а заради Христовата истина, и които на пръв поглед изглеждат християни, всъщност са езичници.

И не само еретикът, но дори ако някой от управниците, който изглежда християнин, намирайки се в плен, може би, на своите грехове, стане враждебни към теб и те преследва – тогава и ти си блажен, както Йоан. Защото Йоан Кръстител не е бил убит от езичници или еретици, а защото е изобличил прелюбодейството на Ирод. Да, и всички пророци не са били убити от езически царе, а от своите, и то не защото са се отклонили към езичеството, а защото пророците са изобличили греховете им.

И ако онзи, който понася мъчения за Бога от своите и няма награда, то и пророците не са имали. Но ако е вярно, че пророците са мъченици, то няма съмнение, че този, който понася мъчения за Бога, макар и от своите, има награда.

PG 56:283

След като каза, че е необходимо да се понесат гонения, сякаш някой отговорил на Бога: „Господи, ами ако не сме подложени на гонения заради Теб или Твоята правда, а на обиди и хули от безбожни хора?”  Блажени сте, казва Той, не само когато ви гонят, но и когато хората ви хулят (Лука 6:12). Ето, има много хора, които заради Бога са се настроили враждебно към нас, но не ни преследват открито, може би защото не могат; но, отивайки навсякъде, злословят срещу нас и говорят обидни неща за нас. Блажени сте, когато ви хулят и говорят всякакви неправди срещу вас заради Мене. Но както е вярно, че този, който ни дава чаша вода, няма да загуби наградата си, така и ако някой ни обиди с най-малката дума, душите ни няма да останат без награда.

Тълкувание на Матей, PG 56:683-84

Какъв е този град? Това е Църквата на светиите, за която пророкът казва: “Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.” (Пс. 86:3)! Нейни граждани са всички верни, за които апостолът казва: “вие сте съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф. 2:19)

PG 56:686

Учителят трябва да бъде украсен с всички добродетели. Той трябва да бъде нищ, за да може свободно да изобличава алчността. Трябва постоянно да въздиша и плаче за своите или чуждите грехове, за да засрами онези, които грешат, без да се замислят, както и тези, които като съгрешат, не скърбят за своите прегрешения. Затова нека въздиша и ридае, за да покаже, че за верните този свят е тежък и пълен с опасности. Учителят трябва да бъде гладен и жаден за правда, за да има силата и увереността да подбужда ленивите със словото Божие или с бича на порицанието към добродетел или четене на Писанието, като ги подбужда повече с пример, отколкото с думи. Трябва да бъде кротък, управлявайки Църквата, по-често да прощава, отколкото наказва, за да не предизвиква страх, а любов. Трябва да бъде милосърден към другите, към себе си суров, за да възложи именно на себе си тежкия товар на правдата, а на другите – лекия. Трябва да бъде чист по сърце, не само за да не се намесва в светските дела, но и изобщо да не мисли за света.

PG 56:684-85

Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. Тоест, просвещавайте, поучавайте, за да могат хората не само да чуват думите ви, но и да виждат добрите ви дела; за да ги просвещавате като светлина с думите си и да ги подправяте като сол с примера на делата си. Защото, който поучава и върши това, което поучава, действително поучава; а който не върши това, което поучава, не поучава другия, а осъжда себе си. По-добре е да вършиш и да не поучаваш, отколкото да поучаваш и да не вършиш. Защото онзи, който върши, макар и да мълчи за това, ще поправи някого с примера си, а онзи, който поучава, а не върши, не само че няма да поправи никого, но дори ще въведе мнозина в изкушение. И наистина, кой не би се подтикнал към грях, ако види, че самите учители грешат срещу благочестието? Следователно Бог се възвеличава чрез онези учители, които и учат, и вършат; но Той се хули от онези, които учат, но не вършат.

PG 56:687

Този град е на планина: това са апостолите, пророците и другите учители, наставлявани в Христос. А планината е Христос, за Когото Даниил казва: „Ето, камък се откъсна от планината, без да го е ръка съборила … и изпълни цялата земя“ (Дан. 2:34 – 35). Сега чрез друго сравнение евангелистът иска да покаже защо Христос Сам открива Своите светии и не им позволява да се скрият. Защото онези, които палят свещ, не я палят, за да я сложат под съд, а на свещник, за да свети за всички в дома. А кой запалва свещта? Отец и Син. Какво е значението на тази свещ? Божественото Слово, за което е казано: “Твоето слово е светило за ногата ми” (Пс. 118:105). За да свети, тоест да стане видимо и да се осветли – кой е в дома на Църквата, и кой – в дома на всички светове. Какво означава светилник? Това е Църквата, която носи Словото на живота. Същото казва и Павел: “посред който сияете като светила в света, имайки в себе си словото на живота” (Фил. 2:15 – 16). Ето защо всеки човек в Църквата, който има Божието слово, се нарича светилник. Съдът, от друга страна, са хората на света, които са лишени от Бога и от всичко Божие.

PG 56:686

Поради две причини Той казва, че не е дошъл да наруши закона, а да го изпълни. Първо, за да може с тези думи да подтикне учениците Си, които, както бе учил по-горе, трябва да бъдат украсени с всички добродетели, да следват примера Му, така че както Той изпълни целия закон, така и те да бързат да изпълняват всичко, дори и най-малкото нещо в закона. Второ, тъй като щял да бъдат порицаван от юдеите като нарушител на закона за това, че върши дела в събота и се докосва до прокажени. И затова предварително, още преди порицанието, Той отговаря на тези, които Го порицават, като казва: “Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не съм дошъл да ги наруша, а да ги изпълня”.

Законът и пророците са важни по два начина: те съдържат  пророчества за Христос и установяват закона на живота, който Христос изпълни.

Разумният мъж не оставя празна думата си, която е казал. Как тогава божествените думи могат да останат казани напразно? Бог наказва човека, ако той, като поучава другия, сам не постъпва така. А как е възможно Христос да не изпълни на дело това, за което е говорил чрез пророците? После Той изпълни изпълни закона до най-малкото предписание.

Праведността на книжниците и фарисеите е в заповедите на Мойсей, но Христовите заповеди са по-пълни от тях. Ето защо Той казва: „Който не изпълни повече от предписанията на закона и тези Мои заповеди, които при тях се смятали за най-малки, няма да влезе в Небесното Царство.“ Защото онези заповеди, както казахме, освобождават от наказанието, което се полага на престъпниците на закона, но не въвеждат в Царството. А тези (на Христос) едновременно освобождават от наказанието и въвеждат в Царството. Ако, прочее, да се нарушат тези най-малки заповеди и да не се спазват е едно и също нещо, то защо по-горе Господ казва за този, който нарушава: “Който наруши една от тия най-малки заповеди, ще се нарече най-малък в Царството Божие” (Мат. 5:19), показвайки, че макар и най-малък, такъв ще бъде в Царството. Тук Той говори за онзи, който не спазва заповедите – че ако праведността на християнина не превъзхожда праведността на книжниците и фарисеите, такъв човек няма да влезе в Царството Небесно. А който не влезе в Царството Небесно, ще остане извън Царството.

PG 56:689

Христос, постъпвайки и поучавайки по този начин, изпълни закона, а не го наруши. Защото Христовата заповед не противоречи на закона, а е по-широка от закона. Христовата заповед включва закона, но законът не включва Христовата заповед. Този, който изпълнява Христовите заповеди, по подразбиране изпълнява в тях и закона. Защото този, който не се гневи, със сигурност не убива; а този, който изпълнява заповедта на закона, не изпълнява непременно и заповедта на Христос. Често се случва така, че човек, макар и да не убива, страхувайки се от възмездие, все пак изпада в гняв. Виждате ли тогава, че законът се изпълва чрез благодатта, а не се отменя?

Освен това, без тези Христови заповеди заповедите на закона не могат да устоят. Защото, ако някой се отдаде на гняв, ще има повод за човекоубийство. Защото убийството се ражда от гнева. Ако гневът бъде премахнат, няма да има убийство. Защото защото всеки, който се гневи напразно, желае да извърши човекоубийство, макар че не го извършва от страх. Затова скръбта не е толкова голяма, колкото както ако убийството е било извършено, но съгрешението на онзи, който се гневи, е почти същото. Затова Йоан в своята канонично послание казва: “Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец” (1 Иоан. 3:15).

Вижте Христовата премъдрост. Желаейки  да покаже, че Той е Бог, Който някога е говорил в закона, а сега дава заповеди в благодатта, онази заповед, която е поставил преди всички в закона, и сега поставя в началото на Своите заповеди. В закона още в началото беше написано: “Не убивай” (Изх. 20: 13.) Затова тук Той започна веднага с убийството, за да може в съгласието на заповедите да се види, че Той е Подател и на закона, и на благодатта.

Всеки, който се гневи на брата си без причина, подлежи на съд. Значи онзи, който не се гневи напразно, няма да бъде виновен. Защото ако няма гняв, няма нужда от поучение, няма нужда от съд, няма нужда от наказание за престъплението. Така че, справедливият гняв е майка на учението. И така, ако тези, които се гневят, имат причина, не само не извършват грях, но и, напротив, те биха съгрешили, ако не биха се разгневили. Защото търпението сее неразумни семена, подхранва безгрижието. И води не само лошите хора към зло, но и добрите. <…> Гневът, когато има причина за него, не е гняв, а съд.

PG 56:689-90

Не казвай: той ми причина вреда, а не аз на него; той трябва да ми се извини, а не аз на него. Ако Господ заради славата на твоето спасение казва, че ти трябва да сключиш дружба, то ти, ако си претърпял вреда, трябва още повече да поискаш помирение, за да можеш да постигнеш двойна слава: Първата, защото ти е причинена вреда, а втората, че си поискал помирение първи.

Ако обаче си навредил на някого и затова си поискал помирение, Бог ще ти прости тази вреда, защото си поискал пръв, но няма да получиш награда, тъй като си помолил за помирение, бидейки виновен. А ако някой те обиди, а ти първи поискаш помирение, ще имаш по-голяма награда.  Следователно, побързай да изпревариш своя неприятел в приятелството, за да не би, ако се забавиш, той първи да поиска да се помирите и така да изтръгне от ръцете ти наградата за благочестието. Защото, ако той ти е причинил вреда и те помоли за помирение, твоята дружба ще бъде безплодна. Каква правда си извършил пред Бога, ако се помириш, когато са те помолили за това? Но Бог ти казва пръв да поискаш да се помирите не за да валяш в краката на врага си, а да ти даде слава за твоето смирение.

Господ ни кара да побързаме да се помирим с враговете си, докато все още живеем в този живот (защото общият за всички живот е животът в плът, през който преминават всички хора, както добри, така и лоши), защото Той знае колко опасно е, ако един от враждуващите умре, без да се е помирил, защото тогава, дори и да искат да се помирят, няма да могат, защото ще бъдат разделени. И ако ти, докато си още на пътя на този живот, не се помириш със съперника си, когото си обидил, а се явите във вражда след смъртта си пред Съдията Христос, то той ще те предаде на Христос, обвинявайки те на Неговия съд, а Съдията ще те предаде на своя слуга, тоест на строгия ангел на наказанието, и ще те хвърли в тъмницата на геената. А ако си се помирил в този век, би могъл да получиш прошка дори за най-тежкия грях, както е писано: “Любовта покрива много грехове” (1 Петр. 4:8).

Но ако веднъж бъдеш осъден и хвърлен в тъмница, тогава не само за най-тежките грехове, но дори и за празнословие, т.е. ако кажеш на някого рака, неминуемо ще бъдеш наказан за това. Твоят съперник ще те предаде на съдията, дори ако преди това те е помолил Мат. за помирение. Защото Соломон казва: Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода; защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде. (Прит. 25:21-22). Какво означава това да струпваш горящи въглени, ако не да се окажеш по-виновен пред Бога? Така всеки, който прави добро на врага си, го прави по-виновен пред Бога; следователно всеки, който пръв поиска от врага си помирение, ще го направи виновен пред Бога.

PG 56:693

Законът казва: око за око, зъб за зъб, подразбирайки, че от страх да не загуби частите на тялото си, човек ще ги пази и у другите хора и така никой няма да върши зло. Но тъй като горко на света от изкушенията (Мат. 17:8), докато живеем в този свят, където властва дяволът, неизбежно ще има голям брой злословещи, мъчители и гонители. И ако започнем в съответствие със заповедта на закона. да отвръщаме на злото със зло, всички ние ще станем зли, а наредбата на закона ще бъде нарушена, който, желаейки злите да станат добри, е направил даже добрите зли. Но според заповедта  на Христос, ако не се съпротивляваме на злото, въпреки че злите няма да претърпят наказание, добрите все пак ще си останат добри, и така чрез Христовата заповед се изпълнява и заповедта на закона. Защото този, който изпълнява заповедта на закона, не изпълнява по този начин Христовата заповед, а който изпълнява заповедта на Христос, по този начин изпълнява и заповедта на закона.

PG 56:699

Така че, точно както Йосиф остави дрехите си в ръцете на разбойниците и избяга в по-добрата дреха на чистотата, така и ти остави дрехите си в ръцете на обиждащия и избягай в по-добрата дреха на праведността, за да не би желаейки да запазиш дрехата на тялото, да изгубиш най-скъпоценната дреха на душата. И също така, ако невярващите видят, че ти, християнино, плащаш за обидите с още по-големи обиди заради земно имущество, и си готов да се съдиш със земните грабители, дори до погубване на душата си, то кой ще повярва, че надеждата на небесното царство е истинска, тъй както проповядват християните? Защото, които очакват небесното, лесно пренебрегват земните неща. Но този, който е изцяло в плен на земното, едва ли ще бъде твърд във вярата в небесните обещания.

PG 56:700

Всички тези заповеди подхождат за бедните: нима някой ще удари по зъбите един богат и силен човек? О, ако и той не удряше другия! Нима някой ще се опита да отнеме насила ризата на богатия и силния? О, ако и той със сила не отнемаше от другия! Нима някой може да принуди богатия и силния да върви една миля? О, ако и той не принуждаваше другия! Следователно богатият е безплоден, защото как да изпълни закона на правдата и благодатта, за да стане съвършен слуга Божий? Как ли? Нека ако някой го помоли да му даде дълг, да му даде. Законът гласи, не взимай чуждото, макар че и от своето не давай. А благодатта – не взимай чуждото, а своето давай. Значи, този, който дава в дълг, изпълнява и закона, и благодатта. Защото който охотно дава от своите пари, още по-малко би взел от чуждото благо. А богатият не може да се изпита, нито да се разбере неговото дълготърпение, доколкото никой не бърза да го оскърби: той се изпитва и разбира по своята щедрост.

PG 56:01

Виждаш ли, че от гнева за ражда убийството, а от пожеланието – прелюбодействието. Така и от ненавистта към враговете пресъхва и любовта към приятелите. Ако известно време считаш някого за враг, то след това, победен от твоето разположение, ще го обикнеш ли като приятел? Мисля, че Христос е дал тази заповед не заради нашите врагове, колкото заради нас самите: не защото те са достойни за нечия любов, но защото ние сме недостойни да ненавиждаме някого. Защото ненавистта е дух на тъмнината, и където и да се посели тя, навсякъде осквернява красотата на разсъдителността. Следователно, Той ни е заповядал да обичаме враговете си не толкова за това да ги обичаме, колкото за това сами да се отвръщаме от всяко зло. И после, ако ти обидиш врага си, дори само ако го ненавиждаш, то с това нанасяш повече вреда на своята душа, отколкото на неговото тяло. И може би, ненавиждайки го, ти даже не му причиняваш никаква вреда, но няма съмнение, че вредиш на самия себе си. Затова ако си милостив към врага, то си бил милостив повече към себе си, отколкото към него. И ако си му извършил добро, то си го направил повече заради себе си, отколкото заради него.

PG 56:702

Господ неслучайно казва: „на праведни и неправедни“, а не „на неправедните както на праведните“, защото Бог не за всички хора дава всяко благо земята, а за малък брой светии. Защото Той повече се радва на това, грешниците въпреки своите заслуги да се наслаждават на Божиите блага, отколкото праведните, въпреки заслугата си, да са лишени от Неговите блага. По подобен начин и когато Господ се гневи на грешниците, Той изпраща бича си не за добрите хора, а само за грешните: но това засяга еднакво и праведните, и грешните. Защото както в доброто Той не отделя грешниците от праведните, така и в злото не отделя праведните от грешниците.

В благото Той не отделя грешните от праведните, за да не би, бидейки отделени, те да си помислят, че са изоставени и да се отчаят. А в злото Той не отделя праведните от грешните, за да не би отделените да си помислят, че са избрани, и да се възгордеят; особено понеже за лошите хора доброто не е от полза, а по-скоро вреди, а за добрите злото не е за вреда, а по-скоро от полза.

PG 56:703-704

Този, който обича приятелите си, ги обича заради себе си, а не заради Бога, и затова няма награда, защото има радост от самата тази любов. А който обича врага си, обича не заради себе си, а заради Бога, и затова има голяма награда, защото действа противно на душевната си склонност. Защото там, където се сее с усилие, се жъне плод. И така, бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец (Мат. 5:48). Този, който обича приятеля си, не върши грях, но не върши и праведно дело. Защото ако човек се отдалечава от злото, но не следва доброто, това е половинчато добро. Съвършенството е не само да избягваш злото, но и да вършиш добро.

Затова Той казва: „Бъдете съвършени, за да обичате и приятелите си, и така да избегнете греха, и враговете си, за да придобиете правдата; защото едното избавя от наказание, а другото води към слава. Защото несъвършен е онзи Божий образ, който не се уподобява на Бога чрез дела.

PG 56:703