Марк Евангелист бил син на Мария, която приемала апостолите в своя дом. Наричал се още и Йоан, както намираме в Деяния апостолски. Защото там се казва: „Като размисли, Петър отиде в дома на Мария, майката на Йоан, наричан Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.“

В началото той придружавал Варнава, своя родственик, и Павел, както свидетелства книгата Деяния апостолски; и Павел също го споменава в своите послания, като го споменава в Посланието до колосяни и във Второто послание до Тимотей. След това Марк бил заедно с Петър в Рим, както показва Първото послание на самия Петър, в което той нарича Марк и свой син по дух. Именно от него Марк научил цялото повествование на Евангелието.

След това написал Евангелието си, според свидетелството на Климент в Стромати в самия Рим, а според Златоуст – в Египет, по молба на тамошните вярващи, десет години след Възнесението на Спасителя.

Той е в голямо съгласие с Матей, с тази разлика, че Матей е по-обстоятелствен.

Трябва изобщо да се знае, че евангелистите понякога предават ученията и чудесата на Христос в тяхната последователност, следвайки закона на историческото повествование; друг път обаче не спазват хронологичния ред, тъй като се стремят единствено да предадат самите събития.

„Начало на Евангелието… както е писано у пророците.“

Марк тук нарича Евангелие Новия Завет, новото законоположение на Христос. Защо го е назовал по този начин, вече беше казано в предговора към тълкуванието на Евангелието от Матей, където предварително беше разгледан въпросът за наименованието на Евангелията.

Евангелистът казва, че началото на новото Христово законоположение станало така, както е написано у пророците; има предвид Малахия и Исаия. След това привежда и самите думи на пророците, за да разбереш, че именно такова е било началото на Евангелието, както те са го предсказали. Те казват, че Йоан ще бъде неговото начало, както ще покаже по-нататъшното разгръщане на текста. Защото, след като „всички пророци и законът до Йоана пророкуваха“, според думите на Господа, подобаваше той, бидейки краят на Стария Завет, да стане начало на Новия.

Но думите на двамата пророци трябва да бъдат разгледани поотделно.

„Ето, Аз изпращам Моя Ангел пред Твоето лице…“ са думи на Малахия. За тях вече беше казано ясно в тълкуванието на двадесета глава на Евангелието според Матей; затова е излишно отново да повтаряме същото.

„Глас… прави прави пътеките Му.“

Пътя на Господа подготвя онзи, който върши добродетел; но не прави прави Неговите пътеки онзи, който върши добродетелта не за да благоугоди на Бога, а заради човекоугодие или с някаква друга, недобра цел. Такъв човек понася труда по подготовката, но няма Бога, Който да върви по тези пътеки.

Това е от Исаия. И този откъс вече е бил изтълкуван в тълкуванието на трета глава от Евангелието според Матей; затова потърси обяснението там.

И така, тези пророчески слова единогласно възвестяват, че Йоан ще предшества Христос и ще подготви и като го приготви, той ще стане начало на новото законоположение.

И всичко станало именно така. Защото Йоан, като дошъл преди Спасителя при Йордан и проповядвал покаяние, изкопал в душите на хората място за полагане на основите; а когато дошъл Христос, положил основите на вярата и изградил новото законоположение.

И така, след като Марк казал, че „началото на Евангелието“ станало по този начин, както е написано у пророците, тоест след като привел пророческите слова, той започва да доказва онова, което предварително е заявил, и пристъпва към разказа за Йоан: как той дошъл при Йордан, как проповядвал и, изобщо, как се осъществило началото на Евангелието.

Понеже обаче Марк в много голяма степен е съгласен с Матей, както вече отбелязахме в предговора, онова, което вече е било изтълкувано при Матей, ще пропускаме като вече изяснено, като при всяко такова място само ще посочваме, че за него е писано в съответната глава. Ти пък потърси там тази глава и я прочети, докато намериш търсеното място.

А онова, в което Марк се различава, него вече ще разглеждаме и тълкуваме.

Същия начин ще следваме и при останалите евангелисти.

„Появи се“ (ἐγένετο) тук е употребено вместо „беше“ (ἦν).

А че Йоан проповядвал кръщение на покаяние, е ясно както от онова, което говорел, така и от онова, което вършел. Защото, като повелявал на хората да се покаят, той кръщавал онези, които се разкайвали.

Но също толкова ясно е, че кръщението, с което той кръщавал, не давало опрощение на греховете. Защото Йоановото кръщение било само кръщение на покаянието (βάπτισμα μετανοίας), докато Христовото кръщение е кръщение за опрощение на греховете (βάπτισμα εἰς ἄφεσιν ἁμαρτιῶν).

Самият Предтеча разкрил разликата между двете, като казал: „Аз ви кръщавам с вода“, тоест само с вода, „а Той ще ви кръсти с Дух Светий“.

Защото преди Спасителя никъде не се вижда да е било дадено опрощение на греховете. Христос пръв дарувал този дар чрез Самия Себе Си и чрез Своето кръщение.

Следователно е ясно, че Йоановото кръщение било подготовка за опрощението на греховете. Защото грешникът трябва първо да се покае и едва след това да получи опрощение.

Но нека отново видим какво точно казва евангелистът: „Появи се Йоан, който кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете.“

Той не казва: „кръщение на покаяние и на опрощение на греховете“, за да не помислиш, че това кръщение само по себе си е давало и опрощение. Напротив, добавя: „за опрощаване на греховете“, тоест с оглед на опрощението, като подготовка за него.

Защото проповядвал покаяние заради бъдещото опрощение, та чрез покаянието хората да осъдят собствените си грехове, да се съкрушат за онова, в което са съгрешили, и пламенно да потърсят Онзи, Който взема върху Себе Си греха на света; и когато Той се яви, да се притекат към Него и от Него да получат опрощение на греховете.

„И излизаха при него…“
И тези думи вече са били изтълкувани в тълкуванието на трета глава [от Евангелието според Матей].

Григорий Богослов казва за ремъка: „А какъв е този ремък на обувката, който ти, Кръстителю, не развързваш? Може би това е тайната на Неговото идване и на плътта – тайна, от която дори най-малката част не е лесна за разгадаване.“

Това вече беше казано и поради превъзхождащото величие на Проповядвания, както изложихме в споменатата глава.

Някои обаче смятат, че под „обувките“ трябва да се разбира плътта, в която се облякъл и която носил Синът Божи, а под „ремъка“ – неизречимият начин на съединението ѝ [с Божеството], тоест как природите са останали неслитни, и други подобни въпроси.

Според простото, буквално тълкуване обаче „ремък“ означава връзката, направена от кожа.

Синтаксисът на изречението е следният: „На Когото Самия не съм достоен, навеждайки се, да развържа ремъка на обувките.“ Защото онзи, който иска да го развърже, трябва да се наведе. А под „обувки“ се разбират сандалите.

„И в ония дни… в Йордан.“
И тук „стана“ (ἐγένετο) отново е употребено по обичайния за евреите начин. След това евангелистът започва да разказва какво именно се е случило.

Под „ония дни“ той разбира дните, през които Йоан проповядвал кръщението на покаянието. За останалото вече беше казано в споменатата глава. Матей просто казва: „тогава“, а Марк добавя и града, в който [Иисус] живеел.

Матей и Лука казват, че небесата „се отворили“, а Марк, че те „се раздирали“ (σχιζομένους τοὺς οὐρανοὺς, от σχίζω – „раздирам, разцепвам, разкъсвам“. ). Но и двата израза трябва да се разбират в един и същ смисъл.

В Евангелието от Матей е написано: „Този е Моят възлюбен Син“, а Марк и Лука пишат: „Ти си Моят Син“.

Какво тогава ще кажем? Нищо друго освен онова, което вече казахме при тълкуванието на Матей: че евангелистите понякога предават подобни изречения напълно и дословно, а друг път запазват изцяло смисъла им, но свободно заменят някои думи, когато това по никакъв начин не вреди на съдържанието, защото въведената вместо тях дума означава същото.

Защото и „Този“, и „Ти“ имат посочващ характер.

По същия начин Матей и Марк са написали: „в Когото благоволих“,

а Лука казва: „в Тебе благоволих“.

И нека това ти бъде общо правило за всички подобни случаи.

Матей и Лука са описали и отделните видове на Неговите изкушения, а Марк, който е по-кратък от останалите, се е задоволил да каже само: „и беше изкушаван“. Защото в тези думи се съдържат и различните видове на изкушенията.

А че Той „беше с дивите зверове“, това било поради голямата пустинност на мястото, а също и за да научиш оттук, че онзи, който съхранява достойнството на душата си, е по-скоро страшен за зверовете, отколкото те за него. Защото преди непослушанието на човека му било заповядано да владее над всички тях.

„И ангелите Му служеха.“

Тоест след изкушенията и след явната победа над изкусителя, както е отбелязал Матей.

Под „Евангелие на Царството Божие“ тук той разбира Новия Завет, понеже той възвестява за Божието царство или, иначе казано, въвежда в Божието царство.

Това е времето, определено от Бога за устройството на Стария Завет, за което апостолът казва: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син“.

„И… Божието царство.“ То се е приближило, за да царува над вярващите, както беше по-ясно изтълкувано в споменатата глава.

И тук отново под „Евангелие“ Марк разбира Новия Завет, като увещава: „Вярвайте в Новия Завет“, тоест в онова, което той предлага и възвестява.

„И влизаше… и поучаваше.“

Това е разказано и от Лука. Те дошли в Капернаум от Назарет, както самият той е отбелязал.

Изразът „в съботите“ (τοῖς σάββασιν, мн. ч.) означава: „в съботния ден“, тоест тогава била събота. Защото в тези дни, когато те не работели, Законът им позволявал да се събират и да четат Закона. Затова именно тогава Христос влизал [в синагогата], за да могат всички спокойно и без други занимания да Го слушат.

Наричат демона „нечист“, защото се услажда от нечистотиите и сквернотите. Човекът извикал силно, понеже демонът, който бил в него, не можел да понесе приближаването на Божеството.

„Остави ни“ означава: „Отдалечи се от нас.“

Нарича Христа „Назарянин“, понеже Той е бил възпитан в град Назарет, както разказва Матей.

А под „погубване“ тук демонът разбира прекратяването на тяхната сила, обезсилването им и прогонването им.

Думите „Зная Те Кой си“ той казал, ласкаейки Христа, за да бъде пощаден от Него.

И не казал просто „свет“, а „Светият“, с прибавяне на определения член. Защото и пророците са свети, но само по причастност; единствен Бог е свят по природа и в собствен смисъл. Затова той казал „Светият“, тоест: Онзи, Който е свят по природа и в собствен смисъл.

„Запрети“ означава: „затвори му устата“, „накара го да млъкне“.

Виж как Христос не приел свидетелството на демона, макар той да казвал истината. Първо, защото не подобава истината да бъде засвидетелствана от лъжата. И второ, Той ни научил да не вярваме на демоните, дори когато говорят истина.

Защото, бидейки лъжливи и крайно враждебни, те никога не биха казали истината, ако не възнамеряваха да си послужат с нея за измама, подобно на примамка.

Това, което Марк нарича „разтърси го“ (σπαράξαν), Лука предава с „хвърли го“ (ῥίψαν), като добавя, че демонът не му причинил никаква вреда.

Защото Христос допуснал демонът да повали човека, за да се разкрие злобата на онзи, който го поваля; но не му позволил да му навреди, за да се яви силата на Онзи, Който го прогонва.

И демонът извикал със силен глас, сякаш поразен от властната Господня заповед. Евангелистът не казва, че той произнесъл нещо определено, а само че извикал силно.

Наричали Христовото учение „ново учение“, защото то се различавало от учението на книжниците, а също и от учението на Йоан Кръстител. Защото те само поучавали, докато Христос не само поучавал, но и прогонвал демоните с власт. Думите „Млъкни!“ и „Излез!“ са именно думи, изречени с власт.

А Лука вместо: „Какво е това ново учение?“ казва: „Каква е тази дума?“ Като „дума“ той нарича или учението, което се предава чрез слово, или пък самото слово, изречено към демона, именно: „Млъкни!“ и „Излез!“ Защото Лука добавя: „понеже с власт и сила заповядва на нечистите духове“. „С власт“, защото им заповядва; „със сила“, защото осъществява заповяданото.

Обърни внимание, че Христос често дарява изцелението на едни заради вярата на други, когато и самият изцеляван е способен да повярва, но не може да дойде при Него, било поради болест, било поради твърде ранна възраст, било дори поради незнание. Така и тук други Го молили за нея.

Нека следователно и ние приемем Христос, тоест Неговото слово, за да угаси пламъка на страстите в нас. А след като получим благодеяние, нека Му послужим, като се грижим за бедните.

Защото Той казва: „Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.“

Нека служим също и на Неговите подражатели, като на Негови ученици и като на такива, които се молят за нас.

Марк казва, че [Христос] изцели мнозина, а Матей, че изцели всички. По същия начин и за демоните: Марк казва, че изгони много демони, а Матей, че изгони духовете, сиреч всички.

И тъй, какво ще кажем? Това, че евангелистът тук е прибавил „мнозина“ и „много“, не означава, че Господ е оставил някои неизцелени или че е оставил някакви демони [неизгонени], а само за да покаже Марк, че голямо множество били изцелените и че много били изгонените демони.

Обърни внимание и как той не причислява беснуването към другите болести, а го поставя отделно, като нещо най-тежко.

Той им забраняваше да говорят за Него, макар да викаха, както разказва Лука, и да казваха: „Ти си Христос, Синът Божи.“ Те говореха за Него, защото знаеха, че Той е Христос, както отново казва Лука.

А Го разпознаваха, защото лъчът на Божеството ги поразяваше силно, като огън. Но Той не им позволяваше да говорят поради причината, която вече изложихме по-горе, там, където накара да замлъкне нечистия дух на човека в синагогата.

ἔννυχον означава: „докато още беше нощ“. Защото „много рано сутрин“ все още е тъмно, тоест още не е съмнало напълно.

Така и Йоан на друго място казва, че Мария Магдалина дошла при гроба „рано, докато още беше тъмно“. Марк тук казва „още по тъмно“, а Лука пише „когато настана ден“. Между двете няма противоречие, защото много ранното утро е едновременно и време, когато още е тъмно, и начало на деня.

А Христос отишъл на пустинно място, за да ни научи, че ако някога извършим нещо достойно за удивление, трябва да избягваме човешката похвала, и като останем насаме, да благодарим на Бога, Който ни е дарил благодат, и да се молим да бъдем още повече укрепени.

Пустинното място е подходящо за молитва именно поради това, че там човек е неразсейван.

Марк казва, че Симон и учениците, които били с него, тръгнали след Него и Го намерили, а Лука – че това направили множествата. Вероятно и двете са се случили: първо учениците, понеже Го обичали по-силно и били по-близо до Него, тръгнали да Го търсят; след това и множествата. Затова учениците, изпреварвайки народа, Му казали относно тълпите: „Всички Те търсят.“ Виж още как оттеглянето Му Го направило още по-желан за тях.

Град (πόλις) е селище, оградено със стени; село (κώμη) е неукрепено селище; а градче (κωμόπολις) е такова, което отчасти е неукрепено, а отчасти е оградено със стени. Под „съседните“ разбира близките селища.

„Нека отидем – казва – и в тях, защото затова съм излязъл“, тоест за да проповядвам и там.

Лука прибавя и съдържанието на проповедта, като казва: „Трябва да благовестя Царството Божие“, тоест че то се е приближило, за да царува над вярващите, както вече беше казано в началото на Христовата проповед при тълкуванието на Евангелието според Матей.

Но Марк казва: „излязох“ (ἐξελήλυθα), а Лука: „изпратен съм“ (ἀπέσταλμαι). Вероятно и двете са били казани – веднъж едното, друг път другото.

И понеже Христос е двояк [Богочовек], думите „изпратен съм“ Той казва като човек, а „излязох“ – като Бог.

„И проповядваше… и изгонваше бесовете.“

От поучението Той преминавал към чудесата, та онези, които словото не привличало, да бъдат привлечени от силата на чудесата, а също и за да потвърди словото чрез чудесата.

И едновременно с това Той стана за нас образец да не говорим само за добродетелта, но и да я вършим.

Тук изглежда, че евангелистите се разминават донякъде по отношение на времето на изцелението. Матей поставя случилото се с прокажения преди изцеляването на тъщата на Петър, а Марк и Лука – след него.

Но нека ги оставим: те са предали с точност самото чудо, без да изследват подробно времето, тъй като това не е било необходимо. Така са постъпвали и на много други места.

Христос отправил строга заръка и към двамата слепци; потърси тълкуванието в седемнадесета глава на Евангелието според Матей, където е обяснено значението на това строго запрещение.

А думите, че „го отпрати“ (ἐξέβαλεν αὐτόν), означават просто, че го освободил и изпратил да си върви.

Прокаженият, бидейки признателен, не можел да понесе да прикрива с мълчание полученото благодеяние, а много разгласявал за силата на Христос и разпространявал словото, което Христос му бил казал, а именно: „Искам, очисти се!“ Той го разгласявал като слово, изречено с власт и веднага превърнато в дело. А хората идвали при Христос отвсякъде, тъй като славата за Него се разпространявала сред всички. Защото Лука казва, че „мълвата за Него се разнасяше все повече“, тоест славата Му; и желанието да видят Онзи, за Когото толкова се говорело, надделявало над трудността на пътя.