Неизвестен автор (5 век) — От Матея свето Евангелие, глава 1

20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;

Но, слушайки думите на Мария и размишлявайки за нейния живот, Йосиф не можел да подозира в нея нещо лошо, но [от друга страна] мислите за нейното зачатие не му позволявали напълно да мисли добре за нея. Така душата му се колебаела ту в една, ту в друга посока: той се страхувал да я задържи, но не се осмелявал и да я изобличи. Затова за него било толкова необходимо това божествено откровение. (…)

Откровението му беше дадено по три причини. Първо, за да не би праведният мъж, движен от праведни подбуди, в своето незнание да постъпи неправедно. Второ, заради честта на самата Майка, защото ако той я беше отпуснал, сред неверните (разбира се не сред верните) не би липсвало срамно клеветничество. И трето, за да може Йосиф, след като узнае за Божественото зачатие, оттук нататък още по-внимателно от преди да пази себе си далеч от нея. (…) А защо ангелът не дойде при Йосиф преди зачатието на Девата? За да не мисли той, както е мислил, и да не премине през това, през което премина Захария, който изпадна в греха на неверието, когато разбра за зачатието на своята престаряла жена. А колко по-невероятно е девица да зачене, отколкото възрастна жена! И ако дори свещеникът не повярва в по-лесното, нима този обикновен човек щеше да повярва в нещо много по-трудно?

PG 56:633-34.

25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

Този, Когото целият свят не можеше да побере и не беше достоен да приеме, Само Тя единствена прие в Своята утроба, сякаш в тясна обител. Йосиф видя, че Тя остана Дева и след раждането. Видя тайната на звездата, как тя стоеше над главата на Младенеца и сочеше към Него на идващите влъхви. Стоейки, тя свидетелстваше, защото не можеше да говори. Накрая, той видя поклонението на влъхвите, които донесоха своите божествени дарове. Чу техните разкази, как вървели от Изток до Йерусалим, водени от звездата, която не се поколеба да послужи на хората, за да им яви Божията слава.

Следователно, несравнимото раждане на Иисус, надминаващо всяко човешко раждане, показваше Божествеността на Новородения и доказваше на Йосиф достойнството на Мария, Родителката. Затова евангелистът казва: “И не я позна, докато не роди Сина Си, първородния”. Така че Йосиф разбра, Коя беше Тя, едва след Нейното раждане.

PG 56:635.