Настоящото послание е било занесено на римляните от Фива. Затова апостолът ги запознава с нея. Той изразява уважението си към нея и чрез това, че я споменава на първо място, и чрез това, че я нарича „сестра“ (което е голяма чест), и чрез това, че посочва нейното служение, наричайки я дякониса.

“приемете я в Господа.. както прилича на светии”, тоест, в името на Господа ѝ я почетете. Който приема дори и най-незначителния човек „в Господа“, отдава почит на самия Господ; а Фива е била свята, следователно още повече е трябвало да ѝ се окаже почит. Затова апостолът добавя: „както прилича на светиите“, тоест както подобава да се приемат светците.

„…и помогнете ы, в каквото ще има нужда от вас“, тоест, снабдете я с каквото можете, подайте ѝ ръка; защото не е казано: „удовлетворявайте всичките ѝ нужди“, а според възможностите ви.

“тя беше помощница на мнозина и на самия мене”. Първо апостолът я похвалва, след това увещава, а накрая отново добавя похвала, като обгръща с почит призива си към римляните да я уважат. „Защото тя — казва той — е била помощница на мнозина, дори и на мен, вселенския проповедник, понесъл толкова страдания.“

Те, казва апостолът, ми помагаха в делото на словото и учението, и споделяха с мен трудовете и опасностите. Някои смятат, че тези „сътрудници“ са помагали на Павел и в занаята му на правене на шатри (Деян. 18:3).

“за душата ми положиха главата си”. Те били истински мъченици, защото по времето на Нерон имало безброй опасности.

“на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците”. Тук апостолът намеква за тяхното гостолюбие. И за да не помислят слушателите, че говори от ласкателство, той привежда като свидетели и многото други, които са получили от тях благодеяния.

“и домашната им църква”. Те били толкова добродетелни, че всички в дома им станали вярващи; затова апостолът нарича дома им „църква“. Нарича го така и поради тяхното гостолюбие; защото „църква“ се нарича домът, в който има образцово благочестие и добродетел. Онези, които живеят в брак, нека разберат, че брачният живот не е пречка за добродетел.

Да бъдеш „възлюбен“ на Павел е велико нещо, защото той умеел да обича разумно и не напразно. Нарича Епенет „пръв (начатък)“, или защото той пръв повярвал и се превърнал в начало и вход към вярата за целия народ, или защото проявил изключително благочестие. Затова и се казва: „който е начатък за Христос“ (букв. от гръцки: ἀπαρχὴ τῆς Ἀχαΐας εἰς Χριστόν), тоест не в светските дела, а в онова, което се отнася до Христос.

Апостолът прославя жената чрез трудовете ѝ за истината. „Мариам, казва той, се труди много, бодърстваше, молеше се не само за себе си, но и, което е по-важно, изпълняваше служение вместо нас, апостолите.“

Как тогава съвместяваме това с думите: „на жената не позволявам да поучава“ (1 Тим. 2:12)? Той забранява не словесното наставничество изобщо, а заемането на почетно място в църквата и публичното поучение; но домашното наставление — той напълно одобрява. Така жената наставлява своя мъж (1 Кор. 7:16) и своите деца (1 Тим. 2:15); и Прискила настави Аполос във вярата (Деян. 18:26). Апостолът не казва „много учеше“, а „много се труди“, за да покаже, че Мариам е служила чрез грижи, материална помощ и други дела.

Това, че те са „роднини“ на Павел, не представлява такава похвала, каквато е това, че са били били оковани като него с окови; защото те са претърпели дори повече от всеки затворник, бидейки влачени от място на място и ограбвани. Важно е и това, че са наречени „апостоли“, особено ако вземем предвид, че Юния е жена: още по-забележително е да бъдеш славен сред апостолите. А прославили са се чрез делата си. Павел не се срамува да каже: „които са били в Христа преди мене“, като поставя за тяхна похвала това, че са изпреварили самия него и първи са приели благодатта.

Ако се счита за голяма чест да бъдеш любим на някой цар, то колко по-славно е да бъдеш възлюбен от Павел, който обича заради добродетел и в името на Бога!

Тази похвала е по-голяма от предишната; тя дори е нейна причина, защото който е съработник, той е и обичан.

„и Стахий, обичния ми.“ И този е увенчан със същата похвала.

“изпитания в Христа“, тоест човек безукоризнен и безупречен във всичко. Някои казват, че това е казано в противопоставяне на друг Апелия, недостоен за похвала.

„Поздравете верните от дома Аристовулов“. Тези, вероятно, не са били като предишните, затова Павел не ги споменава поименно.

“които се трудят”. За Мариам той каза по-горе (Рим. 16:6), че „много се е потрудила“, а за тези две казва, че още се трудят. Велика похвала е винаги да бъдеш в делото и да се трудиш.

„Поздравете обичната Персида, която много се потруди в Господа.“ Тази стои по-високо от споменатите преди това, защото не само много се е потрудила, но е и „обична“. Така Павел наименува всеки според достойнството му – едни, за да ги насърчи към още по-голяма ревност, а други, за да подтикне към съревнование.

Двойно благодеяние: и синът е непорочен, и майката безукорна. Защото той не би казал: „неговата майка и моя“, ако не приписваше на тази жена велика добродетел.

Тук не гледай на това, че ги изрежда без да им приписва никаква похвала, а на това, че макар да били много по-долу от всички, все пак са удостоени с поздрава на апостола. Или по-добре да се каже, че и на тях приписва похвала, като ги нарича братя.

Голяма похвала отдава и на тези лица, защото ги нарича светии.

За да не даде повод за разпри, че едни поздравява тъй, а други иначе, за едни говори с по-големи, а за други с по-малки похвали,  той уравнява всички чрез светото целование, та нито по-високият да презира по-низкия, нито по-низкият да завижда на по-високия; защото светото целование всичко умиротворява и уравнява.

“Поздравяват ви всички Христови църкви”. Той не само ги обединява лично, но праща към тях поздрав от всички църкви, за да се съединят; защото говори за всички като цяло, а не за една или друга.

А споменава толкова много хора в това послание — нещо, което не е правил в никое друго, понеже още не е виждал римляните. Понеже в Рим са намерили убежище мнозина от неговите сродници, той, достойно споменавайки ги по име, ги представя на римляните чрез посланието.

Отново предлага увещание, и то не като съветник, а като покорен молител, показвайки голямо уважение към тях; защото ги нарича братя. Разкривайки хитростите на вредните хора, казва: „пазете се“, тоест разследвайте ги внимателно. Първо споменава разправиите, а след това разделенията. Защото докато се пази единството в тялото на Църквата, разделения не могат да възникнат. А разделенията са ереси; понеже казва: „против учението, което сте научили“. Не казва: „което ние ви научихме“, а: „което сте научили“, като така ги предупреждава и показва, че те вече са убедени в това учение и затова трябва да пребъдват в приетото. И тъй, разпри и разделения, или ереси, се въвеждат от онези, които преподават учение, противно на апостолското.

Отдалечавайте се, казва, от тях. Ако вършеха това от невежество или заблуда, би трябвало да се поправят. Но понеже грешат съзнателно, бягайте от тях. Намеква за юдеите, които често укорява като чревоугодници. Освен това всички ереси се раждат от служене на страстите и на корема. Как не те е срам, брат на Христос, да правиш свои учители хора, които са роби на корема? Забележи, че служащият на корема не служи на Христос.

И с ласкателни думи и красноречие (διὰ τῆς χρηστολογίας καὶ εὐλογίας) прелъстяват сърцата на простодушните.

Вършат коварство, казва, чрез ласкателства; защото изразът „ласкателни думи и красноречие“ означава: на думи – приятелство, а в сърцето – коварство. И не казва: „измамват вас“, а: „сърцата на простодушните“, тоест на простите.

Те прелъстяват, каза апостолът, простодушните. Но „вашата послушност“, която произтича от голяма кротост, е известна на всички: за нея свидетелствам не само аз, а цялата вселена. Затова се радвам за вас, че не сте били измамени.

Но желая да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.

Намеква, че и измежду тях някои са били прелъстени. И ясно казва същото, което и Господ: „бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите“ (Мат. 10:16). Защото желае да бъдат „мъдри“, тоест предпазливи, „в доброто“ — в делото на собственото си спасение и полза, а „прости в злото“, тоест да не причиняват зло на другите; защото простият човек никому не вреди.

Понеже между вярващите имало разпри, апостолът призовава Подателя на мира да прекрати разделенията. И не казва: „ще покори“, а нещо много по-силно: „ще съкруши“, и ще съкруши не само онези, които въвеждат раздори, но и техния вожд. Утешава ги и относно времето, защото прибавя: скоро. Думата „ще съкруши“ изразява и молитва, и пророчество, понеже е в бъдеще време.

“Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас! Амин.” Той им напомни и за благодатта, за да станат по-ревностни във вярата и относно бъдещето, като съди по онова, което вече са получили; защото, ако Господ ги е спасил тогава, когато били Негови врагове, то още повече сега ще смаже сатаната.

Забележи: апостолът не отделя делото от молитвата, нито молитвата от делото. Най-напред свидетелства за тяхното послушание, а после започва да се моли, с което показва, че не само преди, но и сега, макар и да сме опитни, имаме нужда от Божията благодат.

Тимотей се трудил с него в благовестието; а да върши същото, което вършел Павел, е велика похвала.

А за този Ясон се споменава в Деяния Апостолски като за човек, понесъл опасности с голямо мъжество (Деян. 17:6). А те са сродници на апостола не само по плът, но, което е много по-важно, по благочестие; защото ако не бяха такива, той не би ги споменал.

Велико е делото да бъдеш писар на Павел. А Тертий пише това не за да се похвали, а за да привлече към себе си по-голяма любов от римляните, като човек, който се е потрудил за написването на посланието към тях.

Тоест, той ме приема в дома си. И това, че Гай приемал у себе си цялата Църква и самия Павел, е голяма похвала; защото Павел не би отишъл при него, ако не го бе намерил достоен.

Ераст е бил надзорник и касиер на град Коринт. Апостолът го споменава, за да узнаеш, че нито богатството, нито високият ранг препятстват на никого да има вяра и праведен живот.

В началото на своето послание Павел постави думите: „благодат вам и мир“ (Рим. 1:7). И сега, слагайки край на посланието, завършва със същите думи, като се моли Божията благодат винаги да пребъдва с всички римляни. Това е черта на истинския учител — да помага на учениците не само със слово, но и с молитва; затова и апостолите казаха: „а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служение на словото“ (Деян. 6:4).

И нека благодатта да запази и нас, които не се надяваме да намерим спасение чрез дела, а напълно се уповаваме на Божията благодат и милосърдие, и чрез нея да станем по-високи от мрежите на сатаната, смазвайки ги под нозете си в Христа Иисуса, нашия Господ. Нему да бъде слава во веки. Амин.