Глас се нарича издаваният звук, който не открива тайните на сърцето, но само дава знак, че този, който го издава, иска да каже нещо. А словото е разумната реч, откриваща тайното сърце. И така, глас имат както животните, така и хората, но слово – само хората. Затова за Йоан е казано, че той е глас, а не „слово“ – защото чрез Йоан Бог показал не Своето милосърдие, нито справедливост, не Своите планове, готови преди още свят да се създаде, а само това, че Бог е замислил да извърши нещо велико сред хората. По-късно, чрез Своя Син, Той разкрил изцяло тайната на Своята воля в нейната пълнота – затова за Него е казано, че Той е Слово. „Подгответе пътя на Господа“ означава да се покаем от греховете си и да дадем достойни плодове на покаяние и така да направим пътеките Му прави.

Тълкувание на Матей, PG 56:647

Изповедта на греховете е свидетелство за съвест, която се бои от Бога. Защото този, който се бои от Божия съд, няма да се посрами да разкрие греховете си, а този, който се срамува, не се страхува. Защото истинският страх освобождава от всякакъв срам. Изповедта изглежда позор тогава, когато не вярват в наказанието на бъдещия съд. Нима не знаем, че на изповедта е присъщ срам, а да се срамуваш от това е тежък грях? Но именно Бог и заповядва да изповядваме греховете си, за да изпитаме вместо наказание чувството на срам. Защото само по себе си това е донякъде съд. О, милосърдие Божие – на Този, Когото толкова често прогневяваме! Вместо наказание Той се задоволява с един срам.

Тълкувание на Матей, PG 56:650

Как Иисус е изпълнил правдата на кръщението? Несъмнено, според присъщото на своята човешка природа. Тъй като за хората е необходимо да се кръстят, защото по своето плътско естество всички са грешници. И следователно, както Той изпълнил правдата на кръщението, така изпълнил и правдата на раждането и израстването, вкусването на храна и питие, на сън и отдих; така устоял на изкушенията, на страха, бягството, скръбта. Изпълнил и правдата на страданието, на смъртта и възкресението. Тоест, всички тези правди Той изпълнил според присъщото на възприетата от Него човешка природа.

Тълкувание на Матей, PG 56:658