Разбира се, Той ще възкреси всички – и тези, които ще се спасят, и тези, които ще загинат, както вярващите, така и невярващите; но тук под възкресение се разбира възкресение за блаженство, а не за наказание. С тези думи се показва, че общата воля на Отца и Сина е всички да се спасят; затова Единият е изпратил, а Другият е дошъл: Единият дава вярващите, а Другият, приемайки ги, ги спасява. „Да не погубя“, т.е. никой да не загине по Моята воля. И по-горе Иисус Христос каза: „Който идва при Мен, няма да го изпъдя навън“. Следователно този, който доброволно се отдалечи и доброволно загине, той ще претърпи това не по Негова воля, защото Бог никого не принуждава със сила.

Тълкувание на Йоан

Христос често говори за живота и възкресението, като иска да запечата тези слова в съзнанието на слушателите си. Това, което вече казахме на различни места, сега ще повторим накратко: тъй като всички хора ще възкръснат и ще живеят вечно, трябва да предположим, че възкресението на праведните ще бъде за блаженство, а на грешниците – за наказание, и отново, че вечният живот на праведните ще бъде в блаженство, а на грешниците – в наказание.

Иисус им отвърна: „Не Аз ли вас, дванадесетте, избрах?“

Това трябва да се чете въпросително.
„Не Аз ли“, казва Иисус Христос, „вас, дванадесетте, избрах?“ И въпреки това „един от вас“, без да извлече никаква полза от Моето избиране, тъй като има свободна воля за добро и зло, „е дявол“, т.е. слуга на дявола. Оттук става ясно, че от волята на човека зависи дали ще се спаси или ще загине.

Някои разбират под „дявол“ тук замислящия зло. Следователно, няма нищо странно в това, че по време на избора Юда е имал добра воля, но впоследствие се е променил, тъй като волята му е била свободна.