“изпояждате домовете на вдовиците”. 

Самозванците, които се представят за благочестиви, се насочват към жените, защото жените по-трудно разпознават измамата – поради естествената им доверчивост, и по-лесно се увличат по религиозната външност – заради сърдечната си мекота. Най-често те предпочитат общуването с вдовици по две причини. Първо, жената, която има съпруг, не се поддава така лесно на измама, защото има съветник до себе си. Тя не би предала своето имущество, защото се намира под закрилата и авторитета на мъжа си. Вдовицата обаче е по-лесно да бъде измамена – няма съпруг, който да я напътства, и сама разполага със своето, без да е под нечия власт.

Затова Иисус, когато осъжда юдейските свещеници, предупреждава и християните да не прекарват прекалено много време при вдовици, повече отколкото при други.

PG 56:880.

С право телата на праведниците се наричат храмове, защото в тялото на праведния царува и ръководи душата, подобно на това как Бог обитава в храма. Или по-точно: защото сам Бог обитава в телата на праведните.

А телата на грешниците се наричат гробове на мъртъвци,
понеже душата в тялото на грешника е мъртва – не може да се нарече живо онова, което не носи в себе си нищо живо или духовно.

Самата смърт обитава в телата на грешниците. И както затвореният гроб изглежда красив отвън, а когато бъде отворен е ужасяващ, така и онези, които се преструват на добри, докато не бъдат разкрити, получават похвала,
но щом се разобличат, стават отвратителни.

Кажи ми тогава, лицемерецо:  ако е толкова добро нещо да си добър – защо не искаш наистина да бъдеш такъв, какъвто искаш само да изглеждаш? А ако е толкова лошо да бъдеш зъл – защо допускаш да бъдеш такъв, какъвто никога не би пожелал да изглеждаш?

Защото това, което е срамно дори да изглеждаш, е още по-срамно да бъдеш, а това, което е похвално да изглеждаш, е още по-достойно да бъдеш. Затова или бъди онзи, за когото се представяш, или се представяй за онзи, който наистина си.

PG 56:885.

Всяко добро дело, извършено заради Бога, е добро във всяко отношение. А делата, за които не е ясно, че са добри във всичко и за всеки, се вършат заради човека, както показва и разглежданата тук ситуация.

Ето, например, тези, които строят мавзолеи или украсяват църкви – на пръв поглед, извършват нещо добро. Но ако те подражават на Божията праведност, ако от тяхното добро има полза за бедните, ако не извършват насилие на други, тогава е очевидно, че действат за Божия слава.

Ако обаче не се ръководят от Божията правда, ако бедните не се зарадват от тяхното „добро“, ако чрез насилие и хитрост вземат от другите, за да извършат дарението си, тогава кой глупак не би разбрал, че го правят за показ пред хората, а не за Божия слава?

Тези, които строят гробници, постъпват праведно само тогава, ако се грижат и за това бедните да не пострадат.
Защото мъчениците няма да се зарадват, ако бъдат почетени с дарове, за които бедните са проливали сълзи.

Каква е тази справедливост – да принасяш дарове на мъртвите, като обираш живите? Или да проливаш кръвта на бедните и да я предлагаш на Бога?

Да постъпваш така не значи да принасяш жертва на Бога, а да се опитваш да Го направиш съюзник на собственото си насилие.

Защото да знаеш, че дарът е придобит с грях и въпреки това да го приемеш, означава да участваш в самия грях.

PG 56:885-86.

Как ще избягате вие? Как ще се избавите от осъждане в геената? Те издигат църкви, но не се придържат към истинската вяра на Църквата. Те четат Писанията, но не вярват в тях. Те призовават имената на пророците, апостолите и мъчениците, но не подражават на делата на мъчениците и не изповядват тяхната вяра. Нима не сте чули какво каза Той: „Не всеки, който Ми казва: ‘Господи! Господи!’, ще влезе в Царството Небесно, а този, който върши волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21)? Както не всички, които призовават Господа, са наистина Негови, а само онези, които вършат волята Му, така и не всички, които проповядват за апостоли, пророци и мъченици в своите места, са техни почитатели, а само тези, които подражават на делата им и следват вярата им.

PG 56:890.

Змиите са най-хитрите измежду всички животни, и тяхната хитрост не води към добро, а към зло: те винаги дебнат кого да ухапят, а след като ухапят, се стараят да се скрият.

Така и всички лицемери сред хората са най-хитрите: живеят уж просто, но непрестанно измислят как да наранят някого,
а след като го наранят, се държат така, сякаш не са нанесли никаква вреда на никого.

PG 56:889.

Понеже бъдещето е открито за Господа, Той предвидял и паденето на града Йерусалим, и раната, която римляните ще нанесат на неговия народ. Затова в думите Му прозвучава горчивина: „Йерусалиме, Йерусалиме!“ Той мислел за кръвта, пролята от Неговите светци, и за тази, която скоро отново щяла да се пролее. Но Той не толкова скърбял за страданията на Своите светци, понеже знаел каква слава им е приготвил след смъртта. Не – Той тъгувал за онези, на които предстоят страдания в този живот, а още по-големи – в бъдещия.