Според моето мнение, за този апостол беше достатъчно, като доказателство за своето достойнство, след като се нарече раб Христов, да посочи още родството си с Яков. Защото всички възхваляваха Яков за неговата добродетел. Това обстоятелство трябваше и на този апостол да осигури по-голямо доверие от страна на слушателите към неговото учение, тъй като е малко вероятно някой, който споделя едно и също раждане и кръв, да се окаже нравствено съвсем различен от онзи, с когото е в родство — особено ако служи на един и същи Владика – Христос, и еднакво с единокръвния си брат носи бремето на рабството. Господ каза: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Моят Отец“ (Йоан 6:44).

Този блажен мъж показва, че тези думи днес се изпълняват, защото казва, че възлюбените от Отца са запазени чрез Иисус Христос, и затова ги нарича призвани — защото не са дошли сами от себе си, а са били привлечени и призвани от Отца.

Той пожелава на вярващите да се умножат милостта, мирът и любовта помежду си: милостта – защото сме призвани от Бога и приети за Негови раби по благостта на Неговата милост; мирът – защото сам Бог и Отец ни го дарува, примирявайки ни със Себе Си, ние които Го бяхме оскърбили, чрез Своя Син Иисус Христос; любовта – защото Единородният Син Божий отдаде Себе Си на смърт за нас поради любовта Си към нас. И така, апостолът се моли тези дарове да пребъдват у вярващите в изобилие, така както и Давид зове към Господа: „Продължи милостта Си към ония, които Те познават“ (Пс. 35:11). Насърчавани от тези спасителни примери, и ние, ако наистина сме искрено разположени към ближните си, трябва да живеем достойно за Този, Който ни е призовал.

Тук апостолът посочва подбудата за написването на посланието. А именно: той пише това послание, загрижен за спасението на вярващите, за да не бъдат поради простотата си увлечени от най-гнусните еретици; иска да ги изобличи, описвайки развратения им живот и така да ги направи явни за незнаещите. За такива вече е говорил и апостол Петър, но апостол Юда пише по-обстойно. Казва, че те са предназначени (за осъждане), защото апостолите Петър и Павел вече са писали, че в последно време ще се появят съблазнители от този род (2 Петр. 1:1–2; 3:3; 2 Тим. 3:1–8). Още преди тях сам Христос бе казал: „Мнозина ще дойдат в Моето име и ще прелъстят мнозина; не ходете след тях“ (Лука 21:8), защото, като се наричат християни, с това име ще измамят мнозина. Апостолът говори за последователите на Николай, Валентин и Симон. Защото те, като чревоугодници и невъздържани, придавали на учението си благовиден облик, за да получат достъп до домовете и да прелъстят жени, затънали в грехове. Измисляйки някакви нощни обреди, те се предали на разврат. Оттук идва и това, че те отхвърлят нашия Господ Иисус Христос. Защото как да не се отрекат от Него онези, които с нечистия си живот отблъскват от себе си Учителя на всяко целомъдрие? Защото какво общо има светлината с тъмнината? (2 Кор. 6:14)

Увещава онези, които веднъж са признали нашия Господ Иисус Христос за Спасител и са повярвали в Него, да се подвизават за вярата. Защото ако сме приели въплътеното Слово, но казваме, че Един е Този, Който е предвечно от Отца, а Друг е Този, Който е от Майката, и че Той е отделна личност, тогава как не се отричаме от Единия Господ и Владика? Защото Господ Иисус е един – по единството на домостроителството, понеже предвечното Божие Слово и Бог, възприел в славата на Божеството плът, насадена в Него от Светата Дева още от зачатието, е Един и Същият Владика на всички.

След като говори за разврата на нечестивите – николаити, валентиниани и маркионити, апостолът добавя, че Господ е избавил народа от египетската земя и т.н. С това той показва, че Основателят на Стария и Новия Завет е един и същ Бог, а не, както твърдят тези лъжеучители, че един Бог — гневен и жесток, е дал Стария Завет, а друг — негневен и човеколюбив, Новия. Същото показва и това, че днешните нечестивци няма да останат ненаказани, както и онези, които излязоха от Египет, не останаха без наказание. Защото макар Бог със Своята превъзходна сила и по клетвата към техните отци да ги избави от египетското робство, когато те престъпиха Закона, не ги пощади, а им въздаде заслуженото: Божието благоволение към техните праотци и свръхестествената сила на чудесата не им помогнаха; и онези, които преминаха Червено море по сухо, по-късно, заради отстъпление от вярата, загинаха.

А онези, които, получили честта на ангелско достойнство, поради небрежност не останаха в първоначалното си състояние, а отхвърлиха дадения им по благост небесен начин на живот, Бог е запазил за наказание до Съда, тоест до осъждането в онзи велик ден. Защото това означава думата „запази“. Затова и Господ казва: „идете в огъня, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Като пример за това, че ще ги обгърне неугасимият огън, се дават и жителите на Содом.

С израза „друга плът“ се има предвид мъжкото естество, което не е създадено за такова съвокупление, което води до раждане. Защото към такова съвкупление е способна женската плът, според думите на прародителя: „кост от костите ми и плът от плътта ми“ (Бит. 2:23); а мъжката плът, както казах, е чужда на такова съвкупление. И дори женската плът, според закона, самоза един е своя и собствена плът, а тази, която се смесва с мнозина, е вече „чужда“ и по осквернение малко се отличава от мъжката.

Тълкувание на посланието от Юда

Изложил гореспоменатите примери, апостолът оставя самия извод на слушателя. Какъв е той? Ако Бог е постъпил така с онези, без да се съобрази с предишния им добър жребий, ще избави ли днешните нечестивци само заради това, че Божият Син дойде в света заради хората, претърпя хули и понесе страдания? Никой не би могъл да каже това. Защото, макар Той да е човеколюбив, е и наистина праведен, и по праведния съд не пощади съгрешилите, а по човеколюбието въведе в Царството блудниците и митарите (Мат. 21:31). Такъв е изводът, който следва, но апостолът го премълча, или по причината, която изложихме по-рано, или следвайки примера на св. апостол Петър, който казва: ако Бог не пощади съгрешилите ангели (2 Петр. 2:4) и т.н. Така говорим за това.

А думите „мечтатели, които оскверняват плътта“ (гр. ἐνυπνιαζόμενοι σάρκα μὲν μιαίνουσιν, в бълг. синодален превод “които бълнувайки като насън, сквернят плътта”) са изречени с удивителна сдържаност, защото с израза „мечтатели, бълнуващи“ апостолът само загатва за най-срамната страна на делото. Ще я разкрием частично и доколкото е уместно, като заимстваме сведения от съчинението на св. Епифаний Кипърски, наречено „Панарий“. Той казва: “тези блудници и осквернители, в срамно съвокупление с жени, не изливат семето в утробата, а, без да довършат осквернението, го вземат с ръце и веднага го поставят в устата на жените, с които се били развратявали, и така нечистите се отдалечават един от друг, въобразявайки си, че са сторили нещо велико. Именно тази нечиста шепа, поради незавършеността на деянието, апостолът нарича „бълнуване като насън“, понеже такова осквернение се случва по време на сън.

Осквернявайки по този гнусен начин плътта си, те безумно въстават и против Божията природа, като отричат нейното господство и власт над всичко. За това по-подробно говори св. Ириней, епископ Лионски, в съчинението си „Изобличение на лъжливо нареченото знание“.

Иначе казано, апостолът свидетелства за разврата на еретиците, казвайки, че те са нечисти в живота и крайно гнусни в знанието. Те, казва той, отхвърлят „началствата“, тоест отхвърлят извършването на Христовото тайнство — отхвърлят го, защото вместо ангелски тайнства извършват свои скверни. „Хулят славите“ (δόξας). Под „слави“ трябва да се разбират различните мнения на мъдрите мъже, наричани от именитите елини „положения“ (θέσεις), под които те разбират възвишени възгледи, достъпни не за всеки, а за запознатите с философия. Свидетел на това, което казваме, е апостол Павел. Когато атиняните го доведоха в Ареопага и той им проповядваше за Бога, те го счетоха за празнодумец (Деян. 17:18). Така, както учението на апостолите бе наречено празнословие, така и гореказаното се нарича „слави“. Поради това апостол Юда, говорейки за богодаруваните и боговдъхновените люде, използва думата „слави“, като известна и общоупотребима.

Друго тълкуване: може би със „слави“ нарича Стария и Новия Завет. Или: нарича така църковните власти, които еретиците злословели, както личи от третото послание на възлюбения Йоан (3 Йоан. 9–10), който пише, че Диотреф ги злослови със зли думи.

Понеже апостолът споменава за злословие, той не само изобличава хулителите, но и увещава всички да не оскверняват езиците си с такова зло, да не го употребяват дори и срещу онези, които са достойни за това, и казва: Михаил архангел и т.н. С този пример той сякаш казва така: те (еретиците) прибързано и без задръжки злословят всекиго; но това не бива да бъде така. Защото не е справедливо да се злослови дори и онзи, който заслужава това, както личи от поведението на архангел Михаил. Спорейки с дявола за тялото на Моисей, той би могъл да го укори за безсрамието му, но не направи това, а му каза: „Господ да ти забрани, сатана!“

С други думи: ако така е постъпил архангелът, то и ние, когато спорим с човек, наш брат и съединороден, не трябва да използваме хулни думи.

Самият спор за тялото на Моисей бил следният. В апокрифите се казва, че архангел Михаил служел при погребението на Моисей; дяволът не допускал това, но му приписвал убийството на египтянина и поради тази вина считал Моисей за недостоен за погребение. Апостол Юда припомня това, за да ни научи не само да не бъдем прибързани в злословието, но и да ни представи, че всички хора, след излизането си от тялото, ще трябва да дадат отчет за всичко; че Бог на Стария и Новия Завет е Един и Същ; че след нашето преминаване от този свят дяволът заедно със злите си демони въстава срещу душите ни, желаейки да осуети тяхното благополучно шествие, а добрите ангели се борят за тях, както това е видял св. Антоний. Така може да е било и тогава. Само че Михаил тогава отблъснал дявола, като му забранил — но не със своя власт, а предал съда на Господа на всички, като казал: „Господ да ти забрани, сатана!“

По онова време в църквите още се извършвали общи вечери, за които говори апостол Павел в Първото послание до Коринтяните (1Кор. 11:21–22), наричани агапи или вечери на любовта. А тези, казва, се събирали не заради ползата, която тези вечери носят, а за да намерят повод да съблазнят душите на неутвърдените, както свидетелства и апостол Петър във второто си послание (2Пет. 2:14). Такива хора апостолът уподобява на подводни камъни, безводни облаци, есенни дървета и блуждаещи звезди; защото това, което е естествено за споменатите образи, еретиците извършват по собствена воля. Както подводните камъни са опасни за плаващите, защото се натъкват на тях неочаквано, така и еретиците нанасят внезапна вреда на тези, които участват с тях във вечерите. Както безводните облаци, носени от вятъра, не напояват земята с дъжд, защото не го съдържат, а напротив – хвърлят мрак върху местата, където отиват, така и еретиците не оросяват душите на онези, които срещат, със спасително учение, а ги помрачават със скверните си слова, гонени от злобните сили на бесовете.

Есенните дървета умират два пъти: веднъж, когато загубят плода си, и втори път, когато изгубят и листата си – защото през това време изсъхналите дървета изглеждат лишени и от украшението на плода, и от благоприличието на листата. Същото става и с еретиците – те умират два пъти, като погубват плода чрез унищожаване на семето и се лишават от благообразието на разумния живот. Затова и биват изкоренявани от Господния рай, тоест от Църквата, и изхвърляни вън, събирани за вечния огън. Защото какъв корен може да има онзи, от когото всички се гнусят поради нечистотата на живота му?

Нарича ги още блуждаещи звезди. Еретиците приличат на тях – не защото блещукат на твърдта на вярата ни и през тях преминава Слънцето на правдата, Христос, който води добродетелите до зрялост и оживотворява верните, а защото, подобно на бесовете, които са началници на злото (2Кор. 11:13–14), се представят за ангели на светлината, но всъщност се носят срещу Христовото учение. Така помрачават приближаващите се до тях и сами за себе си приготвят вечния мрак.

Уподобява ги също и на свирепи морски вълни, защото, гонени от духовете на злобата, те бушуват безумно и неудържимо, и в своите хули срещу Бога се пенят със срамотиите си. А непостоянството и лекотата, с която живеят, завършват в пяната на горди хули – такава, каквато пускат вълните, с които апостолът ги сравнява.

Думите „без страх“ трябва да се отнесат към израза „угояват себе си“ – т.е. угояват се без страх, без да се боят от съдбата на онези, които не умеят да водят, а са водачи на слепци, както казва Господ: слепци, водещи слепци, заедно с пасомите и те ще паднат в ямата  (Мат. 15:14).

Към казаното по-горе апостолът прибавя и това, че и Енох е пророкувал за предстоящото им наказание от Бога в последните дни, тоест в деня на праведния Божи съд.

Между нечестив и грешен има следната разлика: „нечестивият“ съгрешава спрямо Бога, а „грешният“ се отклонява в житейските си дела от целите на правдата.

След това апостолът преминава към пряко изобличаване на техния нрав и ги нарича роптаещи и недоволстващи (укоряващи). Роптаещ е този, който недоволства тихо, като скърца със зъби, без да смее открито да се изкаже против това, което не му е по вкуса; а укоряващ е онзи, който постоянно се присмива на всичко. Такива отвратителни хора са те – роптаещи и укоряващи.

Те роптаят, защото не смеят явно да разпространяват своето учение, поради неговата гнусота – опасно е да извадят наяве своето нечестие, съчетано с разврат и богохулство. А укоряват, защото клеветят всичко чуждо и дори самата истина, за да утвърдят собственото си зло и разврат. Това, което по-горе се каза, че еретиците са се увлекли по користна плата като Валаам, сега се изяснява с думите: „за облага биват ласкатели“. Да проявиш лицеприятие значи ласкатеш имащите власт.

Вече отбелязахме, че Свещеното Писание има обичай да нарича душа и самия живот. И апостол Павел казва, че душевният човек не може да приеме онова, което е от Божия Дух (1 Кор. 2:14). Следователно, бидейки душевни, те използват и душевно учение, за което е казано: „Тази мъдрост не слиза отгоре, а е земна, душевна, бесовска“ (Як. 3:15), тоест такава, която не притежава Божия Дух.

Тълкувание на посланието на Юда

А онези, които се отделят от вас, изобличавайте – тоест изобличавайте пред всички тяхното нечестие; но ако проявяват готовност към изцеление, не ги отблъсквайте, а ги приемайте по милостта на вашата любов, спасявайки ги от огъня, който ги заплашва. Приемайте ги с милост и със страх, като се пазите, щото това приемане, ако е съпроводено с небрежност от ваша страна, да не стане причина за вашата собствена погибел; защото те и твърдите във вярата увличат в разпространението на своето нечестие, а злото лесно се възприема.

Осквернената дреха е животът, осквернен от множество престъпления поради плътската страст. За всеки човек се съди дали е праведен или неправеден по начина му на живот като по дреха. Единият има чиста дреха – добродетелен живот; другият – осквернена, живот с лоши дела. Или, по-добре: дрехата, осквернена от плътта, е онзи навик и вътрешна нагласа на съвестта, която развращава душата чрез спомена за порочните движения и действия на плътта, като нещо, което душата постоянно „носи“ като дреха и от което се изпълва с зловонието на страстите.

Защото както от Духа, чрез добродетелите, свързвани една с друга, се тъче за душата дрехата на нетлението – и облечена в нея тя става прекрасна и славна, така и от плътта, чрез последователното натрупване на страсти, се тъче една нечиста и осквернена дреха, която показва каква е душата и ѝ придава друг образ – не Божия. След като казва това, апостолът завършва посланието си с молитва – като печат.

Тълкувание на Посланието на Юда