“нямат сношение”, тоест не общуват, като се гнусят от тях като от полу-юдеи. Как е разбрала тя, че Той е юдеин? По облеклото или по говора Му. Но Иисус Христос, като не просто юдеин, а и Бог, пренебрегва този обичай, като по този начин поставя начало на привличането не само на самаряните, но и на всички народи по цялата земя. Самарянката пък, мислейки, че Той нарушава установения ред, Му говори открито и Му напомня за този обичай.

Като не била в състояние да разбере думите на Иисус Христос, самарянката предположила, че под „жива вода“ Той нарича водата от същия кладенец, понеже тя тече и извира, и мислела, че Иисус Христос иска да каже, че може по-бързо да я извади поради по-голяма сила и сръчност.

Въпреки това тя Го нарича Господ, като Го смята за велик човек. Щом чула думите Му: „Ако би знаела дара Божий и Кой е Този, Който ти говори…“, тя веднага Му отдава тази почит и вече продължава беседата с пълно смирение.

Под „черпало“ тя разбира съда, с който се вади водата.

Самаряните, като смятали Самария за свое отечество, наричали Яков свой отец, като древен владетел и родоначалник на тази земя. Затова си приписвали благороден юдейски произход.

Някои пък казват, че тази жена и много други, които живеели в Самария, действително произхождали от Яков. Техните предци някога били отведени в плен и поробени от вавилонците; по-късно се смесили с живеещите там самаряни и, с течение на времето и при различни обстоятелства, възприели техните обичаи.

Или пък Яков бил наричан „отец“ и поради това, че и той самият произхождал от халдейците.

Така Самарянката тук казва: ако Ти не говориш за тази вода, тогава не си ли Ти по-велик от нашия отец Иаков, който ни даде този кладенец – толкова прочут, че никой не може да даде по-добра вода от него?

Думите: „и той пиеше от него, и синовете му, и добитъкът му“ са казани за похвала на кладенеца. Ако Яков имаше друг, по-добър кладенец, той не би пил от този заедно с целия си дом. Следователно смисълът е такъв: ако Ти можеш да дадеш по-добра вода, значи си по-велик от Яков.

Забележи как тази Самарянка спокойно разговаря с Иисус Христос за Яков и стои до Него, желаейки да узнае това, което търси; докато юдеите дори искаха да Го убият с камъни, когато Той спомена Авраам.

Нима може да бъде отхвърлена тази жена, толкова усърдна, любознателна и желаеща да извлече духовна полза за себе си?

Когато самарянката настойчиво молеше и желаеше да получи живата вода, Иисус Христос ѝ каза: „Иди, повикай мъжа си и дойди тук“, като по този начин показа, че и той трябва да стане участник в този дар.

Като Всеведущ Той знаеше, че тя няма законен съпруг, но пожела тя сама да изрече това, за да използва случая и да разкрие обстоятелствата на живота ѝ и да въздейства за нейното изправление.

Иисус Христос винаги благоволяваше да взема повод за пророчества и чудеса от самите идващи при Него – и за да избегне подозрение в тщеславие, и за да ги приближи още повече към Себе Си.

Да ѝ каже предварително: „ти си имала много мъже и сега живееш с незаконен“, би изглеждало излишно и неуместно; но да го каже след като тя сама даде повод, беше напълно уместно и навременно.

Като изчаква удобния момент, Иисус Христос открива и изобличава жената, като подробно изброява нейните явни и законни мъже и разкрива сегашния ѝ, скрит и незаконен. Тя последователно е имала петима явни мъже, тъй като това не е било забранено. Но когато и петият умрял, вече никой не е искал открито да я вземе за жена; и тя, без да победи страстта си, е заживяла с човек тайно. Затова тя е имала петима мъже, понеже те са били законни и явни, а онзи, с когото тогава е живеела, не ѝ е бил мъж, защото връзката е била тайна (по тълкуванието на св. Максим).

Самарянката изобразява човешката природа, която е получила пет закона, сякаш петима мъже: първо – закона, даден на Адам в рая; после закона, даден му извън рая; след това закона, даден на Ной по време на потопа; закона, даден на Авраам за обрязването; и отново закона, даден му за принасянето на Исаак в жертва. Но всички тези закони са отминали и като че ли са „умрели“. След това човешката природа е имала Моисеевия закон.

Този закон обаче не ѝ е бил мъж – или защото тя не го е обикнала и изпълнявала напълно, или защото той е бил даден на човешката природа в лицето на юдеите не завинаги, а само до идването на Спасителя. От този момент той вече не ѝ е мъж, защото с нея се е съединил друг, а именно евангелският закон.

Кладенецът на Яков означава Свещеното Писание; водата – познанието му; дълбочината – дълбочината на смислите; а черпалото – изучаването на Божественото слово чрез писмената. Господ не е имал такова „черпало“, защото Той Сам е Словото и Премъдростта и защото е предавал знанието на учениците Си не чрез писания, а като духовен дар.

Макар да беше явно изобличена, жената не се разгневи и не прие изобличението като обида. Напротив, поразена от точността на Неговото знание, тя разбра, че Той наистина е пророк. „Виждам“, казва тя – тоест, разбирам, осъзнавам. И без да Го пита за житейски неща, а веднага за учението, тя продължава да говори.

Макар самаряните и юдеите да почитали един и същи Бог, самаряните не знаели, че Той е Господ на всички народи, а смятали, че Той владее само над самаряните и юдеите. Юдеите обаче знаели, че Той е всемогъщият Господ на всички народи. Затова Иисус Христос ѝ казва: „вие се покланяте на Онзи, Когото не познавате“, тоест, на Онзи, Чиято власт не познавате.

А Себе Си причислява към юдеите, когато казва: „ние се покланяме на Онзи, Когото познаваме“, защото Той произхожда от юдеите и защото на самарянката ѝ се е струвал юдеин. След това прибавя и нещо още по-важно: „защото спасението е от юдеите“.

Спасението на самаряните е от юдеите, понеже чрез тях самаряните са се научили да познават Бога и да отхвърлят идолите. Или пък: спасението на целия свят е от юдеите, защото от тях се въплъти Иисус Христос.

След като отдава предимство на юдеите пред самаряните, Христос сега вече поставя християните над юдеите, за да не възникне подозрение и да не изглежда, че Той, като юдеин, пристрастно благоволи към юдеите. Затова, като казва „идва час“, за да не помисли жената, че това ще стане някога далеч в бъдещето, Той добавя: „и вече е“, тоест, това вече се осъществява.

 „Истински поклонници“ Иисус Христос нарича онези, които вярват в Него и принадлежат към Църквата, хора, които се покланят истинно, а не служат „в сянка“, както юдеите и самаряните, чието богослужение изцяло е било сянка и предобраз на истината. Тези истински поклонници ще служат на Отца не по плът, а по дух, тоест не с телесни жертви, а с духовни; не в образи и предобрази, а в истина; не ограничавайки богопочитанието с определено място, както правели юдеите и самаряните, а благославяйки Господа на всяко място на Неговото владичество.

Иисус Христос споменава само Отца, поради немощта на жената, защото не било уместно още тогава да ѝ разкрие цялото учение.

„Защото Отец търси такива, които Му се покланят“, тоест, не в сянка, а истински поклонници, които Му принасят не телесни, а духовни жертви. Като казва „търси“, Христос показва, че законното, старозаветно служение не е угодно на Отца; макар Той Сам да го е установил, го е търпял до този момент по снизхождение, заради грубостта и немощта на юдейския народ.