Не казва кога ще бъде възкресението, а учи, че то няма да настъпи сега; защото имало някои измамници, които твърдели, че вече е настъпило времето на всеобщия край и на пришествието на Господа. За немалка утеха апостолът казва също, че вярващите ще бъдат събрани при Него, за да бъдат заедно с Него, както и в Първото послание казва, че достойните веднага след възкресението ще бъдат грабнати при Господа. Какво означава думата „молим“? Тоест умоляваме ви да не се поколебаете и да не се отклоните от правилното убеждение, което сте имали досега.

„нито да дохождате в ужас било чрез дух,“

Тоест чрез пророчество. Защото някои, лицемерно представяйки пророчества, заблуждавали народа, като говорели, че пришествието на Господа вече настъпва.

„било чрез слово,“

Тоест чрез учение, предавано с живо слово, устно.

„или чрез послание, като че ли от нас изпратено,“

Измамниците чрез подправени послания, уж изпратени от Павел, потвърждавали онова, което говорели.

„какво уж настъпва вече Христовият ден.“

Не се ужасявайте, казва, от твърдението, че е настъпил денят Господен, тоест пришествието на Христа.

„Никой да ви не прелъсти по никой начин;“

Нито като пророк, нито като учител, нито като човек, който ви пише подобни неща уж от мое име.

„защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,“

Господнето пришествие, казва апостолът, няма да настъпи, докато първо не дойде отстъплението, тоест антихристът. Апостолът го нарича „отстъпление“, защото той действително ще бъде такъв: ще отклони мнозина, дори и избраните, ако това би било възможно.

Нарича го също „човекът на греха“, защото ще извърши всяко беззаконие и ще подтиква и другите към беззаконие. Нарича го и „синът на погибелта“, защото и самият той ще погине.

Кой е той? Нима е самият сатана? Не, а някой човек, който ще приеме цялата негова сила.

„Който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня,“

Той няма да привежда хората към идолослужение; напротив, ще отхвърли всички богове и всички предмети на тяхното почитание, тоест идолите, и ще обяви единствено себе си за бог.

„за да седне като бог в Божия храм,“

Не е казано непременно в Йерусалимския храм, а просто „в Божия храм“, тоест във всеки Божий храм.

„показвайки себе си, че е бог.“

Апостолът не казва, че той ще нарича себе си бог, а че ще се стреми да покаже себе си като бог. Защото ще извърши велики дела и ще покаже знамения, за да прелъсти всички.

Оттук е ясно, че апостолът е предавал на солуняните велики тайни, и то не писмено. Виждаш ли колко необходимо е постоянно да се говори за едно и също и настойчиво да се повтарят едни и същи думи? Те бяха слушали апостола да говори за това, когато беше при тях, и въпреки това отново имаха нужда от потвърждение.

Нищо необикновено, казва той, не ви говоря, а същото, което винаги съм ви казвал. Апостолът донякъде засрамва солуняните с думите:

„Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?“

Толкова ли скоро забравихте?

Това, което „го задържа“, означава препятствие – онова, което възпира. Но какво е то? Едни твърдят, че това е благодатта на Светия Дух, а други – Римската държава; с последните е съгласен и св. Йоан Златоуст.

Защото, докато тя не бъде разрушена, антихристът няма да има възможност да върши онова, което пожелае. Затова и Павел говори прикрито: той не искал да си навлече напразна вражда и безполезна опасност. Защото, ако беше казал, че в недалечно време Римската държава ще бъде разрушена, веднага щяха да го погубят като подстрекател към бунт, а заедно с него и всички вярващи, за които би могло да се сметне, че се радват на разрушаването на тази държава.

Че апостолът не говори за благодатта на Светия Дух, е ясно. На първо място, тогава той не би се изразил прикрито, а би казал това определено, защото и сега антихриста го възпира благодатта на Светия Дух, тоест благодатните дарове. Освен това, ако антихристът трябваше да се яви тогава, когато извънредните благодатни дарове оскъднеят, той вече би трябвало да се е явил, защото те отдавна са оскъднели.

Забележи също, че апостолът не казва, че това ще стане скоро, а казва: „за да се открие той в свое време“ (2 Сол. 2:6).

Така той отново оставя времето неизвестно.

Така апостолът нарича Нерон, който бил предобраз на антихриста. И той бил човек на беззаконието и искал да бъде наричан бог. Добре е казано „тайна“, защото, казва тълкувателят, Нерон не се е възправял срещу всеки бог така явно и безсрамно, както ще направи онзи.

Смисълът на думите на апостола е следният: още преди да настъпи времето на антихриста, се е появил друг човек, който малко му отстъпва. Какво тогава е чудното, ако вече съществува предобраз на антихриста?

Апостолът говори прикрито за Нерон не от робски страх, а за да научи и нас да не си навличаме излишна омраза, когато нищо не ни принуждава към това.

Тоест, когато Римската държава бъде отстранена, тогава той ще дойде. Защото, докато хората се страхуват от тази държава, никой няма лесно да се подчини на антихриста. Но когато тя бъде разрушена, тогава ще настъпи безначалие и той ще се стреми да присвои и човешката, и божествената власт.

Както преди тази държава са били разрушавани други царства – Мидийското от вавилонците, Вавилонското от персите, Персийското от македонците, Македонското от римляните, – така и последното ще бъде разрушено от антихриста. Това с още по-голяма яснота ни предава пророк Даниил (Дан. 2:37–43).

Под израза „задържащият“ (κατέχων) някои разбирали идолослужението. Когато, казват те, престане заблудата, която сега задържа, и бъде унищожено идолослужението, тогава ще се яви антихристът, както някога е казал Господ:

„И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:14).

Други под „задържащия“ разбират Божието определение. Когато, казват те, се изпълни Божието определение, което сега задържа пришествието на антихриста, и настъпи определеното за него време, тогава той ще се открие.

А някои, както вече беше казано, твърдели, че Светият Дух задържа антихриста. Когато Той, поради човешките беззакония, бъде отстранен отсред тях и се оттегли, тогава беззаконникът ще получи свободно поле, за да се прояви.

И преди него, казва тълкувателят, вече е действала „тайната на беззаконието“. Защото и ересиарсите Симон и Николай вършели дела на антихриста, както и всички техни последователи – Маркион и Монтан, който дори нарекъл себе си Утешител, Манес и други.

Но ти следвай тълкуванието на свети Йоан Златоуст като по-истинно.

„Тогова, чието явяване, по действие на сатаната,“

Апостолът ни учи какъв ще бъде антихристът: той ще бъде човек, в когото ще действа сатаната и чрез когото сатаната ще извършва своите дела.

„е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,“

Тоест той ще прояви цялата си сила, но в нея няма да има нищо истинно; напротив, всичко ще бъде измамно. „Лъжливи чудеса“ означава чудеса привидни, подправени или такива, които въвеждат в заблуда онези, които им обръщат внимание.

Павел предсказва това предварително, за да не бъдат прелъстени хората, които ще живеят по онова време.

„И с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват“

Той ще бъде страшен навсякъде със своята власт, защото всичко ще върши с жестокост, за да прелъстява хората и да им причинява зло, погубвайки тяхното спасение. Но за да не изпадне някой в недоумение и да каже: защо Бог е допуснал той да дойде, щом хората ще претърпят от него толкова голяма вреда? – апостолът отговаря: не се страхувай! Той ще надделее над „ония, които загиват“, които, дори и той да не беше дошъл, пак биха останали невярващи.

„задето не са приели любовта на истината за свое спасение.“

Под „любовта на истината“ той разбира Христос, защото Христос е и любов, и истина, и е дошъл заради едното и другото – поради любовта Си към хората и за да открие истината.

Апостолът намеква, че прелъстителят ще има най-голяма сила сред юдеите, защото те не приеха Христос и не повярваха в Него. За това и Сам Христос им казва: „Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.“ (Иоан 5:43)

„Ще им прати“ – тоест ще допусне това да ги постигне. Виж: най-напред те отхвърлили истината, след това Бог ги оставил и лъжата ги завладяла.

Под „действие на заблуда“ апостолът разбира делата на антихриста, които той ще върши, за да прелъстява; или пък така нарича самия него, който ще действа по подбуда на сатаната, за да прелъсти мнозина.

Не е казано: „за да получат наказание“, защото и без да дойде антихристът, невярващите пак биха подлежали на наказание. Казано е: „та да бъдат осъдени“, тоест да останат без оправдание.

Ще кажат ли: ние не повярвахме в Христос, защото Неговите ученици Го проповядваха като Бог, а ние знаехме, че има един Бог, от Когото е всичко? Но тогава как сте повярвали на антихриста, който представя самия себе си за бог? Христос всичко отнасяше към Отца, а този ще прави тъкмо обратното.

Но може би ще кажат: видяхме знамения. И Христос обаче извърши много и велики чудеса. Освен това за Христос пророците предсказаха, че Той е Спасителят, а онзи е „човекът на греха, синът на погибелта“.

Именно затова те ще бъдат осъдени: защото, като оставят истината, „са имали благоволение към неправдата“, тоест неправдата им е допаднала и те доброволно са се предали на нея – на прелъстителя, който върши всяка неправда против хората и сам е въплъщение на неправдата.

Тъй като апостолът току-що е казал нещо страшно, което би могло да смути една неукрепнала душа, сега той успокоява сърцата им, като им показва, че всичко това е страшно за другите – за „ония, които загиват“, за които то и е определено. За вас обаче, казва той, ние сме длъжни да благодарим на Бога, защото Той ви е избрал и възлюбил. А щом ние благодарим за вас, то още повече вие самите трябва да благодарите за себе си.

„задето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;“

Затова благодарим – защото Бог ви е избрал за Себе Си и ви е предопределил за спасение, като по Своето предузнание е видял, че сте достойни. По какъв начин? „Чрез освещение на Духа“, тоест спасил ви е, като ви е осветил чрез Духа.

А за да не каже някой: „Значи ние нищо не сме принесли от себе си?“, апостолът добавя: „и вярването в истината“, тоест осветил е нас, които сме принесли вярата в истината, в онова, което е истинно. Защото не сме повярвали на някаква лъжа, а на самата истина.

Освен това той споменава и вярата, която следва и занапред, защото и след освещението ние имаме голяма нужда от нея, за да не се отклоним.

За да не се възгордеят, като чуят за вярата, сякаш сами са принесли нещо от себе си, апостолът показва, че и това е от Бога. „За което спасение ви призова“, казва той. За какво? За да се спасите чрез освещението и вярата; така че, макар да сте повярвали, и това е благодат на Призоваващия. Защото, ако Той не ви беше призовал чрез нашето благовестие, как бихте чули?

Не е маловажно и това, че Христос приема вашето спасение като Своя слава. Защото славата на Човеколюбеца е в това мнозина да се спасят. И кой тогава не би поревнувал за Неговата слава, тоест за собственото си спасение?

Оттук е ясно, че апостолите са предавали много неща не само чрез послания, но и устно – „чрез слово“, тоест чрез живо предание. И едното, и другото са еднакво достоверни.

Затова трябва да приемаме като достоверно и църковното Предание. Има Предание – не търси нещо повече.

Тук апостолът показва също, че мнозина са били колебливи във вярата.

След увещанието следва молитва, защото именно в това всъщност се състои помощта за другите. Апостолът сякаш казва: аз ви казах „стойте твърдо“, но всичко е от Бога.

Къде са тогава онези, които унижават Сина, защото при кръщението Той се назовава след Отца? Ето че тук, напротив, апостолът първо назовава Сина.

„Който ни възлюби и чрез благодатта Си даде вечна утеха и добра надежда“

Каква е тази утеха? Това е, казва той, надеждата за бъдещето. Именно надеждата за бъдещите блага поддържа сърцата ни, когато те се колебаят сред изпитанията. Бог ни е дал тази надежда не поради нашите заслуги, а по благодат. Апостолът казва това, за да смири тяхното високомерие.

Виждаш ли как чрез молитвата той укрепва сърцата им, като им посочва залога и знака на Божия промисъл за тях? Защото, ако Бог е дарувал утеха на онези, които още не са положили никакъв труд, колко повече ще я даде на онези, които се трудят за вярата. Затова бъдете изпълнени с надежда.

„Да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко добро слово и дело.“

Тоест чрез всяко добро дело и слово. Защото утехата на християнина се състои в това да върши нещо полезно и благоугодно на Бога.

Или пък думите могат да се разбират така: да ви утвърди в правите догмати и в добрите дела, каквото и да се случи. Именно това е истинската утеха. Онзи, който е утвърден във вярата и в живота, колкото и да страда, понася всичко мъжествено и не се отклонява. Защото съхраняването на правата вяра му дава увереност, че ще получи бъдещите блага, а добрият живот го утешава с мисълта, че страда не като злодей, а като Божий служител.