Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107) — Трето съборно послание на св. ап. Йоана Богослова, глава 1

10. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.

Ако е забранено да се отплаща зло за зло (Рим. 12:17), как тогава да разберем сериозната заплаха от страна на апостола? Отговорът е следният: заповедта забранява да отвръщаме на злото на онзи, който греши лично спрямо нас, но когато грехът вреди на вярата и смущава другите, тогава извършителят трябва да бъде наказан. Така например апостол Павел доведе зло на Елима, който отклоняваше хората от пътя Господен (Деян. 13:8–11).

11. Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.

Понеже няма нищо общо между светлината и тъмнината, никакво съгласие между Христос и Велиар (2 Кор. 6:14–15), онзи, който е просветен от познанието на Христос, не бива чрез подражание на нечестивите да се слива с тъмнината, тоест с техните дела.

Защото както този, който върши добро, е от Бога и е просветил ума си със светлината на Неговото познание – затова целият му живот е светлина, вижда Истинската светлина – Бога, и става светило за другите в света, носещо словото на живота (Фил. 2:16), така и онзи, който върши зло, като ходи в тъмнина, не може нито сам да вижда Бога, тоест да върши угодно Нему, нито да бъде водач за другите, а напротив – става омразен и отблъскващ за всички.