Наричайки неизразимата и невидима дълбина на Бога „бездна“, някои я наричат така, защото Той обхваща и съдържа всичко, оставайки непостижим и безкраен. Да, без съмнение, това е най-трудното за разбиране слово за Бога. Тъй като началото на всяко нещо е трудно за намиране, още повече, най-първото и най-древното начало е трудно за показване, защото то е причината за съществуването на всичко, което е било и е станало. Как може да бъде изразено нещо, което не е нито род, нито различие, нито вид, нито отделност, нито число, нито пък някакво свойство или нещо, което има свойство? Няма да Го наречем и „цяло“, защото „цялото“ се отнася до количество, а Той е Отец на всички „цялости“. Няма да говорим и за части, защото единството е неразделимо; затова Той е и безкраен, не защото не може да бъде преминат, а защото е неделим и няма граници, и затова е безформен и безименен. И дори когато Го наричаме с някакво име – било то „Един“, „Благо“, „Ум“, „Битие“, „Отец“, „Бог“, „Създател“ или „Господ“ – ние не говорим с тези имена за Него в истинския смисъл на думата, а ги използваме от необходимост, за да може умът ни, без да се скита на други места, да се обляга на тези имена. Защото нито едно поотделно име не е разкриващо Бога, но всички те заедно показват силата на Вседържителя. Имената произлизат или от свойствата на нещата, които ги притежават, или от взаимовръзките между тях, но нищо от това не може да бъде приложено към Бога.

Стромати, 5 кн.