Казва ѝ Иисус: „Не се допирай до Мене.“

Мария се устремила да обгърне нозете на Иисуса Христа, както правела и преди; но Иисус Христос я възпира от такова отношение към Него, каквото е било по-рано, защото тялото Му вече е станало прославено и божествено.

„Защото още не съм възлязъл при Отца Си…“

Това Иисус Христос казва на Мария не по друга причина, както отбелязва св. Йоан Златоуст, освен за да разбере тя, че сега Той трябва да бъде почитан като по-висш и по-велик. Защото онзи, който възхожда при Бога Отца заедно с тялото Си, очевидно вече е отхвърлил тлението на плътта. Малко по-рано обаче тя и другата Мария бяха обхванали нозете на Иисуса Христа, както свидетелства евангелист Матей (Мат. 28:9), и Той не ги възпря, като им даде възможност чрез допира да се убедят, че не е призрак; а сега не допуска това, защото Мария вече е забравила онова видение и онова докосване и не е повярвала напълно.

„Иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и към Моя Бог и вашия Бог.“

Но Иисус Христос не е трябвало веднага да възлезе, а след четиридесет дни; защо тогава казва „възлизам“? Разбира се, за да възвиси още повече мислите на Мария, да утвърди, че сега Той е по-висш и по-божествен, и да я убеди, че оттук нататък трябва да се отнасят към Него с по-дълбоко благоговение. Освен това думата „възлизам“ означава тук „имам намерение да възляза“ и затова действието може да се отнася и към бъдещето.

Иисус Христос напомня на учениците това, което често им е говорил още преди да бъде предаден на смърт. „Братя“ Той нарича учениците, защото и Сам Той е човек и им е сроден по човечество. Но в различен смисъл нарича Бога Свой Отец и Отец на учениците: Свой – по природа, като единосъщен Нему; а на учениците – по творение и по промисъл, като на Негови творения и удостоени с Неговото попечение. Нарича Го също Бог и за Себе Си, и за учениците – като изобщо за хора.

Но защо Иисус Христос не казва направо „и към нашия Бог“, а прави това разграничение? Защото, макар да е човек и брат на учениците по човешка природа, Той несравнимо ги превъзхожда поради съединението Си с Божествената природа и поради Своята безгрешност.