Прекрасното и спасително дело на Логоса е светата вечеря на любовта. <…>

Вечерята на любовта е небесна храна, духовно пиршество. „Любовта всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:7–8); „блажен е, който ще вкуси хляб в Царството Божие!“ (Лука 14:15).

Но най-тежкото от всички падения е това: непреходната любов свише, от небесата, да бъде свалена на земята – в супени блюда. Разбираш ли, че за вечери не може да се смята онова, което ще бъде премахнато? Защото, казва апостолът: „ако раздам целия си имот… а любов нямам, нищо не ме ползва“ (1 Кор. 13:3).

Изцяло върху тази любов се утвърждават законът и словото. И ако възлюбиш Господа, твоя Бог, и ближния си, то самото това поднебесно пиршество се извършва на небесата; а земното е наречено вечеря, както е показано в Писанието. И вечерята се извършва заради любовта, но не е самата любов, а е проявление на благожелателно и щедро чувство. (Педагог 2.13)