Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120) — От Лука свето Евангелие, глава 2

3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.

В главния град на своето коляно, за да стане известен броят на всяко коляно.

7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.

Странноприемницата е приют, в който, поради голямата тълпа нямало място и Той бе положен в яслите на безсловесните животни.

Защото Той, бидейки Слово, възнамеряваше да ни нахрани със словото на Евангелието и да ни освободи от скотоподобното ни състояние.

Яслите са светът, а безсловесните животни – това сме ние.

Затова, за да ни освободи от неразумието (безсловесността), Той благоволи да бъде положен в яслите.

Тълкувание на Евангелието от Лука

23. както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;

В закона беше написано, че всеки младенец от мъжки пол, който разтваря майчината утроба, очевидно, за първи път, тоест,  първороден е, трябва да бъде наречен свят за Господа (Изх. 13:2), тоест, трябва да бъде посветен на Господа.

Първородните от евреите се посвещавали на Бога, защото някога първородните на египтяните били умъртвени заради освобождението на евреите.

Но ако другите първородни разтварят майчината утроба, която вече е била отворена, тъй като тя се отваря при съединение с мъжа, когато се влива семето, то само Христос по свръхестествен начин разтваря утробата преди да е била отворена и противно на законите на природата я запазва затворена.

Затова само Той е свят за Господа в истинското значение на думата – по Божество, като Негов Син, а по човечество, като един с Неговия Син.

Така че, дори това предписание да е било установено като закон за всички първородни синове, то всъщност се отнася само до Христос.

25. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.

Тогава в Йерусалим имаше човек на име Симеон. Той беше праведен и благочестив мъж, очакващ утехата на Израил.

Призванието (ἀνάκλησις, утешение – παράκλησιν), избавлението  на израилския народ от робството. Той очакваше това, защото беше чел пророческите книги, които възвестяваха за Христос, Който е призванието (утешението) на новия израилски народ, призовавайки го да излезе от робството на заблудата.

И Дух Свети беше върху него.

Дух Свети – пророчествата. А Симеон не беше свещеник, поне според мен. Защото Евангелистът несъмнено би посочил това като достойнство на този мъж.

Тълкувание на Евангелието от Лука

26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

Когато прочел веднъж пророчествата за Христос и разбрал, че Той е Бог, Който ще стане човек, Симеон като човек бил смаян от свръхестественото величие на тази тайна. Затова получил предсказание, т.е. божествен отговор, че няма да умре, докато не види със собствените си очи Христос Господен. А Христос е наречен Господен поради присъщата Му близост с Отца. Тоест, под Господ тук разбираме Отец.

В някои списъци за този праведник открих също, че той е бил от числото на седемдесетте тълкуватели, юдеи, по времето на Птолемей Филаделф. Защото, когато превеждали пророчеството на пророк Исайя: „Ето, девицата ще зачене в утробата” , само Симеон отказал да повярва на пророка, докато не му бе предсказано от ангел Божий, че няма да види смърт, докато не вземе в обятията си Господния Христос.

33. А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

Те се удивиха не защото тогава научиха за Него, а защото в допълнение към това, което бяха научили преди, сега чуха още по-удивителни неща.

49. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

Той им каза: „Защо трябваше да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да бъда в онова, което принадлежи на Моя Отец?“
В дома на Моя Отец. Той говореше за храма, който Соломон издигна за Бога и Неговия Отец. Но ако Майка Му говореше за онзи, който Му беше баща по силата на осиновяването, то Той ѝ каза Кой е Неговият Отец по природа.