Имената на апостолите на Спасителя са добре известни на всяко от Евангелията, но списък на седемдесетте ученици никъде не е запазен. Казват, че един от тях е бил Варнава, който на различни места се споменава в Деянията на апостолите, както и от Павел в Посланието до галатяните. Също така се говори, че сред тях е бил и Сосфен, който заедно с Павел е писал до коринтяните.

Климент в петата книга на своите Хипотипоси (Бележки) разказва, че Кифа, за когото Павел казва: „А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих лично“ (Гал. 2:11), е бил един от седемдесетте и съименник на апостол Петър. По предание и Матия, причислен към апостолите вместо Юда, както и онзи, който заедно с него е бил удостоен с подобен жребий, са били призовани в числото на седемдесетте. Казват, че един от тях е бил и Тадей, чиято история, достигнала до нас, скоро ще изложа.

Ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че Спасителят е имал повече от седемдесет ученици. Павел свидетелства, че след възкресението Христос се е явил първо на Кифа, после на дванадесетте, а след тях – на повече от петстотин братя наведнъж, от които, както той казва, някои са починали, но повечето по онова време, когато е писал посланието си, са били живи (1 Кор. 15:5–6). Църковна история