С това, че евангелистът добавил: „за да бъде изкушен от дявола“, той показва, че Господ бил заведен от Светия Дух в пустинята, но не както по-млад по заповед на по-старшия. Защото думите “възведен” или “заведен” се използват не само в онзи случай, когато някой бива воден от нечия сила, но и когато сам човек се подчинява на разумната подбуда. Така е казано, например, за Андрей: „Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); и заведе го при Иисуса.“ (Йоан 1:41 – 42). Той го завел не със сила, а го убедил чрез разсъждение.

Господ пости 40 дни по две причини: първо, за да ни даде пример с пост да се противим на изкушенията, и второ, за да определи за нас срок на поста от 40 дни.

Той огладня, понеже, да не би постейки свръх мяра, да се открие с очевидност, че Той е Бог, и по този начин да лиши дявола от надежда да Го изкуши и така да възпрепятства Своята победа. Виждайки, че Господ пости вече 40 дни, дяволът се беше вече отчаял, но когато разбра, че Той изпитва глад, отново започна да се надява. По този начин той пристъпил към Онзи, Който външно гладувал, и открил, че вътрешно Той никога не гладува. И докато изкушавал гладния, бил победен от Този, Който не изпитва глад. Защото за човека е естествено да изпитва глад, също както е неестествено в течение на 40 дни да не изпитва. Дяволът не помисли, че Този, който в действителност не изпитва глад, по Своя воля може да го изпитва.

Тълкувание на Матей, PG 56:664-65

“И завежда Иисус в светия град”. Когато чуеш, че се казва “Той беше заведен от дявола”, не мисли, сякаш дяволът е имал сила да води Христос, но се удиви на Христовото търпение, защото Той се снизил, за да Го заведе дяволът. Следователно в това, че Господ вървял след него, се крие не слабост, а търпение; а в това, че дяволът Го водил след себе си, се крие не сила, а гордост. Защото, като не разбирал доброволното подчинение на Христос, той Го водел сякаш против Неговата воля.  Христос беше воден, за да не се подчиним ние на волята на дявола.

Виж колко безразсъдни и лъжливи са всички дяволски обещания. Наистина, той не би могъл да даде всичко на един, без да отнеме всичко от всички; а ако беше отнел всичко от всички, никой не би му се покланял, защото ако някой му се покланя, то не е от любов или от страх, а само защото той или обещава богатства, или ги дава.

И каква полза би имал дяволът да отнеме всичко от всички и да го даде на един, за да бъде презиран от всички, а почитан само от един? Но не можем да кажем, че всеки владее своето, а над всичко това стои дяволът. Защото той никога не е владеел сам света, нито е било, нито може да бъде някой да бъде в подчинение само на него.

Преди всичко – поради Бога, защото Той не му дава такава възможност. А на второ място – поради самия дявол. В какво е неговата радост, слава и сила, ако не в гордостта, завистта, яростта, тщеславието и подобни? Там, където на това се отдават, едно царство не може да устои, а неизбежно се разделя на много. А там, където това го няма, дяволът не е на почит и не може да царува. (PG 56:667)

Господ сложил край на дяволската съблазън, казвайки: “Махни се от Мене, сатана”, за да не продължава той със своите съблазни. А дяволът (което е напълно разбираемо, доколкото може да го осмисли разумът) отстъпил не защото послушно приел заповедта, но го прогонила или самата Божественост на Христос, или пребиваващият в Него Свети Дух. И това е особено утешително за нас, защото дяволът изкушава Божиите хора не толкова колкото иска, а само докато му позволява това Христос или Светият Дух, Който е в тях.

PC 56:668

Евангелистът не е казал: “И като слязоха, ангелите Божии Му служиха”, за да покаже, че ангелите винаги пребивават на земята за служение Нему, но тогава по Божия заповед се отдалечили от Него, за да дадат място на дявола да противостои на Христос; за да не би той, като види около Него ангели, да се уплаши да се приближи до Него. Така по невидим начин се случва и с всеки християнин. При хората постоянно има два ангела – добър и зъл. И докато до нас стои добрият ангел, злият по никакъв начин не може да ни въвлече в съблазън. Но по Божие усмотрение добрият ангел малко отстъпва, и по-точно, не отстъпва, а се скрива, ставайки невидим за дявола, тъй като ако добрият ангел не поиска, той няма да бъде видим за дявола. И така, той се отдалечава, за да даде на дявола възможност да изкушава, и заставайки по-надалеч, чака какъв ще бъде изходът от изкушението.

Тълкувание на Матей, PG 56:671.

А като чу Иисус, че Иоан е предаден (παρεδόθη), отиде в Галилея; От кого? Без съмнение от Бога. Защото никой не може да направи нищо на светия човек, ако Бог не го даде. Възможно е грешник да може да направи нещо на грешника, защото Бог не се грижи твърде за грешника, но на светия човек безспорно той не може нищо да направи, защото Бог е щит на всички, които се уповават на Него (Пс. 17:31). Така и на друго място е казано: “Не две ли врабчета се продават за един асарий? И нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; още по-малко вие, маловерци, на които дори космите на главата ви са преброени”.

Знаейки това, Господ се отдалечил в Галилея не защото се страхувал от смъртта, а по две причини. Първо, за да запази до нужното време Своето страдание. Второ, за да ни даде пример как да избягваме опасността на изкушението, не защото Самият Той се страхувал от такава опасност, а защото иначе ние не бихме могли да понесем всяко изкушение.

И ако на всеки път на истината Той върви пред нас като Учител, а ние Го следваме като ученици, то очевидно е, че Той не търси пътя, по който Сам може да върви, а този, който ние бихме издържали. Ако Христос правеше това, което можеше да върши Сам, а не това, което ние бихме могли, то ние не можехме да бъдем Негови ученици и не би ни било по силите да Го следваме.

Тълкувание на Матей, PG 56:671-72.

Както учи историята, всички тези колена били по-рано преселени във Вавилон. И съответно, когото Бог порази с гнева си преди всички, първи него посети и Божията милост. И които първи бяха отведени в телесен плен, те първи бяха освободени от духовния плен. Народът, седящ в тъмнина, видя великата светлина, и над седящите в страна и сянка смъртна възсия светлина (Мат. 4:16). В тъмнина седяха юдеите, които се намираха под закона, в който Божията истина не се виждаше ясно; и макар да я имаше, тя все пак беше скрита под някакви образи и тайни на плътските неща. Каква беше светлината на правдата в обрязването на краекожието? Защото тъмнината във висша степен съответствала на закона, който бил даден не за да се разкрие Божията правда, а за да бъде наказано тяхното жестокосърдечие. Както казва Господ: Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви заповяда това (Марк 10:5), и то не за да ги спаси, а за да ги ослепи, така че опиянени от закона, да не знаят светлината, защото не били достойни да Го видят в тъмнина, тоест в греховете. Голямата светлина е Христос. Защото у юдеите мнозина били светлина: светлина бил Мойсей, и Аарон, и Иисус Навин, и останалите съдии и пророци. Всеки учител е светлина за тези, които просвещава с учението; както е написано: Вие сте светлината на света (Мат. 5:14). Но голямата Светлина е Христос. Защото езичниците седели в страната и смъртната сянка или защото вършили беззакония, носещи погибел, или защото почитали идолите и бесовете, служението на които ги водело към вечна смърт.

PG 56:672

От онова време, когато Йоан беше предаден под стража, Господ започна да проповядва.

Защото, ако беше започнал да проповядва, докато Йоан още беше жив, несъмнено би умалил Йоан и неговата проповед хората биха счели за излишна в сравнение с Христовото учение – подобно на светлина, която се явява едновременно със зорницата и скрива нейното сияние.

И колко мъдро Той пристъпи към Своята проповед със същите думи, които обикновено говореше Йоан: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“, като имаше за цел не да потъпче учението на Йоан, а още повече да го утвърди.

Защото, ако беше проповядвал по времето, когато Йоан учеше, можеше да изглежда, че го потъпква; но сега, понеже повтори [неговите думи], когато онзи вече беше в тъмница, това беше не потъпкване, а потвърждение.

А Той утвърди учението на Йоан, за да покаже, че той е бил истински свидетел. (PG 56:673)

И им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. Тоест, ще ви направя учители, за да можете чрез мрежата на Божието слово да улавяте хората в този лъжлив свят, пълен с бури и вълнения, нестабилен и неверен, винаги изпълнен с опасности и където за никого не е надеждно, където хората не вървят, а са принуди да се носят, сякаш против волята.

Защото дяволът, в своята ярост, измисляйки множество страсти за хората, ги мами, сякаш ще изпълни всичко, което пожелаят, и с радост ги подтиква към зли дела, така че хората да се изядат един друг, както се случва с рибите, когато по-силните поглъщат по-слабите; за да не могат хората, когато дойдат на плодородната земя на Тялото Христово и станат членове на Неговото Тяло, да живеят на тази плодородна земя, на земя сладостна и винаги спокойна, където няма съкрушителни бури, освен за изпитание на вярата и за умножаване на търпението. А за да могат хората да вървят, а не да се носят, за да не се ядат един друг, живеейки заедно и поддържайки се един друг.

Ето, казва Господ, Аз ви давам в ръцете ново Евангелие и необикновена мрежа от различни изречения и свързани притчи, дивни чудеса и многообразни поучения – мрежа, изтъкана от многобройни разкази, сякаш преминаващи през нея на вълни насам и натам, като че свързана с най-здрави възли със заплахите за съд и обещанията за блаженство, а освен това здраво скрепена от Божествения промисъл и знание на скритите помисли, изповядванията на демоните и възкресенията на мъртвите. Така че, след като е уловила разумните човеци, тя да може грижливо да пази в гънките си с този улов в пълна безопасност, така че уловените от нея по никакъв начин да не могат случайно да се изплъзнат, сякаш през някаква пролука, незабелязано от Светия Дух, Който е изплел тази мрежа.

PG 56:674-75

За да не казва никой от християните: „Нима не мога да обичам богатството и да бъда угоден на Христос?“, апостолите, като оставиха своите мрежи, ни научиха, че никой не може да притежава земното и съвършено да достигне небесното.

Виж как въздухът, намирайки се между небето и земята, разделя творението, показвайки, че не може да има никакво смесване между небесното и земното. Небесното, бидейки духовно и леко, по естеството си винаги се стреми нагоре. А земното, притежавайки тежест, винаги тегли надолу.

Така, ако се държиш за духовното, то ще те въздигне нагоре; а ако за земното – ще те повлече надолу.

И тъй, те оставиха своите мрежи, за да не станат те по-скоро пречка за делото, отколкото помощ. (PG 56:675)

И преди да каже или направи нещо, Той призова апостолите, за да не остане нищо скрито от тях нито от думите, нито от делата Христови, че да могат след това смело да кажат: „Не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20). Той ги е видя не с телесен, а с духовен поглед, гледайки не лицата им, а сърцето им. И ги избра не защото те вече бяха апостоли, а защото можеха да станат такива. Точно както един художник, когато види скъпоценни, но нешлифовани камъни, ги избира не защото вече са ценни, а защото биха могли да станат такива (защото е опитен в занаята си и не презира доброто, което няма външен блясък), така и Господ, като видя апостолите, избра не делата им, а сърцето им.

Тълкувание на Матей, PG 56:674.

Виж, казва се, че Петър и Андрей оставили мрежите, а Яков и Йоан – бащата и лодката. Защото всеки, който върви към Христос, трябва преди всичко да остави три неща: делата на плътта, светското имущество и родителите по плът.

Оставянето на рибарските мрежи означава оставяне на плътските дела; лодката – на имуществото; бащата – на всички родители. И виж реда: първо мрежите, после лодката, а след това бащата. Защото най-напред трябва да се оставят светските дела, понеже именно те вредят на духовните. На второ място – имуществото, защото не е толкова вредно да притежаваш нещо в света, колкото да вършиш светски дела, макар че и самото притежание също носи вреда. Най-накрая – родителите, които също могат да бъдат пречка, но по-малка от богатството или делата на този свят.

Следователно те оставиха лодката, за да станат кормчии на кораба на Църквата; оставиха мрежите, за да улавят вече не риби за земния град, а хора за небесния; оставиха един баща, за да станат духовни отци на мнозина. (56:676)

Когато евангелистът казва „болест“, той има предвид телесните страдания, а когато казва „всяка немощ“ – духовните страдания на душата. Защото не по-малки болести измъчват душата, отколкото тялото.

Ако беше казал: „изцелявайки болести и немощи“, бихме могли и двете да разберем като телесни страдания – „болести“ като по-тежки мъки, а „немощи“ като по-леки. Но тук, казвайки „всяка болест“, той обхваща всички страдания – тежки и леки – и тогава добавянето на втората част би изглеждало излишно, ако не разберем, че едното означава телесни, а другото – духовни страдания.

Може да се разбере и така, че и двете изразяват и двата вида страдания: всяка болест – и на тялото, и на душата; и всяка немощ – също и на тялото, и на душата. Така под „болест“ разбираме недъг на душата от някаква страст, а под „немощ“ – неверие. Например, ако някой е поразен от алчност, похот или тщеславие, той страда от болест на душата; а ако някой не познава тайната на Божието призвание, той е немощен във вярата.

Мнозина, макар и способни да вършат добро и да бъдат угодни на Бога, не го правят, защото не познават тайната на Божието призвание и сами остават немощни. А други, толкова обременени от телесни страдания, че дори и да познават тази тайна, не се стремят към добродетел – те са болни.

Страданията на плътта Той изцеляваше с божествена сила, а на духа – със словото на благочестието. Защото както лекарското изкуство помага на страдащото тяло, така словото – на болната душа.

Забележи още, че думите „изцелявайки всяка болест и всяка немощ у народа“ Матей не поставя в началото, а първо казва: „учейки и проповядвайки Евангелието на Царството“, и едва след това – „изцелявайки“. Това е по две причини. Първо, чудесата назидават душите чрез словото на благочестието – затова по-важното се поставя на първо място. Второ, не словото се утвърждава чрез чудесата, а чудесата утвърждават словото на истината.

Хората вярваха, че Христос може да върши чудеса не защото проповядва истината, а вярваха, че проповядва истината, защото върши чудеса. И довеждаха при Него всички болни, и Той ги изцеляваше.

На някои места е казано: „изцеляваше мнозина“, а другаде: „които се допираха до Него, оздравяваха“ (Мат. 14:36). А тук се казва просто: „и ги изцеляваше“, с което се показва, че изцеляваше всички.

Както нов лекар, когато дойде в град и иска да покаже изкуството си, лекува всеки, който дойде при него, мислейки не толкова за заплащането, колкото за това да си създаде име; а когато придобие добра слава, започва да получава и възнаграждение за труда си – така и Господ, започвайки Своята проповед, изцеляваше не някои по избор, а всички, без да прави разлика. Но след като цяла Иудея Го позна, Той „продаваше“ благодеянието на изцелението срещу достойната цена на вярата, казвайки на всеки: „Според вярата ти нека ти бъде“. И то не на всички, а само на онези, които по Своето предведение беше приготвил още преди да дойдат при Него.

Всеки цар, когато възнамерява да воюва с друг цар, негов противник, отначало събира войска и едва след това влиза в бой. Така и Господ, искайки да води битка срещу дявола, първо събра апостолите и едва след това започна да проповядва Евангелието по цяла Галилея. Битката с дявола е проповядването на истината, а словото на правдата е като смъртоносна стрела за неговата утроба. Извършването на знамения – негово поражение, а обръщането на верните – събаряне на властта му. Земният цар събира войска, за да може с техния труд да постигне слава, но Господ събра апостолите не за да постигне Сам слава, а за да обезпечи тяхната победа със Своя труд.

Тълкувание на Матей, PG 56:676-77.