Нека да видим защо за едните Той казва „като овце“, а за другите – не „като вълци“, а направо „вълци“.

Ако беше нарекъл първите овце само поради кротостта на нрава им, защото по природа те бяха хора, а по нрав – овце, тогава и за другите би казал „като вълци“; понеже и те по природа бяха хора, макар по жестокост да приличат на вълци.

Мисля, че затова едните са наречени „като овце“, а другите не „като вълци“, а истински вълци. Защото Божият човек, дори и да е добър, винаги поради своята плътска природа носи в себе си нещо лошо; и понеже е добър, за него се казва „овца“, но именно „като овца“, защото не е съвършено добър.

А онзи, който не познава Бога, не може да има в себе си никакво добро; затова се нарича вълк, а не „като вълк“, понеже в него няма никакво добро, щом не познава Бога в себе си.

„Защото ще ви предават на съдилища и в своите синагоги ще ви бият“ (Мат. 10:17).

Те ще ги бият в своите синагоги, сякаш за умножаване славата Божия: там, където има молитви и хваления, където се чете Писанието и се принасят жертви, там ще измъчват апостолите, като че ли принасят жертва на Бога.

И апостолското мъченичество наистина беше жертвоприношение Богу – не за полза на юдеите, а за увенчаването на апостолите. За юдеите обаче това беше погибел. (PG 56:758)

За да утеши още повече апостолите, Той не каза: „Духът на вашия Отец, Който говори във вас“, а: „Който говори“, за да покаже, че не само тогава [в тях действа Духът], но изобщо нищо не вършат и не говорят без Духа Божий.

Сякаш им казваше следното: „Особено защото вие вярвате в Мене и изповядвате, че Аз съм истинен. Виждате Ме гладен, но вярвате, че Аз съм небесният Хляб. Виждате Ме жаден, но вярвате, че Аз съм изворът на вода, която извира за вечен живот (вж. Йоан 4:14). Що за човешки ум е това, който вижда едно, а вярва и изповядва друго?“

Следователно, ако дори тогава, когато няма опасност, във вас действа Моята благодат, то още повече тя ще бъде с вас, когато настъпи гонение. Защото Този, Който ви подкрепя в мир, още повече ще ви помогне в битка.“ (PG 56:759)

„А който претърпи до край, той ще се спаси.“ Защото мнозина започват, но малцина завършват. Винаги в началото е любовта, а накрая – изпитанието. И никой не може да претърпи до край заради Бога, освен онези, които заради Бога са станали Божии.

Понеже всичко, което се върши заради плътта, е плътско, защото и самата плът е временна; а онова, което се върши заради Бога, е вечно, както е вечен и Сам Бог.

Добрият край е сърцето на добрата вяра, защото славно е не да започнеш добро дело, а да го завършиш. Понеже започването често произлиза от желание на плътта, а завършването е сила на душата.

Често доброто дело бива подбудено от плътско влечение, но без Божията милост то не се довежда до край. Ако се обърнеш към Бога, служиш Му и вършиш дела на правдата, никога не си спомняй за вече извършеното от теб, а мисли за завършека.

Защото размисълът върху миналите добри дела поражда тщеславие, а размисълът върху завършека поражда страх, защото: „който претърпи до край, той ще се спаси.“ (PG 56:760)

Какво означава: „Каквото ви говоря в тъмнина, говорете на светло“?

Под „тъмнина“ Той разбира юдейския народ, според Писанието: „И светлината в тъмнината свети, и тъмнината не я обзе“ (Йоан 1:5). Юдеите се наричат тъмнина, защото не успяха да познаят истинската Светлина.

Затова Господ възвестява, че всичко, което е казал на юдеите, трябва да стане явно в Църквата. А „светлина“ е християнският народ, според думите на апостола: „Някога бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа; живейте като чеда на светлината“ (Еф. 5:8).

Или пък може да се разбере така: „Каквото ви говоря в тъмнина, говорете на светло“, тоест: „Каквото ви говоря сега тайно в притчи, по-късно възвестявайте открито.“ (PG 56:761)

„Не бойте се от убиващите тялото.“ Защото същността на човека не е тялото, а душата. Именно нея Бог създаде по Свой образ и нея обича; заради нея създаде и света. Врагът ѝ завижда и я преследва. Заради нея и Сам Син Божий дойде в света.

А тялото е като одежда на душата, както казва апостолът: „…защото не желаем да се съблечем, а да се облечем, за да бъде смъртното погълнато от живота“ (2 Кор. 5:4).

И тъй, ако някой от злоба разкъса дрехите, в които е облечен човек, той ще счете това за обида, но няма да претърпи вреда в своята природа; така и ако тялото, в което е облечена душата, бъде убито от нечестивци, душата, макар и да изпитва болка при това, не претърпява вреда в своята природа.

Как тогава казваш, че душата загива? Нима не е създадена безсмъртна? Смъртта обаче не означава само телесен край, но се нарича и наказание. Затова и Павел казва: „Всеки ден умирам“ (1 Кор. 15:31). А Йоан в Откровението казва: „Блажен е онзи, който има дял в първото възкресение; над тях втората смърт няма власт“ (Откр. 20:6).

А „втората смърт“ е огън и сяра. Виждаш, че под „погубване“ се разбира не унищожение на душата, а мъките на геената – това е именно втората смърт. (PG 56:762-64)