След като ви казах, говори апостолът, онова, което е уместно да слушате, оттук нататък чуйте и онова, което е необходимо да слушате винаги. Именно това означава „и тъй“, сиреч винаги и непрестанно.

Виж какво смирение! Той не смята себе си достоен да му се вярва дори когато наставлява, а предлага словото от името на Христа, като сякаш казва: Христос ви увещава чрез мене.

Думата „научихте“ се отнася не само до словата, но и до делата, защото апостолът учел и чрез собствените си дела.

А за какво ги моли? „Повече да преуспявате“, тоест да се стараете да вършите повече от онова, което заповедите изискват, и да се издигате над самите предписания. Защото, както земята не произвежда само толкова, колкото е било посято в нея, така и душата не бива да се спира само при предписаното, а трябва да се стреми към нещо по-висше.

Повелята се отнася до такива неща, които човек трябва да избягва, защото извършването им води до наказание, а неизвършването им само по себе си не заслужава похвала.

Има обаче и дела, за които не бива да се дава повеля, тоест те не трябва да се налагат със заплаха, а да се оставят на свободната воля на слушателите, както например раздаването на имуществото и девството. „Който може възприе, нека възприеме“ (Мат. 19:12).

Вероятно за някои неща Павел им е дал заповед с по-голяма строгост. Затова и тук не ги излага подробно, а само им ги припомня. И отново говори от името на Христа. Не мои са, казва, тези заповеди, а Христови; следователно Него ще послушате или Него ще отхвърлите.

„Защото тази е волята Божия: вашата святост“

Тоест целомъдрието. Навсякъде апостолът заповядва тази добродетел — и в Посланието до Тимотей (1 Тим. 5:22), и в Първото послание до коринтяни, и в Посланието до евреите (Евр. 12:14). Защото тази страст е особено силна и затова изисква много и постоянни лекарства.

„да се въздържате от блудство“ (в текста на блаж. Теофилакт стои не просто „от блудство“, а „от всякакво блудство“, бел. пр.).

Много и различни са видовете на тази страст, за които е дори непоносимо да се говори; затова той казва просто: „от всякакво блудство“.

Под „съсъд“ той разбира тялото. Когато сме въздържани, и тялото остава чисто, и ние го владеем; а когато то е нечисто, тогава грехът го владее. Защото каквото му заповяда грехът, това тялото и върши, подобно на роб.

Собствено казано, тялото тогава е в чест, когато е целомъдрено. Следователно грехът е безчестие.

Обърни внимание на думата „запазва“. Тя показва, че целомъдрието изисква обучение и подвиг.

Къде са тогава манихеите и маркионитите, които обвиняват самата природа?

„а не в похотна страст“

Тоест не в желание, което съдържа в себе си страст. Защото съществува и безстрастно желание — например желанието за божествените неща.

Или пък апостолът нарича „похотна страст“ всичко, което възбужда похотта, като разкош, богатство, празност и нерадение, всяко от тези неща може да бъде наречено страст, пораждаща похот.

Следователно, ако желаем да бъдем целомъдрени, не трябва да си позволяваме никаква страст, която възбужда похотта.

„както и езичниците, незнаещи Бога“

Онези, които не познават Бога, нямат и надежда за въздаяние. Затова вършат всичко според собственото си удоволствие.

„и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си“

По-горе апостолът говори за блуда изобщо, а сега говори за прелюбодеянието, което с основание нарича користолюбие и престъпване на границата. Защото Бог е дал на всекиго жена и е поставил граници на природата, като е определил съжителството с тази една жена. Затова користолюбието тук се отнася именно до това дело, тоест до престъпното съжителство и то спрямо брата.

„защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме.“

Не мисли, казва, че говоря това само по отношение на братята; не, не трябва да се посяга и на жените на други хора, нито изобщо на неомъжени жени или на жени с разпуснат живот. Защото за всичко това Господ наказва. Не вършим тези неща безнаказано, но ще понесем наказание, много по-тежко от удоволствието, което сега получаваме от тях.

Виж: отначало апостолът моли, после засрамва, като казва: „както и езичниците“; след това с доводи показва мерзостта на този порок, като го нарича користолюбие; накрая заплашва с наказание и им напомня, че вече многократно са чували това от него.

След като каза, че причиняваш обида на брата си и посочи, че Бог ще отмъсти, сега апостолът разгръща мисълта си, като показва, че дори ако потърпевшият е невярващ, виновният пак ще понесе наказание. Защото Бог ще те накаже не като отмъщава за него, а за Самия Себе Си. Той те е призовал, за да бъдеш чист, а ти чрез своята нечистота оскърбяваш Онзи, Който ти е дал Светия Дух.

Затова, независимо дали оскверниш омъжена робиня или царица, вината е една и съща, защото оскърбяваш единия и същ Бог. Дори и да блудстваш, без да извършваш прелюбодеяние, Бог пак ще отмъсти, защото си осквернил Неговия Дух.

Или още по друг начин: Бог, виждайки, че в такива дела проявяваме към Него по-голямо презрение, отколкото към хората, ще отмъсти за Самия Себе Си. Пред хората се стараем те да не ни видят със собствените си очи, а към Бога проявяваме презрение, макар че Той вижда всичко.

„А за братолюбие няма нужда да ви пишем“

Апостолът вече не говори за любовта към всички, а за любовта към братята. Самото премълчаване тук служи като увещание и постига две неща. Първо, това дело е толкова необходимо, че няма нужда човек тепърва да бъде поучаван за него, защото на всеки е известно колко голямо значение има то. Второ, по този начин апостолът още повече ги вразумява и подтиква да не се окажат по-долу от представата, която той има за тях, като ги смята вече поправили се.

„защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго“ 

Виж как ги възхвалява, като казва, че Сам Бог ги учи на тази добродетел. Същото е казал и пророкът: „И всички твои синове ще бъдат научени от Господа“ (Ис. 54:13); срв. Иер. 31:34.

Не просто казва: „вие сте научени от Бога“, но сякаш добавя: аз зная това от вашите дела. Споменава Македония, защото Солун е главният град на Македония.

Че сте братолюбиви, това зная; за едно ви молим: още повече да преуспявате в братолюбието и да бъдете още по-щедри.

Тук може да се направи пауза в четенето, а след това да се започне отново: „и да се стараете да живеете тихо“. Или пък: „и усърдно да се стараете да живеете тихо и да вършите своите си работи“.

С тези думи апостолът показва, че някои от тях са лениви, занимават се с онова, с което не трябва, и живеят неспокойно.

А като казва: „и да работите със собствените си ръце“ (1 Сол. 4:11), апостолът засрамва онези, които пренебрегват телесния труд и търсят само духовни подвизи. Кажете, неразумни: нима някой извършва пост с ръцете си? Или лежането на гола земя? Не. А той говори именно за телесен труд, който по същество е още по-духовен – труд, чрез който човек може да дава от изработеното на другите, и особено на бедните.

И понеже бедността им била настъпила вследствие на разграбването на имуществата им, той ги учи да се трудят, за да могат да дават милостиня. А щом заповядва това на онези, чието имущество е било разграбено заради Христа, то колко повече това се отнася до останалите.

Тоест, за да не се държите непристойно, като просите милостиня от невярващите. Добре е постъпил апостолът, като е казал това по такъв начин, за да не ги огорчи.

Защото, казва, ако вярващите се съблазняват, когато виждат здрав човек да проси милостиня, поради което такива хора биват наричани и „христопродавци“, то още повече се съблазняват невярващите.

„Не искам, братя, вие да не знаете за починалите“.

Тук апостолът говори за възкресението. Макар и по-рано да им е било говорено за него, сега той възнамерява да им открие още една тайна. Или пък те вече са знаели всичко, което се отнася до възкресението, но все пак са скърбели, и затова сега той лекува именно тази тяхна скръб.

Понеже незнанието за много неща ни изпълва с печал, а знанието, напротив, облекчава скръбта, той казва: „не искам… да не знаете“. Не е казал ἀποθανόντων — „за умрелите“, а κεκοιμημένων — „за починалите“, буквално „за заспалите“, като още чрез самия израз показва, че ще има възкресение.

„за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.“

Каква надежда? Надеждата за възкресението. Защото онези, които нямат надежда за възкресение, с основание скърбят.

Нека чуем това и се ужасим. От какво? Нима затова, Павле, не искаш да ги оставиш в неведение, само за да не скърбят? Та ти не казваш: „за да не бъдат наказани“, а „за да не скърбите“. Така говори, защото и самата такава скръб води след себе си наказание.

Както, казва, Той възкреси Господа, Който пострада телесно и умря, така ще възкреси и нас. Забележи: понеже възкресението на Господа вече се е извършило, апостолът смело казва за Него: „умря“ (ἀπέθανε). А за нас, понеже нашето възкресение тепърва предстои, казва „починалите“ (τοὺς κοιμηθέντας), като с този израз посочва възможността за събуждане. Защото, казва, нима онзи, който заспива, не се надява отново да стане?

Думите „починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ могат да се разбират по два начина: или „чрез Иисуса“, тоест Синът ще бъде за тях посредник на възкресението и ще ги представи пред лицето на Отца; или „починалите в Иисуса“, тоест вярващите. Защото онези, които имат Христа в себе си, и умират (κοιμῶνται) в Иисуса.

И тъй, тук апостолът говори за частното, тоест славното възкресение, което принадлежи на вярващите и което ще бъде с Господа. „Ще приведе с Него“, тоест заедно с Господа ще ги грабне отвсякъде на облаците.

Макар солуняните да знаели за всеобщото възкресение, апостолът сега иска да ги утеши, като им посочва, че възкресението на вярващите ще бъде в слава и чест, за да не скърбят. Всички ще възкръснат, но не всички в слава, а само вярващите, тоест онези, които съединяват делата с учението.

Обърни внимание и на всичко, което следва.

„Прочее, това ви казваме чрез слово Господне“

Понеже се готви да каже нещо необичайно, апостолът го потвърждава чрез Божието слово: защото, казва, не говоря от себе си, а онова, което съм научил от Христа. Както и думите: „по-блажено е да дава човек, отколкото да приема“ (Деян. 20:35), той явно е чул от Самия си Учител. А останалото е възвестявал по внушение на Духа.

„че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите”.

Онова, което казва в Посланието до коринтяни: „изведнъж, в един миг“ (1 Кор. 15:52), казва и сега. Понеже изглеждало трудно да възкръснат онези, чиито тела са изтлели, той казва, че „живите“ няма да ги изпреварят; защото за Бога е еднакво лесно да приведе и онези, които са останали цели, и онези, които са изтлели.

Като казва „ние живите“, той не посочва самия себе си, защото не е щял да остане жив до всеобщото възкресение, а има предвид вярващите; затова и прибавя: „които останем до пришествието Господне“. Следователно, като казва „ние“, той посочва всички онези, които ще доживеят до онова време.

Св. Методий обаче под „живите“ разбира душите, като учи, че душите няма да се явят преди телата; най-напред ще бъдат пробудени телата, за да се съединят с тях душите, за които апостолът казал, че ще останат живи, понеже душите са безсмъртни.

Ти, казва, не се съмнявай в онова, което говоря: Сам Господ ще повели това. А как ще повели? „При глас на Архангел“, който началства над другите ангели и възгласява: пригответе всички, защото Съдията предстои да се яви. Ще има много тръби, но Съдията ще слезе при звука на последната.

Както при Отца на Синайската планина имало и тръби, и ангели, които Му служели, така и Синът, като Цар, ще бъде съпровождан от същото. Или пък: Божието повеление ще направи така, че земята да върне телата, преобразени в нетление; а гласът на Архангела, при съслужението на ангелите, ще направи така, че разпръснатите навсякъде да се съберат на едно място.

„и мъртвите в Христа ще възкръснат първом“.

„Мъртвите в Христа“, тоест вярващите. Понеже те трябва да бъдат грабнати на облаците, затова и ще възкръснат първи. Останалите, последни, защото те няма да бъдат нито грабнати, нито ще излязат да посрещнат Господа.

Макар мъртвите да възкръснат първи, и ние, живите, разбира се, онези, които са достойни, подобно на тях ще бъдем „грабнати на облаци“, както и Господ беше възнесен от облак.

Ако Господ ще слезе, защо тогава вярващите ще бъдат грабнати? Заради честта. Защото, както когато цар влиза в град, почетните граждани излизат да го посрещнат, а престъпниците остават вътре и очакват съдията, така ще бъде и тогава. Грешниците, макар и да са християни, ще останат долу, а праведниците ще бъдат грабнати и така ще получат благата в пълнота, като винаги пребъдват с Христа.

„И тъй, утешавайте един другиго с тия думи.“

Тоест, за да не скърбите като останалите, които нямат надежда за възкресение.