Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120) — От Лука свето Евангелие, глава 15
„А по-старият му син беше на полето.“
На полето на добродетелите, трудейки се в тях.
„И като се връщаше и се приближи до дома, чу съзвучие (συμφωνίας) и ликуване (χορῶν).“
Той върви, преуспявайки, и се приближава до Божия дом, достигайки съвършенство; и чува музикалното съзвучие, което звучи поради съгласието с Отца на сина, достигнал до това съгласие чрез покаяние, а ликуването – поради радостта, произлязла от това. Защото в Божия дом е „чистият глас на празнуващите“.
Притчата го представя разгневен и нежелаещ да влезе не защото той действително е завидял (защото у праведниците няма скръб за спасението на братята), а за да покаже безмерността на Божията благост. Това негодувание разкрива, че към каещите се проявяват толкова велика благодат и радост, че у някои това може да породи завист. Същото представя и притчата за наетите работници в двадесета глава на Евангелието според Матей (Мат. 20:1–16), защото и там първите възроптаха.
„А баща му излезе и го канеше.“
Като чадолюбив и мъдър, Той и завърналия се обкръжава с почести, и онзи, който е пребивавал с Него, увещава.