Неизвестен автор (5 век) — От Матея свето Евангелие, глава 2

10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

Като видели звездата, те се зарадвали с твърде голяма радост, защото станало ясно, че не са се излъгали в надеждата си, а само още повече се укрепили в това, че ненапразно за предприели такова трудно пътуване. Доколкото от момента на появяването на звездата, вървяща пред тях, те разбрали, че по воля Божия им се открива раждането на Цар. И чрез тайната на звездата разбрали, че достойнството на новородения Цар превишавало мярата на всички земни царе. Иначе и не могло да бъде – за да не счетат звездата за по-славна от Този Цар, Комуто звездата толкова благоговейно служила. И нима могли да не вярват, че хората трябва да бъдат покорни на Този, Комуто, както те видели, се покоряват небесните светила? Или как можело да Му се противи земята, ако и небето Му било в услуга?

Тълкувание на Евангелието от Матей, PG 56:224

11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

И му се поклониха. Как мислиш, биха ли се поклонили те на младенец, който не съзнава честта на поклонението, ако не вярвали, че в Него има нещо божествено? Значи те отдали почест не на младенчеството, което нищо не може да осмисли, а на Неговата всезнаеща Божественост. И даровете, които донесли, потвърждават, че те съзнавали Божествеността на Младенеца.

Тълкувание на Матей, PG 56:641.

17. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:

Рама е градът на Саул. Саул е от коляното на на Вениамин, а Вениамин е син на Рахил, чиято гробница се намирала близо до Витлеем, където се е случило това зверство. Тъй като младенците са били избити във Витлеем, където се е намирала гробницата на Рахил, евангелистът въвежда плачещата Рахил.

Думата “плач” посочва сълзите на бебетата, а риданието се отнася до стенанията на майките. Защото младенци плачели, бидейки откъснати от майките си, а майките плачели, защото синовете им били отнети от тях, сякаш изтръгвали вътрешностите им. И по-голямо страдание има у оцелелите майки, отколкото при загиналите деца. Защото младенците страдали, бидейки откъснати от майките си, а не защото са били умъртвени. Тъй като те още не са не познавали страха от смъртта. Майките страдали двойно: първо, да видят как децата им са убити, и второ, защото самите те се лишавали от децата си. За децата смъртта била благословено облекчение от болката, а за майките споменът за тях бил постоянно подновяване на болката.

Тълкувание на Матей, PG 56:644.

20. и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Виждаш ли, че Йосиф беше избран не за съпруг на Мария, а за неин служител? Когато тя отиваше в Египет и се връщаше оттам, кой би изпълнявал толкова необходимото ѝ служение, ако тя не беше обручена с него? На пръв поглед Мария хранеше Младенеца, а Йосиф я охраняваше. В действителност обаче Младенецът хранеше Майката, а Йосиф ги защитаваше. Затова ангелът не каза: „Вземи Майката и Младенеца ѝ“, а: „Вземи Младенеца и Майка Му“ (Мат. 2:13). Защото не заради тази Майка се роди Този Син, а заради Този Син тя стана Майка. Не за Сина беше слава да има такава Майка, а за Майката беше блаженство да има такъв Син. Както тя казва: „Защото отсега нататък ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48).

PG 56:645.