Излишно и безполезно е да се знаят „времената и сроковете“ на края (Деян. 1:7). Дори на апостолите Господ не открил това, когато те се приближили и Го попитали. Но Павел, въз основа на „неизказаните думи“ (2 Кор. 12:4), може би е могъл да знае и това.

Под „ден Господен“ трябва да разбираме както всеобщия край, така и личния край на всеки човек, защото и за последния никой не знае кога ще настъпи. И това е полезно за нас по много причини.

Първо, защото, ако човек знаеше последния си час, би могъл непрестанно да върши всякакви грехове, а после, към края на живота си, да пристъпи към кръщелния купел.

Второ, защото мнозина, ако узнаеха, че на следващия ден ще умрат, биха причинили безброй злини на враговете си – било от отчаяние, било от желание да се наситят с кръвта на своите врагове. Сега това не се случва именно защото ги възпират страхът от смъртта и любовта към живота.

Освен това хората, силно привързани към живота, биха могли да умрат от скръб, ако узнаеха съдбоносния час на своята смърт.

И накрая, дори праведниците, когато се излагат на опасности, не биха заслужавали такава награда. Защото би могло да се помисли, че те не щадят себе си именно защото знаят, че няма да умрат сега, а едва след определен брой години. Сега обаче, когато не знаят дали ще преживеят опасностите и въпреки това не щадят себе си, тяхната добродетел е несъмнена.

Така и тримата еврейски отроци заслужават още по-голямо удивление именно защото, без да знаят със сигурност дали ще бъдат избавени от огъня, въпреки това не се поклонили на идола (Дан. 3:24).

И тъй, нашият край идва „като крадец нощя“. Вие знаете това, солуняни, от казаното от Господа: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ“ (Мат. 24:42).

Тъй като онези, които оскърбявали солуняните, прекарвали живота си в удоволствия, апостолът сега утешава вярващите, като казва: не мислете, че те ще избегнат наказанието. И тях ще ги постигне гибел – внезапна и тежка гибел, изпълнена с много страдания, подобно на родилните болки на раждаща жена.

Но ако преди това ще дойдат Илия и антихристът, защо Павел казва, че гибелта ще ги застигне внезапно? Защото антихристът и Илия са знамения на всеобщия край; Христовото пришествие обаче още не е самото това знамение – то ще настъпи внезапно и никой не знае кога.

Обърни внимание и на сравнението с родилните болки. Жената знае, че ще роди, но не знае точно кога. Затова немалко жени, без да очакват, са раждали и в седмия месец, и по време на път.

И както те, докато се веселят и смеят, внезапно биват обхванати от неизразими болки, така и душите на онези, които сега прекарват живота си в забавления, когато настъпи онзи ден, по никакъв начин няма да избегнат мъчението.

Тоест вие не водите мрачен и нечист живот.

И тъй, какво следва от това? Нима краят няма да настъпи неочаквано и за тях, макар да не са нечисти? Ще настъпи неочаквано, но няма да им причини никаква скръб.

Защото и крадецът не може да причини никаква вреда на онези, които бодърстват и имат светлина, дори ако успее да проникне при тях. Напротив, онези, които се намират в тъмнина и спят, той обира напълно и си отива.

„Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня.“

Както „синове на геената“ се наричат онези, които вършат дела, достойни за геената, а „синове на непокорството“ – непослушните на Бога, така „синове на светлината“ и „синове на деня“ се наричат онези, които вършат делата на светлината.

„Ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.“

Тоест, на греха.

Тоест нека не проявяваме небрежност към добрите дела.

Усилването на бодърстването е трезвението. Защото човек може да бодърства, но да не бъде трезвен. Затова апостолът сякаш казва: нека вършим добрите дела трезво и внимателно.

„Спящи“ апостолът нарича тук онези, които пребъдват в злото, понеже са неподвижни към добродетелта и са потънали в измамните привидности. Такива са всъщност делата на настоящия живот, които по нищо не се отличават от съновиденията.

По-нататък под „опиянение“ той разбира не само опиването с вино, но и опиянението от всякакви страсти, понеже те извеждат човека от естественото му състояние и помрачават властващата част на душата, тоест ума.

И тъй, вие не трябва да бъдете такива, защото не сте синове на нощта и тъмнината, а синове на деня чрез кръщението и приемането на игото на Божиите заповеди.

„Като се облечем в бронята на вярата и любовта.“

Не е достатъчно само да бодърстваме и да бъдем трезви; необходимо е и да бъдем въоръжени. Защото онзи, който бодърства и е трезвен, но няма оръжие, лесно може да бъде надвит от разбойници.

Като казва „в бронята на вярата и любовта“, апостолът посочва с това и правата вяра, и праведния живот – а именно това означава в действителност и „да бъдем трезви“. И не е достатъчно просто да притежаваме тези добродетели, а трябва да ги носим като броня. Защото бронята не може лесно да бъде разсечена; напротив, тя е като крепостна защита за гърдите и нито една от разпалените стрели на дявола не ще може да ни докосне.

„И в шлема на надеждата за спасение.“

Както шлемът покрива най-важната част на тялото – главата – и я спасява и съхранява, така и надеждата пази ума и го спасява, като не допуска нищо външно да проникне и да падне в него.

Обърни внимание, че апостолът и тук посочва същите „вяра, надежда и любов“, за които говори и на друго място (1 Кор. 13:13) – тези три, които и сега заповядва да придобиваме.

Затова, казва апостолът, трябва да придобием това оръжие: защото Бог не ни е поставил под гняв, тоест не ни е определил да понесем Неговия гняв, а за да ни придобие за Себе Си и да ни спаси, като предаде за нас Своя Син на смърт.

И тъй, сред опасностите трябва да очакваме всичко полезно и велико. Защото, ако вярваме, че Той не пощади заради нас Своя Син, още повече трябва да се надяваме, че ще ни избави и от тези опасности.

Нека постоянно имаме пред очи този пример и да възлюбим както Него, така и ближните си.

Затова, казва той, Христос умря, та „будни ли сме“, тоест живеем, „или спим“, тоест умираме, „да живеем заедно с Него“.

Един вид „сън“ апостолът имаше предвид по-горе, а друг има предвид тук. Казаното на това място има следния смисъл: не се страхувайте от телесните опасности, не се страхувайте и от смъртта. Дори и да умрем, ще бъдем живи, защото жив е Онзи, Който ни възлюби толкова, че умря за нас.

Виждаш ли? Тогава защо се оправдаваш с думите: „Аз не съм учител“? „Увещавайте – казва апостолът – един другиго“, защото учителите нямат възможност да наставят всички.

Понеже каза: „увещавайте се един другиго“, за да не заключат от това, че той самите тях възвежда в достойнството на учители и за да не се надигнат срещу своите учители, апостолът казва: макар да ви поверих взаимното назидание, все пак ви увещавам да се отнасяте към тях с почит. Защото учителите са принудени да понасят много трудности, а оказваната им почит, разбира се, донякъде облекчава тези трудове.

„И които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват.“

Ако почиташ онези, които се застъпват за тебе пред човек, то колко повече трябва да проявяваш пълна признателност към онези, които се застъпват за тебе пред Бога?

„В Господа“ – тоест той предстоятелства не в светски дела, а в духовните, които са в Господа: моли се за тебе, възражда те чрез кръщението, бди над тебе, наставлява те и те лекува; ако го повикаш и посред нощ, той идва.

Виждаш ли по какъв начин той предстоятелства за тебе?

Не просто казва: обичайте ги, а „твърде много“, както децата обичат родителите си. Защото онзи, който обича Христос, ще обича и Неговия служител, какъвто и да е той, понеже чрез него се е удостоил със страшните Тайни.

Ако си получил достойна съпруга, нима не уважаваш и не обичаш онзи, който ти я е довел? Ти си получил Царството Небесно, а се гнусиш от онзи, чрез когото си го получил? Чуй Павел: „заради делото им“ – казва той – обичайте ги.

„Бъдете в мир помежду си.“

В някои преписи се чете още: „с тях“, тоест с учителите. Защото апостолът знаел колко лесно срещу тях могат да възникнат недоволство и неприязън. Понеже те изобличават и възпират вярващите от злото, често стават и обект на омраза.

Затова трябва да бъдете в мир с тях – и то не само външно и привидно, а истински, в самите себе си.

„Молим ви още, братя, вразумявайте безчинните.“

Тук апостолът се обръща към учителите. Не със строгост, казва той, нито с надменност правете забележки, а с кротост „вразумявайте“. Защото, когато на човека се прави строго порицание, той може да изпадне в отчаяние и да стане още по-дързък. „Безчинни“ са онези, които постъпват против установеното от Бога. Бог е определил на всекиго неговия чин; който престъпва този ред, е безчинник. Пияницата, хулителят, користолюбецът и всички, които съгрешават, живеят безчинно.

„Утешавайте малодушните.“

Малодушен е онзи, който не понася изпитанието. Именно той е посятото на каменисто място (Мат. 13:5). Следователно и той се нуждае от подкрепа.

„Поддържайте немощните.“

Тоест подкрепяйте немощните във вярата, както казва и на друго място: „Немощния във вярата приемайте“ (Рим. 14:1).

„Бъдете към всички дълготърпеливи.“

И към безчинните, и към малодушните, и към немощните. Защото именно дълготърпението е най-подходящото средство за учителя, способно да обърне всички, дори и най-грубите.

„Гледайте никой никому да не отвръща зло за зло.“

Ако не трябва да се отвръща със зло за зло, то още по-малко – със зло за добро, или човек пръв да започва да върши зло и да вреди на онзи, който с нищо не му е навредил.

„Но винаги търсете доброто един към другиго и към всички.“

Не е достатъчно само да не отвръщаме със зло за зло; трябва, казва апостолът, да отвърнем с добро на онзи, който ни е причинил зло. Именно на това учи той с думите: „търсете доброто“. Тоест усърдно се старайте да вършите добро както един към другиго, сиреч към вярващите, така и към всички – тоест и към невярващите.

Виж: след като каза, че не трябва да се отвръща със зло за зло, по-нататък апостолът заповядва да се радваме. Ако човек е така възпитан, че на никого не отмъщава за себе си, а напротив, дори благодетелства на онзи, който му е причинил скръб, откъде тогава би могло да проникне в него жилото на скръбта?

Апостолът показва пътя към постоянната радост – чрез непрестанната молитва и благодарението. Защото онзи, който е свикнал да се обръща към Бога и Му благодари за всичко, което му е послужило за полза, очевидно ще притежава постоянна радост.

„Защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.“

А как ще благодариш винаги? Ако осъзнаваш, че такава е Божията воля – винаги да бъдеш благодарен на Него като на постоянен Благодетел в Христа Иисуса, тоест чрез съдействието на Господ Иисус.

Защото и Сам Той ни съдейства да бъдем благодарни: Той ни е научил да вършим онова, на което сме се научили от Евангелието.

Тъй като настоящият живот е нощ, Бог ни е дал светъл светилник – Светия Дух. Но едни са направили този светилник още по-светъл, както всички светии, а други са го угасили, както петте девици, които го оставили без елей, и както коринтският блудник, който внесъл в него нечистота.

Затова апостолът казва: „Духа не угасяйте“, тоест – не угасяйте дара. Затваряйте вратите, тоест сетивата, за да не влезе духът на лукавството и да не угаси светилника. Не допускайте земните грижи и светилникът ще остане неугасим.

Но думите могат да бъдат разбрани и по друг начин. Сред тях имало Божии пророци и лъжепророци. Понеже не било лесно да се различи кой е истински пророк, те започнали да се отвращават от всички. Затова апостолът им казва: „Духа“, тоест дара, действащ в истинските пророци, „не угасяйте“, като се отвращавате от тях така, както от лъжепророците, и не презирайте пророчествата, които са от Светия Дух.

И тъй, какво следва от това? Нима трябва да приемаме и лъжепророците? Не, казва апостолът.

Но „всичко изпитвайте“, тоест с разпознаване изследвайте и лъжливото, и истинното; а след това приемайте онези пророчества, които са се оказали добри, тоест признавайте ги за истинни и ги пазете с внимание.

Не само от едно или друго зло, а изобщо от всяко зло – и от лъжепророка, и от греха.

Към наставлението апостолът прибавя и молитва, та вярващите да бъдат обезпечени и от двете страни. Какво означава „напълно“? Тоест, и по тяло, и по душа, както се вижда от следващите думи.

„И целият ваш дух, душата и тялото да се запазят без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.“

Под „дух“ тук се разбира дарът на Светия Дух, който сме получили чрез кръщението. Ако запазим Неговия светилник светъл и неугасим, ще влезем в брачния чертог на Жениха; тогава и душата, и тялото ще бъдат непорочни, ако духът сияе в нас.

Св. Григорий Нисийски казва: понеже в човека се различават различни проявления на душевния живот – растителна, сетивна и разумна, – апостолът с думата „дух“ обозначава разумната част, с „душа“ – сетивната, а с „тяло“ – природния, телесен живот в нас.

И тъй, апостолът се моли всички тези съставки на човешкото естество да бъдат съхранени във всичко непорочни и във всичко благоугодни на Бога.

Виж какво смирение! След като отправи молитва за тях, апостолът казва: не мислете, че ще се спасите чрез моите молитви, а чрез благостта на Бога, Който ви е призовал.

Защото, ако Той ви е призовал към спасение и ако е верен, тоест истинен, непременно ще извърши онова, което е по Неговата воля, и ще ви спаси.

Обърни внимание на смирението: дори Павел проси техните молитви.

Понеже, бидейки далеч от тях, апостолът не можел лично да ги поздрави с целувка, той желае да ги поздрави чрез други, както и ние казваме: „Целуни от мое име еди-кого си“.

А тъй като има и лукаво целуване, каквото било целуването на Иуда, апостолът уточнява: „със свето целуване“.

Не толкова заради самото наставление, колкото за да беседва с тях чрез посланието – свидетелство за неговата пламенна любов.

А ги заклева, за да могат, ако не почитат достатъчно него самия, поне заради силата на заклеването да изпълнят онова, което им е заповядано.

Толкова голяма сила са имали заклеванията за древните християни! Но, уви, днес вече не е така – не е така и за нас.

Всички блага, казва той, Бог ни е дарувал. Затова нека се постараем да привлечем към себе си още по-изобилна благодат, като живеем достойно за онова, което вече ни е дадено.

А тази благодат нека пази и нас от всеки неправеден път, та да живеем за славата на Отца и Сина и Светия Дух. Нему подобава всяка слава во веки. Амин.