Юда (който е написал това послание) беше брат на синовете на Йосиф <…> и макар че знаеше за родството си с Господа, все пак не нарече себе си Негов брат, а какво каза? „Юда, раб на Иисуса Христа“, като на Господар, а брат на Яков.

Бележки на съборните послания

Юда нарича „вериги“ загубата на почестта, в която ангелите са пребивавали по-рано, и стремежа към ненадеждни неща, който ги е пленил и ги е лишил от желанието да се обърнат.

Бележки за съборните послания

Тоест онези, които се отдават на собствените си блянове, смятайки страстите и порочните желания за благо, а не това, което по същество е истинско благо и стои над всяко благо.

Бележки за католическите послания

Безводни облаци, тоест такива, които нямат в себе си Божието и плодоносно Слово. Затова, казва той, и се носят насам-натам от ветровете… А дървета – есенни, безплодни, неверни, тоест такива, които не принасят никакъв плод на вяра. Два пъти са умрели, казва – веднъж, разбира се, когато са извършили грях чрез лоши дела; и втори път, когато ще бъдат предадени на наказание според Божията предвечна присъда.

Разбира се, “оскверненият хитон на душата” (ἀπὸ τῆς σαρκὸς ἐσπιλωμένην χιτῶνα) е духът, омърсен от плътски желания.

„Пред славата Си“ казва, като има предвид пред ангелите, понеже ангелите са онези, пред които (хората) трябва да бъдат поставени непорочни. Когато Даниил говори за народа: „и се яви пред Господа“ – това не означава, че народът е видял Бога, защото е невъзможно някой с нечисто сърце да види Бога. Казано е така, понеже всичко, което народът върши, е пред очите на Бога.

Бележки към съборните послания