Нашият Спасител, когато веднъж в синагогата прочете това пророчество пред множеството юдеи, затвори книгата и каза: „Днес се изпълни това Писание, което чухте“ (Лк. 4:21). И започвайки оттогава Своето учение, Той благовестеше на бедните, като ги постави първи сред всички в блаженствата Си: „Блажени нищите по дух, защото тяхно е Царството Небесно“ (Мат. 5:3).

А на измъчваните от зли духове и онези, които по-рано са били обладани от бесове като пленници, Той възвестява освобождение, призовавайки всички към свобода и разкъсване на оковите на греха с думите: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). На слепите Той даваше прозрение, като възвръщаше зрението на телесните очи, и още повече – на онези, които духовно са били слепи, Той даряваше светлината на истинското благочестие.

Пророчеството, което бе приведено, показва, че първо Христос ще бъде Господар и Началник на евангелското дело, а след Него Неговите ученици ще бъдат служители на същото дело, както предсказва същият пророк, казвайки: „Колко прекрасни са нозете на онези, които благовестят доброто, които благовестят мир!“ (Ис. 52:7; Рим. 10:15). Той напълно точно казва, че нозете на благовестителите на Христовото благовестие са прекрасни. Защото как не биха били прекрасни онези нозе, които за кратко време обиколиха целия свят и изпълниха всяко място с благочестивото учение за Спасителя на света?

Доказателство в полза на Евангелието