Под „душа“ тук евангелистът разбира целия човек, назовавайки цялото чрез една негова част. Защото Христос пита дали е позволено да се спаси човек от смърт или да бъде погубен.

Под „отвъд Йордан“ се разбира страната от другата страна на Йордан.

А Го следвали едни, като носели болни; други, за да получат самите те изцеление; трети, за да видят чудеса.

И не само юдеи, но и другоплеменници – идумейци, тирци и сидонци. И докато чужденците идвали при Него, сродните Му по народ юдеи, напротив, Го преследвали още повече, когато Той идвал при тях.

προσκαρτερῇ тук означава „да Му бъде на разположение“, „да Му служи“. Защото Той възнамерявал да се качи в лодката, за да не бъде притискан от народа.

Под „притискат“ тук се разбира тълпата, която се струпва около Него, а под „бичове“ – болестите.

Като разпознали божествената Му сила, демоните падали пред Него и Го провъзгласявали за Син Божи. С едното те показвали Неговата власт над тях и собственото си подчинение, а с другото Го молели да не бъдат измъчвани.

Но Той им запушвал устата, за да не би, като Го направят явно известен, да разпалят завистта на юдеите.

Лука казва, че „излезе на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога“, и че „когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли“, и т.н.

Той прекарал нощта в молитва към Бога, като по този начин ни учи, че когато възнамеряваме да изберем някого за важно служение, трябва да прекарваме нощта в молитва, за да ни бъде посочен достойният и да не станем съучастници в чужди грехове.

От всички, които били повярвали в Него, Той избрал онези, които пожелал, тоест най-достойните. Избрал и Юда Искариот, защото тогава той още бил добър. С това Христос показва, че приема добрия, докато той е добър, дори и да предзнае какъв ще стане впоследствие. Не отхвърля онзи, който в настоящето е добър, заради бъдещото му зло, а заради сегашната му добродетел приема онзи, който по-късно ще стане нечестив.

Под „власт“ тук трябва да се разбира силата да лекуват болести и да изгонват бесове. След това евангелистът изрежда и имената им, заради лъжеапостолите.

Но в Евангелието според Йоан научаваме, че когато брат му Андрей го довел за пръв път при Иисус, тогава Иисус, като го погледнал, казал: „Ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа“, което се превежда Петър. А тук се казва, че сега го нарекъл Петър.

За обяснението на изреждането на имената на дванадесетте апостоли потърси в деветнадесета глава от тълкуванието на Евангелието според Матей; там ще намериш всичко изложено последователно.

Глаголът „повика“ се разбира и за следващите имена; той се подразбира и по отношение на останалите. „И им даде името… синове на гръмотевицата.“

Както „син на човек“ е човекът, „син на погибелта“ е погиващият, а „син на мира“, миролюбивият, така и „синове на гръмотевицата“ са онези, които гърмят.

Защото тези двамата като с небесен гръм възвестили възвишените богословски догмати: Иаков – неписано, а Йоан – писмено.

А Воанергес е еврейска дума, както и Кифа.

Като чули Неговите близки, че при Него се събира голямо множество народ, излезли да Го задържат и да Му попречат да продължава да изцелява. Това вероятно били или Неговите братя по Йосиф, или и други роднини.

Някои злонамерени хора казвали, че Той е изгубил разсъдъка Си, понеже изцяло отдавал Себе Си на лекуването на хората. Така те смятали Неговото човеколюбие за безумие и превръщали милосърдието Му в обвинение, като всъщност самите те били безумните. Именно поради тези думи Неговите близки още повече излезли, за да Му попречат.

Други обаче тълкуват този израз по различен начин: близките Му излезли, за да Го задържат, та да не се оттегли. Защото някои казвали: „Той е излязъл“, тоест „отдалечил се е от тях заради множеството“. Или пък: „излязоха да Го задържат“, тоест да Му помогнат, понеже казвали: „Той е изнемощял“, сиреч изтощил е силите на тялото Си от прекомерен труд.

Тези думи Той казал не защото напълно отхвърлял майка Си и братята Си, а за да покаже, че духовното сродство трябва да бъде предпочетено пред всяко телесно родство.