Укорява всички заедно, за да не изпаднат в безгрижие, мислейки, че са чужди на този грях, но да се постараят да го изправят като общ срам. И казва, че “безсрамно се извършва“, а че „има достоверен слух“. А щом дори да слушаш за такова престъпление е забранено, колко по-безсрамно е тогава да се върши? Още повече „у вас“, които сте удостоени с духовните тайни.

И по-нататък, усилвайки обвинението, казва: „за каквото дума не става дори между езичниците“. Не казва: „случва се“, а: „не става и дума“.

„Че някой държи бащината си жена.“ Не казва: „мащехата си“, а „жената на баща си“, за да направи укора по-силен чрез самото назоваване на бащата.

След това, срамувайки се да произнесе самото име на прелюбодеянието, използва по-пристойното изразяване: „да държи“.

“А вие сте се възгордели”. Гордеете се с учението на този блудник, понеже бил мъдър. Забележи мъдростта на апостола: той никъде не отправя думите си към самия блудник, като към човек безчестен и недостоен да бъде изведен на показ, но говори с останалите, все едно престъплението е общо.

“вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня”. Трябваше, казва той, да плачете, защото позорът се е разпространил върху цялата Църква; трябваше със сълзи да се молите, като за болест и зараза, „за да бъде изваден измежду вас“, тоест да бъде отсечен от вас като обществено зло. И тук отново не споменава името на блудника, а казва: „онзи, който е извършил тая работа“.