„Павел, Силуан и Тимотей“

Апостол Павел в посланието до солуняни поставя редом със себе си и Тимотей. В Посланието до ефесяни обаче той не постъпва така, макар Тимотей да им е бил известен. Струва ми се, че причината е в това, че Павел е възнамерявал незабавно да го изпрати при ефесяните, поради което е било излишно да пише посланието и от името на онзи, който е трябвало да го занесе. Тук обаче случаят не е такъв: Тимотей наскоро се е завърнал от Солун и затова с основание Павел го поставя редом със себе си. Но преди Тимотей той поставя Силуан, вероятно защото самият Тимотей, от смирение, е настоявал за това, подражавайки на своя учител Павел, който поставя учениците си редом със себе си. Тук Павел не нарича себе си нито апостол, нито раб, както обикновено прави в другите послания, защото солуняните били новообърнати и все още не го познавали отблизо. Затова и не било нужно той да им напомня за своето достойнство.

„до солунската църква“

Макар солуняните да били малобройни и все още да не били тясно сплотени помежду си, той все пак ги нарича църква, насърчавайки ги със самото това название, тъй като името „църква“ обикновено означава множество.

„в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа“

Тъй като имало елински и юдейски църкви, той отличава тази църква от тях, като казва, че тя е „в Бога Отца“. Велико достойнство е да бъдеш „в Бога“. Защото, ако някой е роб на греха, той не е „в Бога“. Забележи: предлогът „в“ (ἐν) се отнася както към Отца, така и към Сина.

„благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.“

Той им пожелава все повече и повече да преуспяват в Божиите дарове, но същевременно да имат и мир помежду си, без да се възгордяват един пред друг.

“Всякога благодарим на Бога за всички ви“

Непосредствено след похвалата към тях следва прослава на Бога. Защото с това, че благодари на Бога за тях, апостолът показва, че те са изпълнили всичко онова, чрез което Бог се прославя. Същевременно обаче той ги учи и на смирение, понеже всичко се извършва от Бога.

„и ви споменаваме в молитвите си“

Това, че той благодари на Бога, е следствие от техните добродетели; а това, че ги споменава в молитвите си, произтича от неговата любов към тях.

„и непрестанно помним“

Не само в молитвите, казва, ви споменавам, но и по всяко друго време. Това е доказателство за неговата пламенна любов.

„делото на вашата вяра“

Тоест вашата твърдост. Защото делото на вярата се състои в това човек да стои твърдо, а не само на думи да се хвали с вярата си.

„труда на вашата любов“

Какъв труд има в това да обичаш? Просто да обичаш – в това няма труд; но да обичаш истински – това е велик труд. Защото, ако някой понася всичко заради човека, когото обича, как това да не е труд? А солуняните действително претърпели много от любов към Павел, както може да се види от книгата Деяния на светите апостоли (Деян. 17:5).

„и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа“

Много и продължителни изпитания, казва, сте понесли, и сте ги понесли, укрепявани от надеждата. Защото с пълна увереност вярвали в приготвените награди. Бог допуснал още в началото те да бъдат подложени на изпитания, за да не би някой да каже, че проповедта се утвърждава просто и чрез ласкателство, но за да стане явно, че тук е действало не човешко убеждаване, а Божията сила, която покорява душите.

„пред Бога и Отца нашего“

Това може да се разбира по два начина: или „непрестанно помним… пред Бога и Отца нашего“, или думите „делото на вашата вяра“ да се разбират като дело, което е пред Бога. Следователно не мислете, че се трудите напразно; напротив, всичко е пред Бога и Той ще въздаде наградата.

Споменаваме ви, казва, защото знаем, че сте избрани от Бога; защото измежду мнозина други вие сте били предпочетени заради вярата си. А откъде се вижда това, свети Павле? Чуй, казва, какво следва по-нататък.

„защото нашето благовестие беше към вас не само със слово“

От това, казва, се вижда вашето избиране, че Бог прослави проповедта сред вас. Защото ние не просто проповядвахме, но имаше и знамения, понеже Бог благоволи вие да повярвате като избрани от Него и предопределени.

„но и със сила“

Тоест със знамения, които ставали за благото на благоразположените хора и за наказание на неблагоразположените.

„и с Духа Светаго“

Или с духовна, а не с външна мъдрост; или в смисъл, че Дух Светий бил даван на повярвалите.

„и с голяма увереност“

Тоест в бедствия и страдания. Както знаменията и даруването на Светия Дух служели за пълното убеждаване на повярвалите, така и страданията заради проповедта представляват голямо потвърждение за нейната истинност.

„сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.“ (1 Сол. 1:5)

Вие, казва, сте свидетели как се държахме сред вас и с каква голяма ревност проповядвахме; но и това беше заради вас. Понеже сте избрани, затова и ние с такава ревност се трудихме за вас. Защото какво не би понесъл човек за възлюбените от Бога? Тук апостолът засяга и собствените си подвизи, макар и прикрито, тъй като желае най-напред да похвали тях.

„И вие станахте подражатели нам и Господу“

Укрепява ги както с похвала, така и като им напомня, че и те не са Му отстъпили в опасностите. Виж каква похвала е това – още от самото начало да станат подражатели на учителя, и не само на него, но и на Господа! А как са станали „подражатели на Господа“? С това, че и Сам Той, претърпявайки велики страдания, се радвал; защото доброволно дошъл именно за това, та да каже на Отца: „прослави Сина Си“ (Иоан. 17:1).

„като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго“

Вие приехте словото не просто при скърби, но „при много скърби“, тоест сред опасности. Това може да се види и в Деяния на светите апостоли. И все пак тази скръб, тоест опасностите, вие приемате с радост. Обяснявайки как е възможно човек да се радва в скръбта, апостолът казва: „с радост от Духа Светаго“.

Духът не ви е оставил да страдате без утеха: страданието било в тях като в телесни хора, а радостта им била дарувана от Духа. Защото, както момчетата сред огъня били оросявани от прохлаждащия Дух, така и вас сред опасностите Духът изпълвал с радост, като ви посочвал бъдещото въздаяние.

Виж: тогава човек става подражател на Господа, когато понася опасностите с радостта на Светия Дух.

Макар Павел да дошъл при тях след други, все пак, казва, вие така сте просияли, че сте станали учители на онези, които са приели вярата преди вас. И в това те подражават на Павел, защото и той дошъл последен, но надминал всички.

Виж още: той не казва „ще станете образец за онези, които ще повярват“, а: за вече вярващите вие „станахте образец“ за това как трябва да се вярва – именно с пламенност и с готовност да се понасят опасности.

Под Ахаия той разбира Гърция.

„Защото от вас проехтя словото Господне“

Славата за вашата добродетел е направила така, че проповедта да стане известна на всички и вие сте се показали като учители на всички. Изразът „проехтя“ напомня за тръба, която звучи силно и се чува надалеч.

„не само в Македония и Ахаия, но и навред се пронесе славата за вашата вяра в Бога“

Вашият пример, казва апостолът, изпълни Македония и Гърция със словото и учението, а всяко място – с удивление от това, че за толкова кратко време сте проявили такава вяра. Сякаш говори за нещо одушевено, апостолът употребява израза „се пронесе“.

„тъй че няма нужда ние нищо да казваме.“

Толкова силна и действена е славата за вашата вяра, че хората дори не чакат ние да кажем нещо за вас; напротив, всеки път, когато започнем да говорим, за да подтикнем и тях към същата ревност, те ни изпреварват със своите разкази за вашите подвизи.

„Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас“

Тоест, че нашето идване при вас беше съпроводено с хиляди смъртни опасности и въпреки това нищо не ви настрои против нас. Напротив, макар и самите вие да бяхте изложени на опасности заради нас, не ни отхвърлихте, а се отнасяхте към нас така, сякаш бяхте получили безброй блага.

Това било второто му идване при тях. Защото апостолът, след като тръгнал от Солун за Берия, бил преследван, а когато оттам дошъл при солуняните, те го приели така, че били готови да положат и живота си за него.

„и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог“

Тоест вие се обърнахте с лекота и с голяма готовност. Тук твърде уместно апостолът вмъква и увещание, като умело им напомня от какво и към какво са преминали, за да живеят и занапред достойно за това.

И това е особеност на същия начин на поучение: защото под формата на повествование апостолът ги учи да очакват Сина Божий.

Най-голямата утеха за скърбящите е именно това, че Пострадалият е възкръснал и се намира на небесата, че Той ще дойде и ще избави нас, които скърбим, от бъдещия гняв, тоест от наказанието, като такива, които действително са Му благоугодили чрез вярата и непорочния живот. А онези, които ни причиняват скърби, Той няма да пощади.

И понеже бедствията са непосредствено пред тях, а благата принадлежат на бъдещето, апостолът нарича велика вярата им, тъй като те очакват бъдещото и твърдо се надяват на него.