Като чули, че е в къща, хората се стекли там, надявайки се така по-лесно да стигнат до Него. Събрали се толкова много, че вече не можели да се поберат дори в пространството пред вратата, тоест в преддверието, понеже вътрешността вече била изпълнена.

„И им говореше словото.“ Тоест, словото на учението.

Подобно на това разказва и Лука; Матей обаче премълчава подробностите за покрива, но следващите събития предава по същия начин.

Разслабен е и всеки човек, чиито душевни сили са станали неподвижни за вършенето на добродетел. Ако обаче такъв човек бъде издигнат от земното чрез четирите Евангелия и бъде спуснат, тоест смирен, пред Христос, и той ще чуе думите: „Прощават ти се греховете.“

Тук под „дух“ той разбира Божеството. Защото именно като Бог Христос познал техните помисли.

Той излязъл, избягвайки шума и възбудата около чудото и желаейки да се оттегли насаме.

Този Левий е Матей. Той имал две имена. За него вече беше казано по-подробно в четиринадесета глава от тълкуванието на Евангелието според Матей. Виж и как Христос избира достойните, сякаш бисери, лежащи в тинята.

Книжниците и фарисеите укорявали Христос, задето не правел разграничение между светия и осквернения според Закона, без да разбират, че над законовата употреба Той поставя човеколюбивата благодат. Защото Законът отстранявал злото, а Христос го преобразявал. Така Той показал, че е дошъл не като съдия, а като лекар. Затова и общувал с болните.

„Късаха“: онези, които след деятелния [аскетически] живот са достигнали до безстрастие, събират логосите [духовните смисли] на сътворените неща и с тях благочестиво се хранят. Защото съботата е образ на безстрастието, поради почивката, както дните преди нея са образ на деятелния живот – поради труда.

А този Авиатар книгата Царства нарича Ахимелех, докато книгата на Псалмите – Авимелех. Следователно е ясно, че той е имал две имена и е бил наричан и Ахимелех, и Авимелех, както и много други от евреите.

А „Авиатар“ било негово прозвище, произхождащо от предците му. Затова и синът му по същия начин бил наречен Авиатар.

Тук Авиатар е назован първосвещеник, докато разказът в книгите Царства предава Ахимелех като свещеник. Следователно е вероятно, когато Давид влязъл в Божия дом, Авиатар да е почивал и да не е извършвал службата, било поради високото си първосвещеническо достойнство, било поради немощта на старостта; а Ахимелех по това време да е изпълнявал богослужебните задължения, било защото се отличавал сред останалите свещеници, било защото по жребий му се падало да бъде на служба през тези дни.